Повечето хора, с които споделям мнението си, че юнските протести са много по-различни от февруарските, не се съгласяват с мен. Твърдят, че не е редно да се делят хората на по-образовани и по-необразовани; на по-богати и по-бедни; на по-добри и по-лоши; на по-сини и по-червени.
Аз съм силно убеден в това, че всеки един човек (или гражданин, за да звучи по-интелигентно) има правото и задължението да изисква от властта. И аз не обичам деленето и лепенето на етикети. Отвратително е да си правим впечатление за някого по социалното му положение, по образованието му и по стандарта му на живот, а не да прочетем какъв е той просто като го погледнем в очите. Още по-безумно е това делене в България, където доброто образование изобщо не гарантира по-добър стандарт на живот, нито добро възпитание. Не по-малко неправилно е и да определим някого като лош, само заради една негова грешна постъпка.
Но хората са различни. Винаги е било така, сега е така и дай Боже винаги да бъде така. Обществото, в което живеем, е построено по такъв начин, че всеки може да бъде полезен на всекигo, в него има място за и бедни, и за богати; и за образовани, и за неграмотни; и за сини, и за червени. И нито един от тези слоеве на обществото не може да съществува без другия му антипод. Поне така е в нормалните общества.
За мен е очевидно, че повечето хора на февруарските протести бяха съвсем различни от тези, които бяха на протест през юни. Повече от явно е, че сред протестиращите сега има много повече позитивизъм, а агресията е сведена до минимум. Казвам го като човек, който е участвал и в двете „революции“. Но на едната се задържах само 1 час, защото не се почувствах в свои води там. Нямах намерение да връщам контейнерите за смет по местата им, след като някой друг ги е преобърнал 2 минути преди мен. Нито пък ми стана приятно, когато разбрах, че всъщност не съм отделил 1 час от неделния си следобед, за да протестирам срещу монополите, а за да свалям правителството, което не харесвах, но го намирах за по-малкото зло. И за да искам граждански квоти и още куп глупости.
А на „юнската революция“ съм абсолютно всеки ден.
Всяка вечер, когато се прибирам от поредния протест, по пътя към дома си си казвам, че следващата вечер ще си остана вкъщи, за да си почина. Но на другия ден пак съм там. Сякаш нещо ме тегли като магнит. Чувствам, че трябва да бъда там, да бъда част от този протест. Вярвам, че правя нещо смислено, участвайки в него. Там просто се зареждам.
Факт е, че едните протестираха предимно заради битовите си проблеми, а другите протестират предимно за идеали - срещу посредствеността и наглостта изобщо. Факт е, че едните се поддадоха и позволиха да бъдат яхнати от някого още в самото начало, енергията им се пренасочи в съвсем различна от първоначалната посока, а другите не позволяват това да се случи- гонят провокаторите, не се връзват на т.нар. представители на протеста, държат да демонстрират добро настроение, а не агресия. Едните бяха водени от камион, от който звучеше редуването на народна музика и песните на Слави Трифонов. А другите никой не ги води. Всеки може да бъде най-отпред. Макар и да имаше опити от определени политически партии да поведат протеста, протестиращите просто изолираха и гонеха представителите им.
Едва ли доброто настроение на протестиращите сега е заради това, че е лято, че е топло, че има повече слънце, което носи и добро настроение. Защото през февруари също не беше особено студено. Едва ли това е причината псувните и ругатните да бъдат значително по-малко сега. Едва ли това е причината, че протестът през февруари ескалира само за ден-два, а сега, въпреки много опити за провокации, при това прекалено нагли опити от някои политически формации, това не се случва. Всичко това е различно, защото и хората са други.
Сега идват с децата си, дори с новородените си бебета, с кучетата си, с възрастните си родители. Сега алкохол почти не се консумира. Сега не бичи чалгата на Слави Трифонов, а хората сами си създават атмосферата. Защото този протест не е само антиправителствен, а и празник на хората, които искат ясно да покажат на простотията, наглостта и посредствеността, с широка усмивка на лице, че повече няма да я търпим.
***
Със сигурност премиерът Орешарски много добре знае, че тези протестиращи са предимно образовани хора и с добри доходи, че по-голямата част от тях могат да си позволят да отидат на почивка. И само чака те да отидат на море, за утихне протестът, без да се налага да ескалира. За да може после той да се преструва, че нищо не е било. Но пропуска един важен факт – протестиращите много добре осъзнават тази негова надежда. Те няма да отидат на море едновременно. Нито отпуската им ще продължи повече от 14 дни. Дори и народното недоволство временно да затихне, хората все пак ще се върнат от морето – отпочинали и готови за нови протести. За 14 дни те няма да преживеят вътрешен катарзис.
