Пиша този текст във връзка със словесните нападки (и даже заплахи), отправени към мирно протестиращите граждани, от страна на някои български политици.
По-голямата част от депутатите от 42-то Народно събрание и министрите от 89-тото правителство демонстративно отказват да приемат недоволството и недоверието на техния работодател – българския народ. Дори назначиха нов вицепремиер в момент, в който стотици разгневени граждани бяха окупирали сградата на Парламента. Откакто се помня, никога досега на власт не сме имали толкова нагли хора във властта.
На политиците, особено на тези от управляващата в момента тройна коалиция, им липсват базови човешки качества. Те ни чуват и виждат, но наглостта им стига дотам, че се държат така, сякаш са неземни или небесни. Но не са. Ако бяха, нямаше да са толкова глупави.
На фона на глупостите, които изричат и правят политиците ни всеки Божи ден, вече се страхувам да не би от нищото да изскочи нещо голямо и страшно, което да се чудим откъде ни е дошло, да не би всичките тези погрешни стъпки да са умишлени. Наистина ли са толкова глупави? Или това е поредният им задкулисен трик?
Последните 2 седмици
Вече повече от две седмици десетки хиляди души протестират всяка вечер в София, когато народните представители и министрите вече не са по работните си места. Но въпреки това, те продължават да вършат глупости, да назначават неподходящи хора на важни постове, да „страхуват“ протестиращите с „лична охрана“ от анаболни типове от крайните квартали на София, с които, както стана ясно, са се сдобили срещу 30 лева и парче пица, както и срещу предоставената им възможност да уринират върху сградите на културните институции в София.
Първоначално политиците се преструваха, че нищо не се случва по централните софийски улици. Подхилкваха се ехидно, надяваха се, че всичко ще отшуми с настъпването на летния сезон, когато „ситите“ протестиращи, „недоволни от това, че ще им се повишат данъците, за да бъде улеснен животът на най-бедните“, се очаква да отидат на море. В това, че протестираме с усмивки на лицата, политиците намираха повод да се държат така, сякаш не сме излезли на протест, а на манифестация, с която изразявахме нашата радост от новото правителство. Към нас се отнасяха и продължават да се отнасят с пренебрежение, сякаш ние сме някакви виртуални единици от онлайн стратегия, а щом видяха, че протестът всеки ден става все по-голям, вече започнаха да се държат и нагло.
Усмихнатият протест явно нямаше ефект. Затова гражданското недоволство започна да става все по-голямо, а хората започнаха да окупират сградата на НС в работно време, за да ги чуят и видят депутатите по-добре. Заради няколко домата и едно яйце, хвърлени от хора, от които всички други протестиращи се разграничават, някои от политиците ни си позволиха да нарекат мирно протестиращите „терористи“, „хулигани“ и „интернет лумпени“. Дори един заплаши протестиращите хора със саморазправа и „граждански арести“, каквото и да означава това.
Демонстративно пренебрегват мирните протестиращи, които им дават властта, които може да бъдат дадени за пример, като се има предвид какво правят тълпите по време повечето подобни антиправителствени протести по света. Дори си позволиха да правят забележки на медиите, които съвестно си вършат работата, въпреки ниския коефициент на свобода, който имат те у нас, в сравнение с повечето страни по света.
А сред протестиращите има предимно интелигентни хора. В тълпите ежедневно се виждат дори и лицата на знаменити представители на театралното, филмовото, музикалното и други видове изкуството, както и уважавани общественици от други разнообразни сфери на обществения живот. Въпреки присъствието и на такива хора на протеста, политиците не ги досрамя да изрекат обидни намеци по адрес протестиращите. Твърдят, че не знаем какво искаме, оплакват се, че с нас не можело да се води диалог.
Протестиращите искат оставка, а не диалог
Диалог с протестиращи, „уважаеми“, се води, когато хората ви имат доверие; когато исканията им са за увеличаване на доходите, за намаляването на цената на битовите сметки, за подобраване на здравната, социалната и образователната система. Но не и когато народът иска само едно – вашата оставка.
Впрочем, замисляли ли сте се защо политиците, особено тези от най-голямата лява партия, непрекъснато ни внушават, че народът стене само за пари, че винаги, когато протестира, го прави само заради битовите си проблеми? Защо ли ни натоварват нас с недостатъците на собствената си прогнила ценностна система? Не може да има демокрация в общество, в което народът и политиците смятат, че животът се изпчерпва само от парите. И историята го е доказала.
Едва ли са много хората, които искат да слуша вашите сълзливи извинения, „уважаеми“ народни представители, министри и г-н премиер. Още по-малко искаме да водим диалог. Ако ви е останало поне малко достойнство, след като се провалихте още в първите дни на вашето управление, първо ще си подадете оставката, а след това ще ни се извинявате.
