Симеон Сакскобургготски е единственият български министър-председател от най-новата ни история, който не си позволи да изрече нито една лоша дума срещу своите политически опоненти (или поне аз не се сещам за друг такъв), както и първият в света монарх, който става министър-председател. Вероятно поради тази причина и авторът на „Различният министър-председател“, издадена от „Изток-запад“, избира именно това заглавие за своята нова книга, която съдържа разговори с бившия премиер и цар.
Книгата бе представена на 30 май 2013г. в една от големите софийски книжарници, а на събитието присъстваха Симеон и Маргарита Сакскобургготски, председателят на Народното събрание Михаил Миков, председателят на НДСВ Христина Христова, министри и политици от 39-тото Народно събрание, икономистът Владимир Каролев, както и още редица политици, общественици, читатели и журналисти.
Авторът изтъкна, че книгата е била готова да бъде издадена още преди изборите на 12 май, но са решили да изчакат, за да не се създаде допълнително напрежение и излишен медиен шум в и без това изключително напрегнатата обществена обстановка преди изборите.
„По време на предизборната кампания имахме възможност да наблюдаваме изявите на трима негови (на С. Сакскобургготски) колеги премиери - Иван Костов, Сергей Станишев и Бойко Борисов. Като слушах тяхното неистово противопоставяне помежду им видях, че най-открояващото качество на Симеон Сакскобургготски е неговата различност“, сподели пред журналисти авторът Аспарух Панов.
„Книгата не е за фактите от прехода, тя е по-скоро за една библейска драма от модерното време“, каза в словото си проф. Тодор Танев, автор на предговора на книгата.
За първи път в нея Симеон Сакскобургготски си позволява да сподели много неща, които до този момент е премълчал. Много от проблемите, които са на дневен ред и днес, които много ни вълнуват, се коментират в „Различният министър-председател“.
За завръщането си
Сакскобургготски се завръща в България на 25 май 1996г., след като е прекарал 50 години от живота си в изгнание. Впечатленията му от този периода са, че с много хора (политици и бизмесмени) е обсъждал политиката, но подчeртава, че тази тема се е засягала твърде общо, т.е. без да се конкретизира или задълбочава в нея. Прави му впечатление, че промонархическите изказвания, които са се чували тогава, днес съвсем не се чуват, което той дипломатично определя като интересно явление.
Спестявал си е крайни изказвания (веднага след завръщането си), въпреки че много хора са го съветвали още с пристигането си да направи няколко по-конкретни заявки. Но не го е направил, защото е възприел „ролята на Царя, който да е безпристрастен, и най-вече, на всички българи“. Признава, че при завръщането си не е познавал добре хората у нас и техните настроения. Това е и една от основните причини, поради които е намерил за коректно да не дава напътствия. Царят подробно и убедително разказва пред Аспарух Панов защо целта му тогава не е била да си прави реклама и да налага предимствата на монархията пред републиката. „Аз не идвах да критикувам, поучавам или да изисквам, идвах да се потопя в атмосферата, да почувствам промяната, да изслушам различните гледни точки“, споделя той.
За срещата си с президента Желю Желев казва, че се е създал много приятен контакт помежду им. Споделя, че е чувствал известно намерение за монополизиране на образа му от страна на отделни личности от ръководството на СДС, включително с изисквания към него.
В разговорите си с Аспарух Панов говори и за маневрите, които са правили властимащите, за да му попречат да стане част от политическия елит на страната. Определя сезирането на КС, за да се въведе задължително пребиваване в страната от поне 5 години преди заемането на премиерския пост, като „идеален“ пример за създаването на административна пречка. Но подчертава, че в такива случаи рикошетът е фатален и неизбежен за тези, които са го провокирали.
В един от разговорите Сакскобургготски потвърждава думите на автора Панов, че в мадридското му жилище се е водила много по-голяма дипломатическа дейност в полза на България, отколкото в много посолства. Набляга и върху това, че още преди да са се родили много наши политици, вече го бил правел.
Твърди, че най-удобната за него роля би била, ако си е останал в Мадрид, откъдето да дава акъл, или ако е управлявал в сянка, защото това не включва никакви отговорности. Но решил, че е по-добре да участва активно в политическия живот, след като е усещал народната вяра в него.
Споделя, че още преди да се върне в България се опасявал от двуполюсния модел, който според него не е добър за млада демокрация като българската. Той казва, че двуполюсният модел в България е бил пример за задкулисно сътрудничество. Именно заради това той е избрал да създаде либерално, центристко национално движение. За да разруши това взаимно сътрудничество между двата полюса.
Още подробности за впечатленията на Царя от народа при завръщането, от който е бил физически откъснат повече от 50 години, както и за срещите му с политици и бизнесмени в зората на демокрацията, можете да прочетете в книгата „Различният министър-председател“ на Аспарух Панов.
