След дълги спорове „за” и „против”, актуализацията на бюджета вече е факт. Депутатите взеха решение за вземане на нов заем от един милиард лева, като парите са предназначени за социални мерки, разплащане с бизнеса, помощ за деца с увреждания, коледни надбавки на пенсионерите. 107 депутати дадоха своя глас „за” и 87 бяха „против”.
Хубаво е намерението на управляващите да помогнат за подобряване състоянието на определени групи от обществото ни, но не знам доколко е разумно. Едва ли някой от политиците съзнава, че заемът ще бъде връщан от целия народ, чието положение не е добро.
Всеки обикновен човек знае, че назаем не се живее. Вземаш пари, ако знаеш, че със сигурност можеш да ги върнеш. Ако се окаже, че не можеш, изходът е един – фалит. След решението да се вземат тези пари, може би трябва да се помисли за това как те да бъдат изхарчени по начин, който ще доведе до възвръщаемост, а защо не и до печалба. Ако ли не, сами влошаваме положението си. А някой беше казал, че пътят до ада е осеян с добри намерения.
След тежките сблъсъци с протестиращи и многото „умни” решения, политиците гласуваха своя отдих в рамките на периода от 5 до 30 август. А аз все си мисля, че почивка се планира, когато всичко друго ти е наред. Почивка и отдих се взимат, когато са залужени.
Всеки работещ човек има право на 20 дни годишна отпуска за една година положен труд. При правителство, избрано през май, със загубено доверие и множество протести, едва ли е уместно да се почива. Но, в който е хляба и ножа, той решава.
А по повод отношението на управляващите спрямо протестиращите, също има какво да се каже. За да има протести, то значи съществува някакъв проблем, за който не бива да си затваряме очите и да запушваме ушите си. Едва ли някой е платил на толкова много хора да излязат на улицата и да изразят недоволството си. Не мисля, че събуждащото се гражданско общество подлежи на подкупване, особено, имайки предвид факта, че се бори срещу корупцията.
Хвърлянето на коментари по повод предишни управления, нежеланието да се отстъпи властта, защото еди – кой си щял да я завземе, са безпочвени. Ако една политическа партия е сигурна в своите избиратели и мисли, че е постъпвала правилно по време на своето управление, то нови избори няма да са проблем за нея, защото тя ще бъде избрана отново. И това би било най-доброто доказателство за народния глас и избор. Може би при този сценарий и протестите ще утихнат и протестиращите ще се примирят, ако избора на народа е такъв отново.
За да има по-добро бъдеще България е нужно обединение, а не разединение. Трябва управляващите да обичат народа си, а не да се страхуват от него или да го пренебрегнат. Трябва да се вземат решения, които ще ни поведат към изхода от кризата реално, а не формално. Нужно е ефективно управление, добри държавници, без скрити цели и задкулисни игрички, на които вече се нагледахме доста.
Нужна ни е честност, смелост, опит и разум. Лакомията за власт и пари не води до нищо добро.
А единственото важно нещо е бъдещето на българските деца, на народа ни, който и без това може да се превърне в малцинство.
Нека не позовляваме хората да губят вяра. Нека летище София да не бъде единствения изход от кризата в страната.
Нека направим България по-добро място за живеене.