Катарзисът е емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване. В древногръцкия език катарзис означавало "прочистване", например от чувство за вина.
В прогимназията чух от една учителка следните думи: „Ако искате да промените нещо в себе си, променете го сега. Щом пораснете, никога повече няма да можете да се промените, колкото и да ви се иска“. Наблюдавайки себе си и околните, с времето се уверих в правотата на думите й. Зрелите хора много рядко се променят. Катарзисите не съществуват. Те са утопия.
Катарзисът е просто баснословен термин, с който хора с нечисти души се опитват да заблудят близките и обществото, че са се променили, че вече са станали други хора. Обикновено това се случва, след като вече са разкрити непочтените им дела.
Ако си добър – добър си си. Ако си лош – лош си си. Какъвто те е създала природата, такъв си оставаш до края на живота си. Много рядко можеш да се промениш. Доброто възпитание и образование, които можеш да получиш, ако имаш късмет, са само опаковка. При това прозрачна опаковка, защото всяко чисто или нечисто дело, което вършим, всяка радост или мъка, която преживяваме, се изписва на лицата ни, усеща се по гласа ни, дори по миризмата ни.
Никога не можеш да избягаш от себе си, просто защото не можеш да станеш друг човек. Дори и да преосмислиш поведението си, душата ти ще си остане същата. Коренната промяна няма как да се случи. Всяка твое дело или мисъл остава част от теб, от твоя житейски път. Ако си бил способен да пипнеш калта с ръцете си, за да изцапаш някого, това означава, че пак би могъл да направиш нещо подобно.
Или си способен (на добро или зло), или не си. Или имаш съвест, или нямаш съвест. Или си човек, или си просто гражданска единица. Но дори и обикновено да не можем да променим себе си, хубавото е, че можем да променим мисленето и нагласите си, да преодолеем предразсъдъците си, с което де предотвратим повтарянето на стари грешки, както и допускането на нови такива. Но това се случва твърде рядко. И то не е катарзис. В повечето случаи е просто удобен или единствен възможен ход спрямо ситуацията, а в най-добрия случай е просто преосмисляне.
Делата, за разлика от катарзисите, съществуват наистина. Те разкриват същността на един човек. Очите също. По тях трябва да съдим какви са хората. Не и по благите и сладникави думи за преживян „много силен вътрешен катарзис“. Гордея се, че десетки хиляди българи, Човеците, които протестират срещу нелоялната към суверена политическа хегемония, също не вярват в катарзиси.