За монархията
Сакскобургготски обяснява, че в никой момент българската монархия не е била превръщана във фашистки режим, а понятието „монархо-фашизъм“ е измислица на съветската пропаганда. До ден днешен той усеща, че има доста предубеждения, наслоени от негативна пропаганда през годините, която се е водила срещу Третото българско царство, с което би трябвало да се гордеем. При завръщането му в България смятал, че би било некоректно да изтъква предимствата на монархията, след като страната вече започнала да се развива като демократична република.
800-те дни
Относно 800-те дни, той споделя, че се е получило злорадство, че в общественото пространство сякаш само са се броели дните, с желание да не бъдат постигнати успехи. Твърди, че вярва в българските добродетели като трудолюбивостта, пестеливостта и предприемчивостта, за които му е говорила майка му Царица Йоана. Именно заради това изрича думите, че за 800 дни, благодарение на прословутите български трудолюбие и предприемчивост, животът на хората ще се промени.
Отрича 800-те дни да са били някаква кабалистична цифра и обяснява, че е срещнал в програмата на един американски икономист това, че за едно предприятие са нужни именно толкова дни, за да се възстанови от фалит. Идеята му е била просто да даде някакъв обозрим срок, който да заложи в програмата си.
Подчертава, че не е обещавал благоденствие, нито чудеса, но заяви, че е факт, че от нивото, от което сме тръгнали през 2001г., са били направени много промени към по-добро, както и тежки реформи, които са ни отворили вратите към ЕС. Съжалява, че е изрекъл думите за 800-те дни, че ако е знаел как ще бъде прието това, тогава щял да посочи по-голям срок.
В ролята на премиер
Създаването и участването в парламентарните избори през 2001г. на две политически формации, съдържащи името „Симеон Втори“, той определя като целящи да заблудят избирателите, което разкрива нечестните методи на определени политически партии. Споделя също, че от ЕНП са го предупредили, че СДС са заплашили с вето кандидатурата за изборите на НДСВ, което той намира за не особено демократично.
Твърди, че постът на министър-председател не е бил никак съблазнителен за него. Дори определя заемания от него пост на премиер като лична саможертва, само и само, за да върви страната ни устремено напред.
Пред Аспарух Панов Симеон Сакскобургготски споделя за първи път, че се е чувствал безкрайно неудобно като политически лидер, че не се е идентифицирал с ролята на всезнаещ, безгрешен и наказващ, че тази роля е била далеч от призванието му. Признава, че не е бил подготвен за такава роля, защото никога не е имал амбиция да командва или да се разпорежда с властта. Подчертава, че за него властта не е да си служи човек с нея, а с нея човек да служи на обществото.
Сакскобургготски казва, че името на партията му, „Национално движение Симеон Втори“, е било за него мъчение, защото изглеждало като култ към личността. Дори споделя, че един от неговите колеги премиери, с когото е в добри отношения, му казал, че е много странно името на партията му да носи имената му, а той му отоговрил, че това е бил начинът, по който да разберат хората, че той лично се е ангажирал с този политически проект.
Царят споделя с Аспарух Панов, че във НДСВ, както и в другите партии, също е имало вътрешни интриги, но не желае да посочва с пръст конкретни хора.
В книгата разказва за публичните личностни нападки, които са отправяли към него политическите му опоненти. Споделя, че коментарите са били изпълнени с толкова злоба и били толкова извън конкретната проблематика, че на него му се стрували нерационални.
Изразява огорчението си от това, че реалните критики към действията на правителството по време на мандата на НДСВ са били минимални. Споделя пред Аспарух Панов една конкретна случка, в която един депутат казал от трибуната на НС, че не бил „Ваше Величество“, а „Ваше нищожество“. Тогава го прихванал смях и едва се сдържал да не му проличи. Не виждал смисъл да се разярява и да им отговря.
Считал е, че след като е гласувал доверие на някой министър, очаквал от него да си изпълнява съвестно, морално и отговорно задълженията. Твърди, че е виждал ролята си като координатор, а не като началник, че не считал за нужно да се бърка, ако е имало проблем с почтеността на някой от министрите му, защото за тази цел съществуват държавни служби и институции, които трябва да се произнесат дали наистина е злоупотребил.
За назначаването на Бойко Борисов като главен секратар на МВР, Сакскобургготски споделя, че си спомня как като собственик на охранителната фирма Борисов е държал лично да го придружава, за да е сигурен, че всичко е в ред. Споделя, че той е бил този, който го е препоръчал на министър Петканов, че е бил убеден, че прави добър избор.
