Откакто се помня, почти всичките български политици са несериозни хора - по-скоро посредствени, отколкото интелигентни. Често се отличават с лакомия, алчност, наглост, властолюбие, тесногръдие и с наднормено самочувствие.
Твърде често им липсва не само нужният образователен ценз, за да бъдат квалитетни в службата си, но дори и общата им култура е отчайващо слаба. Открояват се с политическата си безогтоворност и безпринципност, но и с чисто човешкото си малодушие, което им личи по чудовищно деформираните им от злоба физиономии, по празните им или изпълнени с ненавист погледи. За много от тях е доказано и това, че са извършвали престъпления.
Впечатлението ми за една немалка част от българския народ са същите, за съжаление. Все пак и политиците произлизат от народа. И това не трябва да се подценява. Хората, които се разграничават от притежателите на споменатите по-горе отрицателни особености, трябва винаги да имат предвид, че една значителна част от народа им е с различен от техния манталитет. И такива хора (елемтарни, малодушни, нагли) не бива да бъдат поощрявани, към тях винаги трябва да бъдем безкомпромисни, когато се опитват да ни командват.
Аз, както и всички хора, които протестираме, вярваме, че българите можем да живеем нормално. Категорично не подкрепям безпочвената теза, че няма откъде да се намерят достойни за българската власт представители. Не приемаме, че сме „лош човешки материал“ или „народ в кавички“, както са се изказвали за нас двама самозабравили се бивши министър-председатели, имащи претенции и самочувствие, сякаш са били велики държавници, а не просто поредните недоразумения на Прехода, като каквито ги припознавам аз, може би с право, а може би не, макар и ясно да се вижда, че са по-малкото зло от национал-социалистите.
Вярваме, че България може да бъде управлявана успешно от умни и талантливи хора с авторитет, от великодушни хора, които могат да бъдат наречени Човеци - хора, които са надарени с усет и знаят какво е щастие и сполука, но познават също и злощастието и страданието. Има ги сред нас. И тези хора трябва да заменят политическата селяндурщина и парвенющина.
Само такъв човек може да бъде истински държавник, а не просто политик, който се ръководи от преходното настояще, който се интересува само как да замаже очите на хората за момента, за да бъде полезен на лобизма, на тези, от които е зависим поради някакви причини.
