Аз съм интернет лумпен. Прекарвам значителна част от деня си, четейки статусите и туийтовете на мои приятели, познати и дори на интересни хора, които не познавам лично. Не мога да си представя живота без Интернет. Но пък мога да живея без телевизия, вестници, списания, цигари и алкохол.
Интернет е основният източник на информация за мен - чета новини, статии и коментари, споделям най-интересните и с други хора. Нещо, което стъпилият здраво на земята намръщен чичко не би могъл да сподели с повече от един-двама души. А е малка и вероятността другите да си набавят и да прочетат препоръчания им от него текст. Преди да ме обвините, че не чета книги, бъдете спокойни. И книги чета там. Благодарение на страшния Интернет имаме достъп дори до издания, които не се предлагат на българския пазар.
В качеството ми на интернет лумпен, често се оказва, че научавам новините много преди хората, които се гордеят, че не са пристрастени към тази чудовищна технология, която е измислена, за да могат капиталистите да ни вземат щастието и от малкото свободно време, което имаме. Защото са лоши.
Но не това е най-големият плюс на интернет лумпенизацията. Дори не е и това, че благодарение на социалните мрежи ние все пак общуваме с хора, с които бихме се забравили. Най-хубавото на Фейсбук и Туитър е, че повечето хора, които прекрарват голяма част от времето си там, обикновено са прекрасни - много по-информирани, интелигентни и учтиви са от „стъпилите здраво на земята“.
Обичам да общувам с другите интернет лумпени, защото са хора, които преди всичко друго са Човеци. Или поне във виртуалното пространство могат да бъдат такива, каквито биха искал ида бъдат, но нямат тази възможност в реалността.
Интернет лумпените се информират и имат позиция. С тях мога да споря, можем да имаме коренно различни мнения по даден въпрос, но няма да се разсърдим, ако не успеем да стигнете до консенсус. Защото именно различността е това, което ни събира, което харесваме един в друг. Е, има и тролове, но пък е изключително забавно да ги гледаш как те си говорят сами.
Социалните мрежи са мястото, в което позитивната виртуалната реалност се превръща в истинска, където народното недоволство прераства в истински спонтанен протест. Благодарение на всичките онези чудесните хора, които го използват.
***
Обичам не само интернет лумпените. Обичам, когато някой ми обяснява колко е вредно да киснa в Интернет. Kак това отнемало от свободното ми време, в което бих могъл да върша много по-полезни неща. Например да гледам телевизия. Обичам и теорията, че именно социалните мрежи ни лишават от възможността да общуваме очи в очи с приятели и познати, а не това, че хората се чувстват уморени от работа и потиснати от проблеми, заради което все по-често предпочитат да си почиват сами вкъщи, особено с напредването на възрастта.
Осбено обичам технологично необременените мъдреци, които ми дават тези безценни съвети, докато те най-вероятно чакат да отминат рекламите след новините по телевизията, за да разберат как да се облекат на следващия ден. Обичам, когато вместо да си улеснят живота като проверят къде се намира търсения от тях адрес в Интернет, те обикалят кварталите и безнадеждно разпитват хората по улиците за него; когато бързат да се приберат, за да си гледат сериала или любимото шоу, след като биха могли да го изгледат по-късно в Интернет... Обичам хората, които все още смятат, че еднопосочният модел на публичното общуване е много по-престижен от двупосочния.
