Български граждани от ромски произход, живеещи в електорални гета; лъгани, потискани, рекетирани и наплашени от властта български турци; пенсионери, едва свързващи двата края, вярващи, че БСП ще им върне времето на Тодор Живков; глуповати фитнес маниаци, мечтаещи да бъдат мутри, готови срещу 30 лева да отидат на контрапротест; хора с отрудени ръце, както ги описа и самият председател на НС, които трябваше да са на работа в петък, но вместо това шефът им ги е накарал да отидат на протест в София. Иначе биха си загубили работата.
Това са хората, които бяха стоварени на жълтите павета в София, за да подкрепят актуализацията на бюджета вчера.
Хора, държани в немотия, простотия и безперспективност, отглеждани като в аквариум от мафията, за да ги използва за протести, контрапротести и като евтини електорални единици; мъже и жени, всеки със своята съдба; български граждани, за които да отидеш на зъбокар е лукс; човешки материал, използван като щит на мафията; крепостни селяни, чийто смисъл от съществуването им е да направят определени бизнес кръгове по-богати, гласувайки за БСП, ДПС или „Атака“; човеци, управлявани от зверове; население, което трудно би могло да разбере свободата като идеал.
От страна на властта, контрапротестът на 16-ти август беше манифест на наглостта. То бяха целувки, то бяха прегръдки, то бяха лъжливи обещания, че едва ли не ще върнат на народа загубеното през последните 20 години, както намекна един депутат от БСП, докато се любуваше на „спонтанната“ народна любов.
Може би няма нищо лошо, че хората са дошли да видят големия град на аванта. Лошото е, че след полунощ автобусите, с които дойдоха, ще се превърнат в каруци. А може би и направо в джапанки „Одибос“. Добрата страна на тази панорамна екскурзия беше, че добре се видя разликата между самоорганизиралите се протестиращи против правителството на Орешарски и докараните като чували с картофи контрапротестиращи; между организираните и спонтанните; между освободените духом и страхуващите се да бъдат свободни; между хората на бъдещето и живеещите в миналото; между европейците и хората с ориенталски манталитет; между умните, проявяващи разум, и между другите, които сигурно не са по-малко умни, но са потънали в невежество.
Би трябвало да проявя съжаление към тези мизерстващи хора, но как, след като и те самите не желаят да отворят очите си, след като не искат да бъдат свободни? Може би не съм прав да ги виня, защото има много неща в живота на хората, които не зависят от тях самите. Но считам, че те, протестиращите в защита на властта, са направили своя избор. Те не искат да бъдат свободни. Искат само да има „леб“ на масата, пък ако ще и самият дявол да им бъде шеф.
И, не, не искам да се разграничавам от тях, защото те са роми или турци, а аз българин; защото те живеят в Столипиново или в Родопите, а аз в София; защото те са се пенсионирали на 60, а аз ще се пенсионирам на 70. Те са част от българската нация и съм убеден, че могат да бъдат много по-полезни на нашето общество, когато някой ден то стане нормално. Не бива да се разединяваме, не само защото си живеем добре заедно и българи, и турци, и роми, въпреки различията ни, не само защото всички ние сме жертви на едни и същи долни и самодоволни хора, а и защото просто би било нецивилизовано, ако го сторим.
Просто не искам да живея в латиноамериканска страна, в която да бъда просто една батерия на мафията. Не искам в страната ми простотията да е по-силна от разума. Не мразя контрапротестиращите, но няма как да се гордея с тези хора. Жал ми е за тях, но нямам намерение да ги оплаквам, защото, пак повтарям, всеки сам избира своя път. Toва е.
А на политиците и кукловодите им, които държат тези хора в крайна бедност, за да се възползват от техните наивност и нещастие, искам само да им напомня, че последният се смее най-добре. България и светът са съществували много преди тях. Ще съществуват и след тях.
