От началото на протестите за оставка на кабинета „Орещарски“, чух и прочетох какви ли не врели-некипели по адрес на протестиращите, предимно от хора, които по принцип бегло се вълнуват от случващото се в държавата. Тяхната информираност, за да не останат съвсем прости, все пак се свежда до четенетo на заглавията на статиите в Интернет, както и до гледането на „Горещо“ с Венета Райкова в събота вечер.
Ето ги и самите врели-некипели.
1. Ние сме интернет лумпени.
Тези думи на висшия интелектуалец Христо Монов се запечатиха в съзнанието на голяма част от необременените от информационните технологии, които знаят за съществуването на чудото компютър, тупат се по гърдите, че българин я е изобретил тази машина, но през живота си не са докосвали мишка. Поне не компютърна. Чувал съм какви ли не теории за вредните лъчения, с които те облъчва екрана на компютъра, които дори нахлували в мозъчната кора и променяли мисленето ти до неузнаваемост, правят те наркоман, полудяваш, пониква ти опашка... И то все от хора, които се страхуват да се докоснат до компютър, за да не прихванат някой вирус от него. Защото са чували, че компютрите се заразявали.
2. Плащат ни по 40 лева на ден.
Мой приятел бил ритал с някакъв човек, който споделил, че веднъж приел да не отиде на работа, защото му предложили 40 лева, за да пие кафе пред НС. Това не ме изненада кой знае колко, защото може и такива хора да има на протеста, но ме озадачи заключението на този мой приятел: „Платени са всички, които пият кафе сутрин пред НС“. Дори и отговорът ми, че не много общителният аз познавам поне 10 души, за които съм сигурен, че никой не им плаща да протестират сутрин, не успя да го убеди. „Значи, не ги познаваш толкова добре, колкото си мислиш“, отсече той. Хубаво. Така да бъде.
3. Плащат по 150-200 лева на семейства с деца и кучета.
Двама господа, не съвсем възрастни, обсъждаха това на една пейка, покрай която минах. „На протеста, ако отидеш, дават ти веднага 150 лева\", каза едната електорална единица. А другата го засече: \"Да, ама трябвало и дете в количка да водиш, иначе не давали\". Не знам на мен колко ми дават, явно други знаят по-добре от мен. Може би по банков път ми ги превеждат, но никой не ми е дал нищо на ръка. Може би защото не ходя нито с дете, нито с куче, но поне на този етап аз си плащам, за да протестирам. И изобщо не съжалявам.
4. Сорос ни плаща.
Цитат от блог: „Цяла София знае, че протестите са организирани от (име на фирма). Много ми е интересно защо всички мълчат.“ Е, аз явно не съм от София. Защото единственото, което знам за този човек, това са неговите преклонна възраст и унгарски произход, макар и фамилията му да звучи гръцка. Убеден съм, че повечето „компетентни“ си мислят, че е някой грък. Готов съм да се обзаложа.
5. Протестираме, за да върнем Бойко на власт.
Убеден съм, че нито аз, нито някой от приятелите и познатите ми, които протестират, смятаме, че Борисов би могъл да бъде премиер в нормална страна, например на 1000 километра северозападно от София. Ако има някой, който да предпочита Борисов, то е защото смята, че той е по-малкото зло. Гласуват за него не защото го харесват, а защото мислят, че така се налага предвид ситуацията - притиснати са от двуполюсния политически модел, който се поддържа благодарение на най-неграмотната част от населението, която само чака избори, за да си продаде гласа. Предполагам, че и много хора не подкрепят протестите, защото намират настоящото правителство за по-малкото зло. Всъщност, няма такова нещо като малко зло. Злото си е зло.
Съжалявам да го кажа, защото някои мои познати ще се засегнат, ако прочетат това, но не разбирам защо трябва да обичаш Орешарски, Станишев, Доган и Сидеров, само защото мразиш Борисов. Лично аз, както и повечето протестиращи, които познавам, не искаме нито един от тези политически лидери да управлява страната ни. Убеден съм, че по-голямата част от неподкрепящите протестите са на същото мнение.
