Напоследък , ситуацията, в българската държава не е никак розова. Въпреки протестите срещу новото ни правителство и желанието, на гражданите, то да бъде свалено, то е непоклатимо, сякаш не разбира защо хората протестират.
А грешките следват една след друга, валят и извинения, нормално ли е да се учат да бъдат политици върху българския народ – едва ли. За всяка грешка има прошка, но не и тогава, когато е заложено бъдещето на цял един народ.
Проблемът, върху който се фокусирам е темата за подмяната на българските класици, министърът на образованието пое вината и се изивини – както обичайно. Чиновници усвоявали пари – това бе посочено като причина за новите учебни планове.
Може ли да правиш учебен план, когато работиш в администрацията и училищното дело ти е толкова далечно – явно може. Зад многото бомащина, книжа и изписани листи стоят съдбите на децата ни и не просто техните, но и нашите.
Защо едва сега се случват тези промени и защо те се правят тихомълком? Не може ли да се допитат политиците и администрацията до българския учител, който е там, долу сред хората и учи децата ни.
Може би, за много хора да махнем Ботев, Вазов, Смирненски и то не целите, а само част от тях е нищо, простофакт, който няма да повлияе на никого. Но по своята същност това е подмяна на българските ценности, заличаване на българската духовност. В нашата съвременност липсват герои, живеем във времето на антигероизма, а къде оставаположителния пример – няма го. С действията си убиваме и малкото добри примери, които могат да послужат на децата ни, било то и от литературата.
Недопустимо е политиката да влияе на културата и образованието в една държава. Недопустимо е политическите дела да бъдат обръщани на цирк и да се хвърлят камъни в чуждата градина, вместо да се работи в посока за подобряването начина на живот на българина. Губим време и сякаш вървим в грешната посока, но за някои грешки прошката не стига.
Чакам времето, когато децата ще знаят не само написаното в учебниците по български и история, а много повече, защото те имат потенциал и се очаква от всички нас – възрастните, той да бъде развиван, а когато не можеш да помогнеш, поне не пречи. Явно класиците ни не са помогнали на чиновниците, които са направили опитът за подмяната им, а можеби, просто не са ги чели толкова и не са вникнали в посланията, които те изпращат и ако е така, такива хора нямат място в образованието, просветата и културата. Посредствеността и тяхно величество парите трябва да отстъпят място за новия ред и който не го разбира може да се занимава с всичко друго, но не и с човешки ценности, съдби и образование.