Относно това, защо не са се доверили избирателите на парламентарните избори през 2009г., Сакскобургготски смята, че това е резултат от съчетание на няколко фактора. Допуска, че за 8 години обществото се е изморило от него, че и политическите му решение е възможно да не са били най-подходящите, че хората са искали да опитат нещо ново, без да да влагат много рационалност. Именно спадът в доверието към него е причината да си подаде оставката.
Подробностите около личната му борба за приемането ни в ЕС и НАТО, за безсънните нощи, които е прекарвал буден от напрежение, за разговорите му с важни чужденци относно бъдещето на България, за един интересен момент, в който той взима важното решение за подписването на договора за приемането ни в ЕС в Люксембург вместо в Брюксел, което после се оказва, че е било от изключително значение, както и подробности около споменатите дотук теми, свързани с управлението на Симеон Сакскобургготски, може да прочетете в книгата „Различният министър-председател“ на Аспарух Панов, изд. „Изток-Запад“.
За цялостната политическа обстановка у нас
За политическата култура в страната, Сакскобургготски казва, че такава се гради с десетилетия и затова в политиката у нас попадат напълно случайни и неподходящи личности.
Сакскобургготски смята, че коалиционните правителства най-добре развиват страната, че не харесва обграждането с „наши“ хора. Споделя и че не възприема мислещите различно от него като опоненти, а го интересува дали са способни, дали може да се постигне диалог с тях, дали могат да обединят силите си за доброто на България.
Според него Тройната коалиция е била много успешен и сериозен опит за реално коалиционно управление, което, въпреки някои недостатъци, е постигнално много позитивни резултати. Споделя, че е имало проблеми в отношенията му с коалиционните му партньори, но те на са били лични.
На въпроса какво мисли за нападките на Бойко Борисов към Тройната коалиция, Сакскобургготски отговаря, че на негово място той не би постъпил по този начин. Възмущава се от диалога между политическите опоненти чрез медиите, като посочва, че най-добрият начин за изглаждане на различията е разговор на 4 очи, извън публичното пространство.
Не одобрява политическото номадство, тоест, когато хора сменят партиите непрекъснато. Съжалява, че се губи много време в унищожаването на противника вместо да се набляга върху важните дела.
За референдумите
За провеждането на референдуми (книгата „Различният министър-председател“ на Аспарух Панов е била готова преди проведения през януари 2013г. референдум за нова атомна електроцентрала), Царят смята, че Швейцария, където се провеждат референдуми за почти всичко, е истински пример за демокрация в пълния смисъл на думата. Но подчертава и това, че общонародното допитване може да бъде превърнато в инструмент за натиск или за манипулация.
За агентурството в държавна сигурност
Относно досиетата на ДС, той смята, че много от тях са били унищожени още преди ноември 1989г. Затова е на мнение, че няма абсолютна сигурност за автентичността на политическите биографии. Освен това, подчертавайки разпространената склонност тук „да държиш някого с нещо“, той се пита дали не са били извадени фотокопия на досиета, които някои хора са запазили, и при нужда да ги изваждат, за да шантажират някого.
Царят смята за много по-достойно, ако човек признае, че е бил част от ДС още преди да бъдат разсекретени досиетата, за да се освободи от това бреме, като споделя, че разбира това, че много хора са били принуждавани, оказван им е бил тормоз, за да станат агенти.
За енергийната зависимост
Относно енергийната независимост, признава, че нито той, нито което и да е било правителство на Прехода не е успяло да реши проблема с енергийната зависимост.
Според него сме „осъдени“ от географското си разположение и зависимостта няма как да бъде преодоляна. Сакскобургготски споделя още, че не можем да живеем вечно в страх от Русия, защото поради най-вече географските обстоятелства, сме ангажирани с тях.
За АЕЦ „Белене“
На въпроса дали бихме станали част от ЕС, ако не сме били затворили реакторите в АЕЦ „Козлодуй“, той отговаря с „не“ и обяснява подробно защо.
А относно проекта Белене твърди, че в него са вложени огромни средства, още преди мандата му на министър-председател. Казва, че му се е сторило чудовишно тези пари да бъдат хвърлени на вятъра и затова са възобновили проекта, но неговата идея не е била реакторите да бъдат руски, а в построяването им да участват няколко компании от различни държави, да се построи нещо хибридно, с най-добрите технологии. Надявал се е на това до 2005г. Смята, че би било доста добре за България, ако бъде продължен проектът „Белене“, за да можем и да продаваме ток в чужбина.
Кога и защо се появява идеята реакторите да бъдат руски, бихте могли да прочетете в най-новата книга на Аспарух Панов.
За Пламен Орешарски
За настоящия министър-председател г-н Орешарски, той казва, че е добър финансист, че изпитва симпатия към него. Споделя, че често на съветите на Тройната коалиция са се шегували, че всъщност той е четвъртият коалиционен партньор.
