Живеем във времето на реалити предаванията, които буквално заливат ефира. Живеем и при обществени обстоятелства, които превръщат фразата „честен политик” в оксиморон. От векове е ясно, че политиката дава на хората власт и права, които те искат да материализират. Това е секторът, в който най-бързо се правят пари и хората хванали кокала, хич и не мислят да го пускат. Малка е възможността фактите да се променят.
Политик в България не е професия, като че ли, от доста години вече, не е и призвание. Тук не съществуват училища, образователни и квалификационни центрове, които да направят, от един човек, истински политик и държавник, а изглежда, че и часовете по етика, морал и ценности са твърде малко. Духовното дълго време не е било на мода, а и как да бъде, когато се живее само за хляба и тока.
Всичко дотук е така и до известна степен проблемите произлизат оттам, че народът и политиците живеят в две различни измерения. С хубавото лесно се свиква, а и често луксът възпитава в егоизъм. Не знам защо се сещам за Буда, който 29 години живял в двореца като принц, откъснат от живота на своите поданици и едва след това разбрал що е болест, страдание и старост. Сблъсъкът с действителността го отвел към аскетизма и той се посветил на своето духовно израстване и в помощ на хората.
Едва ли нашите политици са толкова духовни, религиозни и искат да помогнат на всеки. Времето е друго, животът е друг, а и историята за Буда звучи повече като приказка, отколкото като нещо друго. Въпреки това, изводът, който може да си направим е, че е възможно сблъсъкът с реалността и срещата с борбата за хляб да доведат управляващите до някои жизненоважни изводи.
Ако само за момент си представим, че можем да се възползваме от безграничните възможности на четвъртата власт – медиите и в частност – телевизията и он-лайн пространството. И ако си позволим да поставим група политици в едно реалити, в което правилата ще бъдат прости – живот с месечна заплата 450 лева, която доближава средната за страната, 8 часов работен ден, изпълнение на задължения за дома и общността, и камери, които да следят за всичко това, е любопитно какво ще се случи.
Пък нека се даде възможност на зрителя да види що за хора са, какъв е манталитета им, уменията, знанията, способностите, какво ги вълнува.
Факт е, че в България знаем много малко за своите политици, а те са тези, които определят съдбата ни. Нека хипотетично се поставим в обратната ситуация, в която зрителят определя орисията на политиците и има право да гласува за тях, било то и със СМС. При допуснати грешки да може да намалява бюджета на всеки от тях, а те да трябва да разпределят месечните си заплати за текущите разходи – ток, вода, парно, телевизия и за храна.
Така поне в едно съм сигурна рейтингът на телевизиите ще се вдигне и всички ще са пред екраните, очаквайки да оценят своите фаворити. И може би наградата ще бъде реална работа в органите на изпълнителната власт и право да управляват българския народ. Ето на това аз му викам истинско реалити.
Колко от тях биха приели? – не е ясно. Дали някой ще изкара до края? - също е непонятно, но поне от сблъсъка с действителния живот може да се роди нещо добро.
Може би тогава съзнанието им ще се избистри. Ще усетят как се живее наистина. Може би властта, сама по себе си, вече няма да бъде приоритет и почтеността ще замести желанието за влияние и власт. Пък е възможно и на нуждаещите се да се помогне. Прекарвайки определен период от време в обувките на друг, ти започваш да го разбираш и да приемаш проблемите му като свои.
Казаното дотук звучи невъзможно, но историята познава много невъзможни събития станали действителност. А и дори идеята ми да бъде само в сферата на фантастичното – защо да не помислим за нея и да изразим своето мнение.
