България е едно превъзходно за живеене място, особено когато си сит и част от средната класа. Една сутрин се събудих в чаршафите ми от коприна, както обичайно. Чрез Instagram постнах няколко снимки на мега скъпата ми закуска, както и на луксозния сок от екзотични плодове, налят в чаша с чадърче, какъвто прислугата ми поднася всяка сутрин. Понеже напоследък не се случва нищо куриозно, а и бях изпаднал в типичното за средната класа богаташко угнетение, причинено от недоумение за какво да си изхарча натрупаните излишни парични средства, през онази сутрин си бях пуснал плазмения HD телевизионен екран, където видях как Делян Пеевски беше назначен за шеф на ДАНС.
Чрез белия ми таблет, украсен с камъчета „Сваровски“, проверих какво става в социалните мрежи, където аз и много други сити представители на средната класа се правим на интелектуалци. Оттам научих, че щяло да има протест против избора на Пеевски за шеф на българското ФБР. Понеже беше голяма скука, а и без друго нямаше какво друго да правя, защото по всичките елитни плажове по света вече съм бил, обадих се на другите ми заможни и сити приятели. Предложих им да отидем на пл. „Независимост“, просто ей така, за да се разнообразим, за да видим и ние какво е това протест. Но най-вече, за да разходим по центъра новите си дрешки, които сме си ги купили миналата седмица. От мола, разбира се. Те се съгласиха.
Цял ден се шляехме по климатизирани офиси, молове и кафенета, докато чакахме да стане шест и поливина. Носейки пликчета и торбички от готините магазини, някои преди това се прибрахме до вкъщи с такситa, а не с метрото или с жълтото влакче, защото ситите от средната класа не използваме градски транспорт.
Та, взехме си лизинговите коли и ги паркирахме из малките централни улички. Беше към 7ч. Оказа се, че вече синя зона нямало по това време на денонощието, но въпреки това ние пуснахме СМС-и, за да си заплатим за престоя, защото и без това дребните ни пари само ни се пречкат в портфейлите ни от змийска кожа.
Още със стъпването си на площада видяхме, че всички на протеста също изглеждат много богати като нас. Беше много готино. Купихме си от всичко, което се продаваше наоколо – шапки, знаменца, свирки и т.н. Не бяха много маркови, но все някак успяхме да надмогнем този им недостатък. Обикновено търговците нямаха да ни върнат ресто, защото всички протестиращи им давали само едри банкноти. Но това не е проблем за нас. Просто им казвахме да задържат рестото. Атмосферата беше почти като на черноморски курорт, само дето всички изглеждаха много заможни. Вместо да люпят семки и да си свиват цигари, за да им излезе по-икономично, протестиращите срещу кабинета „Орешарски“ нагъваха биопродукти и пушеха пурети.
И така изкарахме близо 2 седмици всеки ден. Вече започнахме и третата. Когато правителството заплаши, че иска да намалява тока с 5%, възмутените и сити протестиращи капиталисти станахме дори към 50 000. Още повече безсърдечни богати представители на средната класа, които не пожелаха да приемат извинението на правителството, се юрнаха и присъединиха към протестното шествие. Защото искаме токът да ни е скъп. Няма пък да се излагаме пред приятелите си чужденци с най-ниските сметки за ток в Европа.
Понеже живеем в охолство и сме състоятелни, протестиращите буржоа никога досега не сме се будили рано, за разлика от бачкащите от ранни зори представители на работническата класа, решихме една сутрин да станем и ние преди 11 часа, за да видим какво е чувството да станеш с петлите. Разбрахме, че някои от протестиращите ще носят домати, за да ги мятат по сградата на НС, докато пият кафе там. Но с моята компания решихме да не се излагаме с някакви евтини зеленчуци. Затова закупихме еленско филе, всякакви морски дарове, френски сирена и луксозни кроасани, предназначени точно за заможната българска средна класа. Просто обичайната за нас храна.
Пихме и кафе, заради което бях заповядал на домашната прислужница, клета представителка на пролетариата от Люлин VI, да стане в 5 часа, един час по-рано от обикновено, за да ми го приготви и поднесе. За да не каже, че не съм човек, освободих я от задълженията й по-рано, защото пожела да отиде и тя на протест, но пред НДК. Защото е щастлива, че другарите я спасиха от Цветанов, който подслушваше клюкарските й разговори с комшийката от съседния блок, свързани с неморалното поведение на абитуриентката Клаудия от четвъртия етаж.
В 8:30 бяхме пред Народното събрание. Всичките ми приятели - богатите иженери, лекари, учители, поети, писатели, химици, физици, биолози и балетисти идваха с цели кофи хайвер, който мятахме по сградата на НС. За съжаление, медиите не отразиха събитието като хората. Добре, че беше вестник „Дума“, че да ги отсрами. Само те написаха, че сме мятали черен хайвер по сградата на висшата държавна институция, а не просто някакви домати, краставици и любеници, както съобщиха по всички други медии. Беше много вълнуващо. Накрая и пари ни раздодоха – по 30 лева на интелектуалец, а Искра Фидосова дори ми разписа автограф на капака на лизинговото ми Рено.
Ние, ситите представители на средната класа, вече така ще се забавляваме. Естествено, искаме оставката на правителството най-вече заради личните си интереси – да искаш мафията да не управлява държавата ти е най-чудовищния личен интерес, който можеш да защитиш. Средната класа сме лошите - натрупали сме невероятни богатства, водим си нашия луксозен личен живот и не ни пука за бедните. Добре, че са национал-социалистите, че да мислят за бедните.
