Думата „вулгарен” в речника среща доста синоними като просташки, банален, пошъл, прост, груб, простонароден, простолюден, площаден, неприличен, невъзпитан, непристоен, циничен, лошо възпитан, плебейски, увреждащ морално, принизяващ, безнравствен, безобразен. Всичко това ли са характеристиките на нашата държава в съзнанието на някои от държавите в западния свят?
Иска ми се да припомня няколко цитата на британския политик Найджъл Фараж, които станаха известни за българския народ преди няколко месеца:
“Малко е да се каже, че е тотално безотговорно. Дори, бих казал, че е абсолютно глупаво от януари следващата година да отворим британските граници за 29 милиона хора от Румъния и България”. Според политикът ниските доходи унас ще предизивкат масова емиграция в посока Великобритания.
За него още “Съдебната система в България не е независима, а мафията реално ръководи икономиката. Ако бях българин, веднага щях да избягам от там”. – да, ама не. Определено не е българин. Цитатите по-горе имат за цел да илюстрират мнението на един английски политик и са изразител на позицията, че българинът няма място в Европа, но едва ли има алтернатива и този факт безпокои западноевропейците.
Дотук всичко е ясно и вече е отминало, без право на отговор от наша страна. Поне не и в международното пространство.
Сега, няколко месеца по-късно, след това изявление отново от Великобритания идват нападките, които си позволиха да подменят в своето медийно пространство името на България с „Вулгария”. Видиш ли, заради алкохолният туризъм по Черноморието, заради евтиния алкохол и забавленията там. Техните туристи били с опасност за живота и парите си. Добре – разбирам гледната им точка. Ние не струваме нито за тези, които идват на почивка унас, нито за евентуални бъдещи работодатели в чужбина.
Но моето мнение е, че явно някои от тези хора, които си позволяват да изразяват мнение в публичното пространство, явно не са запознати с някои факти от нашата история и съвременност. България е единствената държава, която запазва името си още от създаването преди векове. И е недопустимо някой да се подиграва с него по такъв начин.
Наред с вулгарните ни постъпки, които се изразяват в продажбата на удоволствия, представляващи, за чужденците, забранения плод, българинът организира многобройни културни събития през цялото лято, в абсолютно всеки град от нашето Черноморие. Става дума не за алкохолни обиколки, а за фестивали, изложби, концерти и други прояви от подобен тип. Българските артисти от всяка една област имат участия в морските курорти.
Но това британците няма как да го видят. За тях България е място, което предлага „евтина пиячка” и провокира момичетата към непристойно поведение. В статията са дадени коментари на различни младежи, които са си позволили ваканция в Слънчев бряг. Голяма част от тях не са позитивни.
Истината е, че изборът на място за почивка през лятото е чисто индивидуален. А поведението на туристите зависи изцяло от възпитанието им, средата, в която са израснали, приятелите, семейството и редица други фактори. Едва ли вината е на българските курорти. Ако тези, които ги посещаваха имаха други потребности, то тогава едва ли щяхме да сме „лошите” и вулгарните. Но май произхода на вулгарността в тази ситуация не е български и това хубаво трябва да се осмисли, преди да се хвърлят обвинения и преди да се правят лоши реклами.
А и явно британците не са запознати и с някои други страни на българина, защото съществуват факти, според които част от нашите учени са повод за гордост и са променили света. Имена като Джон Атанасов, Иван Ночев, Стоян Люцканов, Борислав Георгиев, Стамен Григоров едва ли са известни на великобританците. Но е факт, че те са оставили следи в световната история и изобретенията им се ползват в цял свят. Оказва се, че и ние сме дали нещо на света и това определено не е алкохолния туризъм.
Изводът е, че преди да се хвърлят думи, те трябва да бъдат премислени. Преди да се реши един цял народ да бъде дискредитиран, то може, ей така, за разнообразие, да се погледне и от добрата му страна.
Преди да бъдем крайно критични към другите, трябва да обърнем поглед и към себе си и да видим собствените си грешки и недостатъци – само така ще живеем не вулгарно, непристойно и плебейски, а напротив – морално.