За българското общество
Царят споделя усещането си, че в резултат от криенето на много неща от обществото по времето на социализма, то винаги подозира, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Според него тази подозрителност не помага изобщо не обществото да се развива.
Сакскобургготски смята, че трябва да се уважават институциите, а не да се съди за тях по хората, с които се олицетворяват те временно, че вярва, че има държавни служители, както и такива в частния сектор, които работят за доброто на България, които се стараят по всякакъв начин да бъдат полезни на обществото.
Царят коментира, че е постигнато много, че сравнявайки градовете преди и гледайки ги сега, за него това вече е „друг свят“.
Симеон Сакскобургготски отново споменава за смяната на чипа, което според него е въпрос на възпитание и може да се постигне. Бил е свидетел на общества, които са напреднали и са преодолели същите трудности като нашите, като за примери посочва Италия и Германия след Втората световна война. Според него обществото може малко по малко да бъде превъзпитано. Подчертава, че свободата се състои именно в спазването на правилата. Призовава за цивилизовано поведение.
Отбелязва, че много често е чувал фразата „това не може да стане“, по време на неговото премиерство, че годините на липса на инициативност и свобода по времето на социализма, са били подкопали предриемаческия дух, който днес лека-полека се възвръща.
Царят намира за наложително българите да излезем от негативизма, да бъдем по-солидарни помежду си, да не драматизираме излишно, например да страдаме, че села се обезлюдяват, защото урбанизацията е съвременна световна тенденция. Смята, че трябва да се насочим към развитието на земеделието, туризма, науката и образованието.
За реституцията на царските имоти
Относно шума около прословутите царски имоти, той напомня, че според него една лъжа, която се повтаря 100-200 пъти, се превръща в истина. Възмущава се, че все още има нагласи в обществото да се конфискува или национализира частна собственост. „Искаме да живеем в един свободен свят, но не можем да се отърсим от комунистическото си мислене“, казва той пред Аспарух Панов.
Недоумява защо, по отношение на собствеността, се атакуват едни, а други не. Коменитра, че трябва да се прави разлика между имущества, закупени с незаконно придобити средства и наследствен имот. Гарантира, че собствеността на неговото семейство у нас е с повече от ясен произход.
Определя като реваншизъм и пример за политизиране на правните норми това, че след като имотите веднъж са национализирани през 1947г., след като 51 години по-късно тяхната национализация е обявена за противоконституционна, изведнъж през 2009г. се налага мораториум от НС. Смята, че подобна безумна мярка би имала поразителен бумерангов ефект.
Бившият премиер Сакскобургготски напомня, че при всеки успех на правителството му се е отваряла темата за имотите му, тъй като няма нито досие, нито корупционни сделки, а това е било единственото, за което опонентите му са могли да се хванат.
Царят споделя още, че повече от 50 години е живеел без тези имоти, което доказва, че не това е била целта в живота му, както твърдели някои негови зложелатели.
„С две думи искам да Ви кажа – не мисля, че заслужавам в края на живота си да бъда очернян по този начин, като знаем много добре какви други мошеничества се толерират. Ще си кажа откровено, боли ме точно аз да бъда изваден като пример за незаконност, Това е крайно несправедливо и определено не го заслужавам, но такава ми е била съдбата“, споделя още той пред Аспарух Панов.
В „Различният министър-председател“ бихте могли да разберете какъв е приозходът на средствата, с които Цар Фердинанд I и Цар Борис III са закупили своите имоти, чийто законни наследници са Симеон II и Княгиня Мария Луиза.
За бъдещето на Европейския съюз
Относно бъдещето на ЕС твърди, че суверенитетът, така както някои националисти го разбират днес, няма бъдеще, че много по-важно е държавата да е на такова ниво, че хората да живеят добре. Смята, че ако страните в ЕС са обединени от общи цели и се ръководят по едни и същи правила, тогава не е нужно всички тези страни да имат отделни правителства, че е време Европа да има обща политика спрямо останалата част от света.
За присъединяването на Турция към ЕС, той твърди, че приемането й зависи от спазването на критериите. Запитан дали ако много се забавим Турция все още ще иска да стане част от ЕС, той отговаря, че няма да е много приятно за Европейския съюз, ако Турция се присъедини към друга такава общност.
Разговорите между Панов и Сакскобургготски, които можете да прочетете в последната книга на Аспарух Панов, по отношение на все по-голямата икономическа мощ на БРИКС, глобализацията и различията между страните по света, са много интересни. Горещо ви препоръчвам да ги прочетете в книгата.
***
Още разговори със Симеон Сакскобургготски, с още много детайли за конкретни политически фигури, за приватизационните сделки на Прехода, за миналото, бъдещето и настоящето, както на България, така и на света, можете да прочетете в книгата „Различният министър-председател“ на Аспарух Панов.
