Пътуването до САЩ от Европа днес е едно рутинно придвижване. Само за няколко часа, в зависимост от началната точка, човек може да достигне Новия свят. От тези скорости и дестинации се ползват стотици хиляди всеки ден. Те са бизнесмени, туристи, емигранти, авантюристи и пътешественици. Днес такова пътуване е лесно, но в миналото тези начинания са отнемали цели седмици и дни и въпреки това хората са пътували, поставяли са своеобразни рекорди, тръпнели са в очакване да видят близките си след дълго отсъствие от родните си страни. Ето защо тези пътувания до Америка в годините непосредствено преди и по време на Втората световна война представляват по свой начин едни като че ли по-романтични и по-истински пътешествия от днешните. Пътниците тогава сякаш са полагали повече усилия и са влагали като че ли повече енергия, за да пътуват, каквито и да са били причините за това.
Нека се опитаме само за миг да си представим не днешните суперлуксозни, скъпи и предимно круизни лъскави кораби, нека се опитаме да се потопим в атмосферата на един голям, хладен, ръмжащ, миришещ на гориво кораб, претъпкан с куфари и всякакви пътници, бързащи, нетърпеливи, сприхави и уморени. Този кораб тромаво и трогателно целеустремено пори океанските вълни на път към Новия свят-светът на неограничените възможности, където трудът е онова велико нещо, което може да те направи богат. Едно такова пътуване е това на Флоранс Мирчоф и нейният син Фредерик.
Те тръгват с кораба “Бремен” от пристанище Шербург във Франция на 17 декември 1937 г. и пристигат в пристанището на Ню Йорк на 22 декември. Те са уморени от пътуването, но са щастливи, защото са посетили родината на Флоранс-България. Майката е щастлива, защото е показала своя роден край на сина си, роден в Америка. Българското име на Флоранс е Цветанка. Тя е дъщеря на прочутия в Америка български, емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин.
По това време Фреди посещава България за първи и последен път и това за него е едно невероятно пътешествие от родната Калифорния, през огромния Атлантик до Европа и през целия континент до неговия югоизточен край. Това сякаш е пътуване до Ориента, изпълнено с приключения, борба с океанските вълни, борба с безсънието при безкрайното пътуване с влак от Франция до България. Сега майката и синът се завръщат в Америка на борда на един от най-младите презокеански лайнери, на когото му предстои тепърва да заблести със своята собствена светлина в историята на трансатлантическите пътешествия, макар и в началото на залеза на легендарните пътнически линии през недружелюбния океан.
“Бремен” е построен през 1929 г. за Norddeutscher Lloyd line (NDL) и предназначението му е да извършва предимно презокеански пътнически превози. Това е внушителен кораб с модерен дизаин. Той има кораб-сестра-“Европа”, а по-късно: “Либерте”. Това са едни от най-бързите презокеански лайнери на 30-те години на ХХ век. Това е и четвъртият кораб на компанията, който носи името “Бремен”. Този клас е пригоден да развива до 27,5 възела скорост. Това позволява на компанията да организира ежеседмични пътувания през океана с два кораба, като до този момент те са били извършвани с три морски съда. По време на изпитанията, “Бремен” достига за кратко 32 възела скорост, което се равнява на около 59 км./ч. по земя. Корабът е построен от една млада компания, която се нарича “Deutsche Schiff- und Maschinenbau AG”. Той е изграден от 7000 тона усилена стомана, която издържа до 52 кг. на кв. см. Пуснат е на вода на 2 август 1928 г. от германския президент маршал Паул фон Хинденбург. Корабът разполагал с 170 души инженерен екипаж. На борда има малък катапулт за самолет, който осъществява бързи връзки, при необходимост, той е пускан няколко часа преди пристигането на кораба в пристанището.
“Бремен” се отправя на своето първо пътуване до Америка на 16 юли 1929 г., заедно със своя кораб-сестра “Европа”. Тя обаче претърпява пожар и е сериозно повредена, така “Бремен” остава сам в океана, под командването на комодор Леополд Зигенбейн. Той пътува 4 дни, 17 часа и 42 минути. Този курс е забележителен и с първата въздушна поща, която е изпратена от самолет, пуснат от кораб. Обратният курс отнема 4 дни, 14 часа и 30 минути и това е първият път, когато кораб поставя два рекорда за едно и при това първо пътуване.
На 25 юли 1935 г. група демонстранти се качват на борда точно преди корабът да отплува, разкъсват знамето на нацистката партия и го изхвърлят в река Хъдсън. На 11 февруари 1939 г. “Бремен” се отправя на своето първо пътуване до Южна Америка, и става първият кораб от този клас, който преминава през Панамския канал. На 22 август 1939 г. се осъществява последното пътуване на “Бремен” до Ню Йорк. За десет години той е осъществил почти 190 презокеански курса.
На 26 август 1939 г. “Бремен”, който е на два дни път от Ню Йорк, получава заповед да се завърне в Германия във връзка с нападението над Полша. Капитанът решава да пътува до Ню Йорк, за да остави там 1770 пасажери и се връща празен на 30 август 1939 г. ”Бремен” е пребоядисан в сив камуфлажен цвят и получава военни заповеди, касаещи операции с кораби в руското пристанище Мурманск.
Това е кратката история на един легендарен кораб, поставил още по-легендарни рекорди. Това е и скромната българска следа на “Бремен”. Поводът ни за гордост е, че има български момент в едни от най-напрегнатите и опасни пътувания на този океански съд преди и по време на Втората световна война. Нека се замислим, каква смелост и каква обич към родината трябва да притежава човек, за да се осмели да тръгне на пътешествие от другия край на света при обстоятелствата, които наблюдаваме в периода след 1933 г., когато в Германия на власт идва Адолф Хитлер! Именно тогава-през 1937 г., месеци преди началото на една от най-кървавите войни на ХХ век, Цветанка /Флоранс/ и синът и Фреди пътуват до България първо през океана, а след това и почти през цяла Европа, с единствената цел да видят родния край на една българка, намерила новия си дом в Америка.
