Случващото се вече втори месец доказва, че няма как да победиш неморални хора по морален начин. Или поне не по нашите географски ширини. Колкото и да ми се иска да греша, за съжаление се убеждавам, че не е достатъчно само да си добре образован, възпитан и усмихнат, ако искаш да промениш света. Освен ако не си гений, хубаво е и да можеш да се биеш. Звучи отвратително, не ми се иска да е така, но това е реалността.
Премиерът, министрите и депутатите, както и тези, които им теглят конците, много добре знаят, че повечето протестиращи са прекрасни хора, че агресията не им е присъща. Знаят, че усмихнатите протестиращи са отговорни хора, че работят или учат, че имат семейства, деца, родители и домашни любимци, за които трябва да се грижат, което означава, че те не биха могли да си позволят да бъдат арестувани или ранени, мятайки павета по сградата на Народното събрание. Престъпният политически елит знае, че няма да бъде набит от тези хора. Затова се държи така, сякаш скандиращите за оставка са на манифестация по случай 9-ти септември, а не на протест. Моралът не може да ги уплаши.
Вече 70 години човешките качества нямат особена стойност у нас и се заместват с връзкарство и подмолничество, а човешкият морал с фалшив такъв. Дори се съмнявам, че добродетелите са имали значение и преди това, доверявайки се на Алеко Константинов. Поради тази причина тези, които успяват да се издигнат в йерархията, обикновено са сприхави и егоцентрични, а не тактични и всеотдайни. Ако не беше така, нямаше сега да ни управлява БСП, ДПС и „Атака“. Нямаше Мишо Шамара да бъде аплодиран от възрастни госпожи и господа, които с ярост или меланхолия бленуват да се върне времето на Тодор Живков. Нямаше единствената силна дясноцентристка партия в България да бъде водена от лидер, кoйто демонстрира тaкова народно поведение, напомняйки едновременно за Тато и Бай Ганьо.
Когато се бориш с хора, които вече са загубили всичко детско в себе си от лакомия, които са погубили не само достойнството си, но и радостта от живота си, танцуващите знамена и чадъри не биха могли да променят нищо, за съжаление. Както виждаме, те продължават да правят недопустими назначения от типа Пеевски, без да им мигне окото, въпреки че десетки хиляди са по улиците. Готов съм да се обзаложа, че те не просто не се смущават от скандиранията за оставка, но дори и ни се подиграват, когато седят на маса с техни приятели и познати в някой луксозен столичен ресторант.
Но въпреки че не ни е в кръвта да бъдем невъздържани, въпреки че сме възпитани така неправилно от нашите родители за средата, в която живеем, но правилно за тази на европейските държави, чийто посланици подкрепят бунта ни, със сигурност тези протести променят самите нас към по-добро. Сигурен съм, че много учители, университетски преподаватели, писатели, хора на изкуството, журналисти, лекари и упражняващи други хуманитарни професии, без значение дали пият кафето си сутрин вкъщи или пред Народното събрание, вече имат друго самочувствие. Почувстваха, че свестните хора могат да бъдат единни и силни, дори и тогава, когато не биха избухнали, за да защитят своите права.
Не ми се иска протестите да ескалират, въпреки че търпението очевидно се изчерпва. Ако това се случи, би означавало да загубим красотата и позитивизма им, които западните медии отразяват и за което хората в нормалните страни ни се възхищават. А тук пък ни се подиграват.
Тези протести не трябва да спират, дори и да не доведат до основната им цел - оставката на кабинета „Орешарски“. Ако се откажем, това би означавало, че неморалните типове, които държат властта в лапите си, биха ни победили дори и в ценностната, духовната битка, която водим. А в бъдеще биха ни държали не в лапите си, а направо за гушите.
Докато това правителство е на власт, всички, които искат да живеят в нормално общество, трябва да са на площадите и да протестират мирно и с усмивка. Аз съм убеден, че ще е така. А когато тези хора загубят властта си, тогава трябва да продължим протестите, ако и следващата власт ни напомня за фейлетоните на Щастливеца. Това е просто задължително. Защото нито левият, нито десният фанатизъм водят до нещо добро. И има грешки, които не бива да бъдат опрощавани от суверена.