5. Ние сме богатите, които не искаме Партията да даде пари на бедните.
Уплашили сме се от възможността да премахнат плоския данък, от което да ни намалеят доходите. Само дето никой от критикуващите протестиращите не си дава сметка, че именно Тройната коалиция въведе този данък. И едва ли министри и депутати биха се лишили от възможността да плащат на държавата само 10-процента от доходите си. Защото те наистина са заможни. След като е очевидно, че са непоправимо алчни, не вярвам наистина да премахнат плоския данък. Съмнявам се, че и по-голямата част от протестиращите вярват, че са способни да го направят.
6. Само интелигенцията била на протеста.
Няма спор, че на протеста има предимно готини Човеци. Има и много хора на изкуството, които биха могли да бъдат наречени интелигенция. Но чат-пат се чуват някои нецензурни изрази, особено по адрес на един журналист и един бивш журналист, който понастоящем е и политик, каквито едва ли професорите от университетите биха употребявали на публични места. Съжалявам, но и с това твърдение номерът, целящ да ни разединят, не минава.
7. Заради протестите бил намалял оборотът на магазините и заведенията в центъра.
Да, сигурен съм, че е така, особено сега, когато пред магазините в центъра има опашки от протестиращи, които искат да си купят поне една минерална вода. Дори има и един магазин, намиращ се срещу австрийското посолство, който предлага 10% намаление за протестиращите.
Явно вече не е модерно да оправдаваш своята неконкурентоспособност със забраната за пушене на обществени места. Сега виновните да нямаш оборот не са непушачите, а протестиращите.
8. Цяла София страдала заради протестиращите.
Ако приемем, че столицата ни се простира само на територията на древна Сердика, тогава би могло да се каже, че е така. Но метрото, с което повечето софиянци стигат до центъра, си работи. Да не говорим, че повечето протестиращи хем ходят на работа, хем на протест. Как на тях протестите не им пречат да се придвижват из града, а на други пък им пречат?
9. Искаме оставка, но без да сме видели какво може правителството.
Това дори няма да го коментирам.
10. Не сме знаели какво искаме.
Много добре знаем какво искаме. И то е само едно единствено нещо – oставката на Орешарски. Нито искаме нов избирателен закон, нито безусловен базов доход, нито другите подобни паразитни идеи, които някои се опитват да прокарат сред протестиращите, за да ни разединят. Но просто не се получава. Хората скандират основно 2 неща: „Оставка!“ и „Червени боклуци!“ Мисля, че по напълно ясен начин изразяваме това, което искаме.
11. Не осъзнаваме до какви мъки биха довели България едни нови избори.
Сигурно е така. Изборите са нещо много страшно за демокрацията. Особено тогава, когато си дал милиони, за да направиш предизборна кампания, както и за да си осигуриш гласовете на най-лесно манипулируемия електорат. Както каза и президентът Плевнелиев, никой не може да ме убеди, че изборите са нещо лошо. Смятам също, че винаги е по-добре да загубим няколко милиона за избори, отколкото да загубим още 4 години от живота си, миларди левове и най-вече стотици хиляди предимно интелигентни и добре образовани българи.
12. Около 3000 сме.
Не съм броил колко сме, но не съм и толкова глупав, че да ме убедят, че сме само 3000. За всеки, който е на протеста в София, е ясно, че сме поне няколко пъти повече. А в някои дни и много, ама много повече. Да не говорим, че по-голямата част от протестиращите нямат възможност да се включат абсолютно всеки ден. Ако можехме да преброим всеки един стъпил на протеста през последните 22 дни, то със сигурност числото ще бъде поне близо до шестцифрено.
***
Знам, че има хора, които гледат към протестиращите надменно, с празни или изпълнени с жлъч погледи, дори ни се присмиват и наистина си мислят, че сме платени лумпени. Ако и вие сте сред тях, елате поне веднъж на протеста. Или поне минете покрай нас. Може би и вие ще усетите причината, освен желанието ни за оставка на Орешарски, поради която не се уморяваме.
