Учени от Германия ни посочиха като една от най-несплотените нации. Като най-разединена нация, според Бременския университет, България си партнира с Румъния и Гърция. Според същата класация, най-сплотени са хората в Дания, Норвегия и Финландия.
Според Ивайло Дичев, професор по културна антропология, очевидно е, че социалната кохезия зависи от благосъстоянието – колкото по-богато е едно общество, толкова по-сплотено е. Но той посочва и редица изключения. В медиите се появиха и много тълкования на психолози, които разнищват причината за нашата разединеност. Но в никой от анализите и коментарите по темата, които прочетох, не бе посочено категорично и убедително становище за българската несплотеност.
Сигурен съм, че по-голямата част от хората, ако бъдат попитани защо не сме сплотени, ще посочат, че е така, защото сме бедни. Но всъщност бедността не би трябвало да ни разединява, а да ни обединява. Естествено за хората е трудностите да ги заставят да си помагат взаимно, а не обратното.
Най-разумно ми се струва да примем, че несплотеността ни се дължи на съвкупност от много фактори, а не на една конкретна причина - исторически (23 години преход, 45 години диктатура, 500 години потисничество), климатични, на напрегнатото ежедневие, но най-вече на гена и народопсихологията. И за да се променим към по-добро, първо трябва да го признаем, защото често отричаме много свои кусури.
Гордеем се, че обичаме да посрещаме гости. Но гостоприемството ни често не е с цел да задоволим гостите си, а, например, за да им покажем, че сме си направили много готин ремонт, че имаме нов телевизор или пък, че можем да си позволим да ги почерпим с Фанта, която струва 2 лева, а не с лимонада от 40 стотинки. Фукнята не е гостоприемство, а просто временно потискане на дълбоко залегнали комплекси. Прекалено много ценим материалното. Това е нещото, което ни отчуждава, а не, че сме най-бедните в ЕС.
Непрекъснато се делим на бедни и богати; на сити и гладни; на леви и десни; на интелигентни и прости; на граждани и селяни; на българи, турци и роми; на дебели и слаби. И сякаш дори се гордеем с това.
Разединени сме и защото една голяма част от българите се мислим за по-велики, отколкото сме. Надценяваме се и не сме склонни на компромиси. Твърдоглавието също е характерно за много от нас. Почти всеки си мисли, че е много умен, че разбира от всичко и може всичко, а другите са тъпаци, заради съществуването на които и той е принуден да страда. Трудно се поставяме на мястото на другите, гледаме всичко от нашата позиция. Така отблъскваме околните и сами се навиваме да се затваряме в себе си.
Но въпреки широкото разпространение на тези особености, и у нас живеят прекрасни хора. Не са малко българите с големи обятия, за които човешкото съвършенство не се крепи на марковите маратонки, анцуг и златен ланец. Убедих се в това съвсем наскоро, докато протестирах за оставката на Орешарски. Тъй като у нас са малко институциите, които могат да съберат на едно място само свестни хора, то вече имаме технологии, с които можем да общуваме приятно и градивно. Именно благодарение на социалните мрежи ще станем по-сплотени. Убеден съм. Доказателството за това са протестите против правителството на Орешарски, които бяха организирани от обществото в Интернет.
Докато хората по улиците стават все по-разединени, докато все по-рядко извършват някакъв визуален контакт с тези, с които се разминават на тротоара, то в Интернет стават все по-сплотени. Човек си създава все повече социални контакти, благодарение на социалните мрежи, а и може да подбере хората, с които да общува по критерии, които му допадат. Взаимопомощта и заставането зад граждански каузи там е най-силно изразено.
За по-незапознатите пояснявам, че има групи във Фейсбук и форуми, например за защитата на животните, чрез които хора, които дори не се познават, наистина полагат грижи за безстопанствени животни в беда, активно, всеки ден, самоорганизирайки се.
Този дигитален подем ще ни помогне да се опълчим на бабаитлъка и да започнем да се доверяваме и подчиняваме на закона; да се обединяваме все по-често за каузи, в резултат на което да превърнем страната си в нормално, а защо не и в прекрасно за живеене място; да станем сплотени хора, уважаващи се взаимно, а не просто егоистични и завистливи биологични индивиди; да надвием злото.
Светът вече е различен. България също. Предоставените ни от комуникационните технологии възможности вече ни сплотяват. От тук нататък няма връщане назад. Вярвам, че скоро ще започнем да вървим само напред, без да се връщаме назад. Заедно, обединени от националните символи, без да се делим на протестиращи и контрапротестиращи; на столичани и провинциалисти; на грозни и красиви... Докато един ден и националните символи станат вече ненужни, а светът такъв, за какъвто мечтаем – без граници и разединение, в който има място за всичките негови обитатели. И това ще се случи също благодарение на развитието на информационните технологии.
