Патриарх Неофит подкрепи и благослови протестиращите срещу правителството и срещу статуквото…! Ваше Светейшество, достоен сте! Колкото и да е тривиално, трябва да кажа, че съм впечатен и удивен! Да това трябва да прави църквата, да бъде със своите чада, да ги подкрепя…така и стана!
На фона на ескалиращото напрежение в обществото, народното недоволство и продължаващите вече няколко дни масови протести в столицата и в по-големите градове, Българската православна църква (БПЦ) не може да остане безучастна към случващото се в страната, се казва в обръщение от патриарх Неофит и от Светия синод по повод на протестите в страната, предаде http://www.dnevnik.bg/. Това е активна, отговорна, ангажирана, реална и чиста позиция! Ето това исках, когато пишех за църквата, това исках, когато коментирах бъдещия патриарх, макар и да не стана този, когото аз подкрепях-ловчанският митрополит Гавриил!
Поклон Ваше Светейшество патриарх Неофит, Вие днес станахте моят “личен” патриарх и влязохте в моите молитви! Радвам се, защото най-сетне Църквата има позиция, най-сетне Църквата не си мълчи, най-сетне имам “представителство”, поне в Църквата….!
Доживяхме БПЦ да има обществена позиция, да реагира навреме, когато трябва! Бог да го прости патриарх Максим, но той никога не пое директна, открита и ясна отговорност за каквото и да било, не взе категорична позиция по никой въпрос. Когато хората ги биеха по улиците през 1997, когато страдахме от настъпващата криза, когато обеднявахме, фалирахме, оставахме без работа..къде беше Негово Светейшество патриарх Максим тогава?! Вярно беше болен, вярно, беше възрастен, вярно….но аз лично имах нужда от него, а него тогава го нямаше! Тогава синодалите ни водеха битки за Свещоливницата в Илиянци, чудеха се, как да продадат още някой апетитен църковен имотец, че да си купят по-ефектна кола. Забравяха за трите монашески обета, един от които е нестяжение /безсребреничество, или отдаване на доброволна бедност/. Някак Църквата отсъстваше от обществото, а и обществото отсъстваше от Църквата.
Днес обаче патриарх Неофит го има! Благодаря Ви Ваше Светейшество, имахме нужда от Вас, защото Вашата благословия наистина ни дава шанс да успеем, този път да сме прави и да имаме шанса да променим нещата, въпреки всичко и въпреки всички! Такава благословия за протестите, която премина през медийното пространство някак забързано, е важна, защото означава, че не сме сами, поне този път, най-сетне свещениците са с нас и това го даказа участието дори на свещенослужител в един от дните на протестите.
Прави впечатление, че именно православната църква ни подкрепи, именно тя…., защото България е православна държава, защото Православието ни е присъщо.., простете ми още веднъж, но искам пак, за пореден път, да благодаря на Негово Светейшество патриарх Неофит І Български, както още го наричат “Ангелогласният”….! Тази подкрепа ни беше нужна, защото това е легитимация, това е признание, исконно право, обществена позиция и гражданска ангажираност. Това не на последно място е нашата църква, която след толкова много години отново се върна при народа си! Именно по време на криза, когато хората страдат, преживяват въпросния катарзис, пречистване, именно тогава те имат огромна нужда от своя духовен водач. Като православна държава това за нас християните е имено патриархът ни.
Точно в такива моменти, разбира се не само в тях, патирархът ни трябва да е активен, трябва да ни подкрепя и този път той беше на мястото си. Нека не забравяме, че един от последните защитници на Търновград преди падането ни под османска власт, не случайно е патриархът! Той е последното упование, последната надежда, последният пристан за душите на обречените, но колкото е последен, толкова е и пръв, защото с вяра идваме на този свят, с вяра и си отиваме от него.
Хората трябва да разберат, че патриархът и синодалните епархийски митрополити не са едни ехидно благи старчета, понякога комично сприхави, облечени в черно и окичени като коледни елхи с енголпиета, панагии и кръстове. Не, те са преди всичко духовни лидери, които трябва да ни напъстват, но и да ни подкрепят, когато и от каквото имаме нужда и особено, когато имаме право! Именно сега това проличава най-силно.
Очевидно патриарх Неофит е наясно, че ако той не отиде при народа си, и народът няма да отиде при него! Заради това грешката на предишния патриарх беше, че неговиятт начин за общуване беше чрез пълно мълчание. Той избягваше темите, които бяха злободневни. Такива бяха въпросите за досиетата на митрополитите, за секс-скандалите в църквата, за гей-парадите, за абортите и много други. Новият патриарх поне дава заявка за това, че не бяга от отговорност и не се крие от обществото като ощипана млада булка под бялото си патриаршеско було. Дано това продължи и занапред, дано…!
