Понякога става така, че българите, които живеят извън България са по-българи от тези, които живеем в самата държава. Това може би намира някакво обяснение във факта, че когато човек е загубил нещо, или то се намира на разстояние от него, той като че ли го цени повече. Питаме се, защо нашите сънародници извън България се събират, общуват, ходят на църква в неделя, празнуват националните празници заедно и общо…?! Това е така, защото хората намират утеха в общността, защото наоколо всичко друго също е общност, но тя не е родова, не е родна.
В годините след 1989 г., когато в Източна Европа рухна бутафорното управление на “моралната нищета”, за първи път от много години широко се отвориха вратите на съветските сателитни държави. Много хора се възползваха от отварянето им след толкова време на “заключено заточение” и отидоха да работят и да живеят в други държави, предимно на Запад, а една не малка част от тях отидоха в така бленуваната и идеологически заклеймявана Америка.
В това няма нищо лошо, защото свободният човек може и трябва да живее и да работи там, където се чувства най-добре. Това е правилно, това е демокрация, това е свобода. Разбира се, намериха се и такива българи, които критикуваха това право и обвиниха новите емигранти в безродие и в национално предателство/!/. Инерцията на онази зловеща дума “невъзвръщенец”, с която се жигосваха българите в чужбина по време на комунизма, продължаваше. Различни бяха само нюансите, защото те придаваха модерност на абсурда и по този начин той звучеше морализаторски и правдиво.
Много българи намериха себе си в Америка, там те създадоха своите семейства и изградиха живота си. Това ново поколение емигранти на свободна България беше поредното. Българите, които живеят в САЩ от много години вече имат по няколко поколения наследници и въпреки разраждането с други нации и раси, българският корен все пак е жив и не просто жив, но жилав. Така се очертават два типа емигранти-тези, които от скоро живеят в Америка и тези, които имат български корен, но са родени в САЩ. Един такъв българин, от втория тип е Тайлър Бловелт. Предполагаме, че правилно транскрибираме фамилията, защото тя има полски, /или датски,…не е ясно/ произход. Тайлър е син на Памела и Брюс. Памела е с български произход-нейната баба е родена в София и заминава при баща си в Америка когато минава 20-та си годишнина. Брюс е син на полски, /или датски,..не е ясно/ емигранти в Калифорния.
Памела никога не е посещавала България, но това не й пречи тя да уважава произхода на своите предци и в същото време не просто да познава корените си, но и да не се срамува от тях, че дори и да ги предава на своите деца. Тайлър е малкият син на Памела. Той е четвърто поколение емигрант с български произход и на практика българският му корен е един от многото. В същото време той не забравя българското в кръвта си и още като дете се интересува от България. Едно особено затрогващо негово писмо илюстрира окрупненото поведение на споменатият втори тип емигранти-такива, които са родени в САЩ, но не са забравили рода си. В своето писмо Тайлър преписва от енциклопедията си данни за България-площ, население, език, вид валута и други. След това той собственоръчно рисува националния трикольор и дори се опитва да прекопира тогавашния държавен герб. Това е едно невинно детско писмо, писано преди години, писмо, което илюстрира един архетип на възпитание, който заслужава адмирации и днес, и дори особено днес.
Тайлър живее в Кътидръл сити-Южна Калифорния, заедно с майка си, брат си Райън и дядо си Фредерик. При мобилизацията във връзка с предприетите военни мерки срещу Ирак на Саддам Хюсеин, Тайлър се записва доброволец и служи като ефрейтор в Американския морски корпус-Първа флотска логистична дивизия, в командването на Първи батальон.
“Войната е война, където и да е по света”, казва Тайлър, след като става очевидец на войната като действие. “Ще се бием в една дискусионна война, но ние сме от морската пехота и винаги сме в готовност. Разбрах, че да кажеш “сбогом” е твърде неприятно задължение. Само преди няколко седмици виждах тази война като едно приключение. Усмихвам се, когато си спомням за интервюто за доброволец в Ирак. Тогава ми казаха, че ми предстои едно приятно почти околосветско пътешествие…!”. Това пише Тайлър до близките си. Писмото е публикувано в местния вестник на Кътидръл сити, както и в интернет сайта на Палм Спрингс-“http://www.mydesert.com/”. Той се завръща от войната здрав и пораснал. По неофициални данни обаче, в тази война към месец април 2010 г. са загинали 4 417 американски войници и са ранени 46 132-ма.
Българите сме особен модел хора. Смятаме, че едва ли не сме в дъното на всички исторически събития. Това е една малко странна позиция на недооценени, или преоценени хора. В същото време обаче сами можем да се убедим, че българи наистина стоят в основата на редица епохални съвременни открития, при това не дежурно свързани с Джон Атанасов и компютъра. Мястото ни в историята наистина е значително и това се доказва непрекъснато и от историците, и от археолозите, а Тайлър Бловелт, със своя скромен принос, представлява неразделна част от хастара на модерната национална история в един доста по-широк мащаб.
Не е нужно човек да е Джон Атанасов, а и не е възможно всеки да е като него. Понякога с наивността в едно детско писмо и смелостта да отидеш доброволно на война се изгражда личност, която е не по-малко достойна за уважение и дори за възхищение. Макар и четвърто поколение емигрант, Тайлър Бловелт от Кътидръл сити носи в себе си българския дух още от дете. Този дух го отвежда и на фронта в Ирак, от където се завръща жив и здрав.
