Не подкрепям оскверняването на паметници, но не приемам като криминално деяние боядисването на Паметника на Съветската армия в розово, което бе извършено по случай 45-тата годишнина от Пражката пролет. Освен достоен начин да се извиним на чешкия и словашкия народ за участието ни в потушаването на политическата либерализация в Чехословакия, то е също изкуство и позив за свобода, начин, за да види светът, че в България се случва нещо- че се събудихме, че искаме да живеем нормално, но мафията и комунистическото наследство, окупирали властта, не позволяват това да се осъществи. Макар и извинението ни да е късно, важното е, че го направихме.
Акцията е в отговор на чешкия художник Давид Черни, който преди години е боядисал танка-паметник на Съветската армия в Прага в розов цвят. А самият умисъл, да се извиним по този начин за участието ни в потушаването на Пражката пролет, няма как да не бъде оценен от Чехия и Словакия. Едно е да се извини държавен глава или политическа фигура, макар и от името на народа, а съвсем друго е, когато го прави самият народ. Това означава, че сме се пречистили, че сме узрели, че го правим от сърце, че искаме да сме част от глобалния свят. И това извинение наистина има значение.
Още по-хубаво е това, вземайки предвид, че у нас е много по-вероятно да прочетеш, че някой е „PROTIV IZU4AVANETO NA 4E6KI V BALGARSKITE U4ILI6TA” (например), отколкото, че се извинява за участието на нашата армия във военни конфликти по света. Мисля, че има още много народи, на които е редно да се извиним, започвайки от сръбския, чиято рана е съвсем прясна. Но и това ще стане някой ден. Убеден съм.
Отново се заговори, че Паметникът на Съветската армия трябва да бъде разрушен, особено след като в същия ден, в който бе оцветен в розово, се откъснаха парчета от него. Малко вероятно е, ако и него го боядишем с прозрачна боя, както сторихме с Мавзолея на Георги Димитров, да станем повече европейци. А хиляди подкрепят неговото разрушаване в социалните мрежи, вярвайки, че липсата на едно произведение на изкуството би променило нещо генерално. Вече имахме подобно зрелище през 1999г. Хайде, нека не издребняваме пак.
Нито един паметник, без значение на кого е, без значение какво символизира, не бива да бъде унищожаван, за да има памет за историческите събития, за да не повтаряме грешките на хората от миналото. Би било единствено изблик на комплекси, ако разрушим и този. Да го местим, също не ми се вижда разумно, макар и да не би било кой знае каква трагедия, ако го сторим. Но какво лошо има да си стои, и чат-пат да си го боядисваме? А когато вече няма да има смисъл да го правим, тогава няма да има смисъл и да го местим.
Да бъдеш европеец на хартия е много по-лесно, отколкото да бъдеш европеец по дух. По-голямата част от чехите, за разлика от по-голямата част от българите, са европейци по дух. Това е неоспорим факт, в който лично съм се убедил. Но през последните месеци се убедих, че и у нас живеят много европейци, които не са такива само черно на бяло. Доказахме, че вече не живеем в 1968г., а в 2013-та. Поне не и в мечтите си.
Историческите факти:
Пражката пролет е периодът на политическа либерализация в Чехословакия. Започва на 5 януари 1968 и продължава до 20 август същата година, когато СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет - с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.
По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на ОВД окупират чехословашката територия. България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“. Над 100 души губят живота си по време на нашествието.
Западните страни само вербално осъждат нахлуването. Страхът от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя страните от Запада в положение, при което не биха били в състояние да изтласкат съветските войски. Неочаквано лидерът на комунистите в Румъния Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика.
Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти.
***
„Свободата никога не може да бъде стъпкана. Дори и с танкове... Хуморът и спонтанността винаги ще бъдат по-силни от репресиите.“ – това са думи на едно от анонимните лица, оцветили Паметника на Съветската армия в розово.
