Тези дни се заговори за новото дясно политическо обединение „Реформаторски блок“ (засега така се нарича в медиите), в което щели да участват партии и от дясното, и от центъра, и от лявото пространство на политическия спектър. Засега е ясно, че в състава на този блок са ДСБ, „Синьо единство“, „Зелените“, „България на гражданите“ и учредената от Касим Дал и Корман Исмаилов (отцепници от ДПС) Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД). Заговори се, че има вероятност да се присъедини и НДСВ.
Съюзът на тези партии се обяви като обединение на гражданското общество срещу мафията, въпреки че много от обединените в тях политици са участвали в не съвсем успешния 23-годишен преход. Те самите до голяма степен представляват злото, срещу което избухна недоволството на хората през февруари и сега.
Намирам за странно, че в този блок участва НПСД. Касим Дал (един от учредителите на НПСД) не само е бил заместник-председател на ДПС, но и един от основателите на Турското национално-освободително движение в България през 1985 г., за което е бил в затвора и амнистиран през 1990 г.
Повечето от тези партии (без „Зелените“, които до този момент не са представяли парламентарно своите избиратели), също носят вина, че голяма част от българите напуснаха своята родина. Защото позволиха простотията, сприхавостта и бабаитлъкът да бъдат по-силни от разума, нормалността и справедливостта. Почти винаги се отнасяха с пренебрежение към проблемите на хората, а така, благодарение и на самовлюбеността им, подкопаха основите на идея, обединила милиони разумни българи в края на миналия век. Безобразията и интригите им са почти също толкова големи, колкото и тези на левите им опоненти, облечени в социалистическа одежда.
Недоумявам как, след като толкова се раздробяваха през последните десетина години, след като партиите от десницата не успяха да намерят общ език помежду си само преди 2-3 месеца, когато трябваше това да се случи, сега вярват, че ще успеят да се обединят, за да постигнат някакви положителни резултати.
Повечето от тези извънпарламентарни партии, заедно с БСП, ДПС и „Атака“, проведоха предизборната си кампания преди майските парламентарни избори, която беше основно насочена срещу ГЕРБ. А сега скочиха срещу същите тези, с които припознаха ГЕРБ като общ враг, който трябва да бъде унищожен. Сатанизацията никога не води към нещо добро. И винаги има ефект на бумеранг. А можеше просто да действат разумно, да не се превръщат волно или неволно в пешки на едната от двете злини (било то ГЕРБ или БСП+ДПС+“Атака“). На мен това ми лъха на безпринципност.
Дори някои активисти безуспешно се опитаха да яхнат протеста срещу Орешарски, а всъщност техните партии подпомогнаха настоящите ни Народно събрание и Министерски съвет да изглеждат толкова абсурдно. Те не се обединиха тогава, благодарение на своите егоизъм и безотговорност.
В общественото пространство много яростно се нагнетява лъжата, че нямало силна десница. А всъщност ГЕРБ е партия в център-дясно. Десните лидери сами са си виновни, че много от техните гласоподаватели припознаха ГЕРБ като алтернатива на СДС. Заради високото им его.
Нагледно е, че на настоящите протести половината лозунги са и срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. Ако този реформаторски блок би могъл да бъде алтернативата на ГЕРБ, то това би било прекрасно. По-голямата част от българското общество не е доволна от предишната власт. Отново поради същите причини – пренебрежение към хората, наднормено самочувствие, самовлюбеност и задкулисие. Но за съжаление, поне според мен, в този състав реформаторският блок не представлява алтернативата, която да измести ГЕРБ, вдъхвайки доверие у дясномислещите българи.
България нито веднъж не е имала истинско достойно управление през последните 23 години, защото хората, които бяха част от тези и други партии, нe искаха да направят нещо положително (въпреки студенокръвната среда, в която им се налагаше да работят), бяха непрестанно възпирани и им се пречеше. Добрите в политиката непрекъснато бяха засенчвани и възпрепятствани от посредствени, нагли и безскрупулни типове, имащи себе си за велики държавници, а всъщност загубили собствената си радост от живота, бидейки заслепени от властта и сребролюбието си. Така е и до днес, за съжаление.
Много ми се иска да се окаже заблуда всичко, което съм написал в този текст. Иска ми се в България да има силна и честна десница, защото съм убеден, че именно това е правилният път за България, поне на този етап. Вярвам, че доброто го има и в новия реформаторски блок. На самозабравилите се лидери и членове на тези партии им пожелавам катарзис. А относно гласоподавателите им, бих се радвал да не бъдат фанатици, да не си затварят очите, ушите и устите за грешките и престъпленията на партиите, на които са привърженици. Защото не всички са маскари, но една майка ги е родила. Засега можем само да гадаем кои са кукловодите, но времето ще покаже и това. И тази истина ще излезе наяве.
Левите партии по целия свят всъщност защитават интересите на олигарси и корпорации, което не би трябвало да им е присъщо, а десните партии често са много по-леви, отколкото би се очаквало. Иначе действията на левите, десните и центристите все повече се размиват. Политическият спектър до голяма степен е отживелица. Има само добро и зло, разум и глупост.
Бъдещето е в ръцете на разумните, честните и доброжелателните, които ще сформират и ще бъдат част от гражданското общество у нас и по света. Човечеството вече навлезе в епохата на информационните технологии, което ме кара да вярвам, че със сигурност разумът и доброто ще надделеят.
