Протестите в Турция сега са основната международна новина в българските медии, въпреки че в Сирия, която е съседна на Турция страна, се случват много по-чудовищни неща ежедневно. Водещите световни агенции, спазвайки афоризма, че „каквото кърви, то върви“, все пак споменават, че към полунощ на 3-ти юни ракета земя-земя удря сирийско село, убивайки 26 души. А българската аудитория сякаш се вълнува повече от друг вид сензации – улични протести, революции, държавни преврати... А може би, след като нещо лошо се случва в Близкия изток, се счита, че то си е в реда на нещата. Но от всяко нещо може да бъде извлечена поука. Аз извлякох тази, че турците протестират красиво.
Как и защо започнаха протестите в Турция?
„Турската пролет“, както някои западни медии наричат протестите в южната ни съседка, започва от протест на около 50 еколози, които се обединяват срещу замяната на истанбулския парк „Таксим“ с реконструкция на историческите таксимски казарми, които са били разрушени през 1940г. В тези „казарми“ по план трябва да бъде поместен и мол.
Протестът прераства в сблъсъци, когато група от протестиращите биват атакувани от жандармеристи със сълзотворен газ и водни струи. Спомена се дори не само за ранени, но и за жертви. В резултат от насилието и наложеното информационно затъмнение, протестът прераства в масов и антиправителствен, разпространява се в още много други големи градове из страната. Социалните мрежи са блокирани, а премиерът Реджеп Ердоган се изказа крайно остро към протестиращите, даже заплашително.
Кой стои зад тези протести?
Лично аз не вярвам, че този, както и всеки друг антиправителствен протест, който се случва по света, може да бъде спонтанен. Не вярвам, че и февруарските протести у нас, които уж бяха срещу издевателствата на монополите, и по-конкретно срещу енергоразпределителните дружества, прерастнаха просто спонтанно в антиправителствени. Чия ли зловеща ръка стои зад „Турската пролет“? Дали тази на руските имперски мераци, като се има предвид, че неоислямисткото правителство на Ердоган е и проамериканско, a в една съседна на Турция страна се води ужасяваща гражданска война (в която САЩ и Руската Федерация подкрепят поотделно двете враждуващи страни), или пък просто тази на политическата опозиция на Ердоган (която лично мен ме съмнява, че би могла да предложи нещо по-различно и по-добро за Турция от Ердоган, като се има предвид, че се представлява от една социал-либерална партия, която вече е била на власт, от една крайнодясна националистическа формация, на която младежко й крило е известно като „Сивите вълци“, и „Партията за мир и демокрация“, която пък е в тесни връзки с „Работническата партия на Кюрдистан“)?
Нека не забравяме и това, че Турция е 16-тата икономика в света, че в нея живеят 75 милиона души, а преизбираният няколко пъти за последните 11 години премиер Ердоган се споменава от световните агенции като изиграл ключова роля за развитието на турската икономика. Ще бъде интересно да видим дали, ако той подаде оставка или бъде свален, няма пак да спечели изборите, подобно на подалия оставка през февруари негов български колега.
Хората, които знаят какво е свободата
Политическите конспирации не са тема на този текст. Тук искам да наблегна на друго, на поведението на обикновените хора, които участват в протеста, които красиво демонстрират пред света, че искат да живеят в европейска демокрация, а не в полуислямстки и полудемократичен диктат.
Това са хора, които не искат повече да търпят някой да ограничава свободата на словото и да ги арестува, когато изказват свободно своето мнение, да им налага как да изглежда центърът на техния град, да решава вместо тях дали и при какви обстоятелства биха могли да се целуват на обществени места с любимия им човек...Това са хора, които знаят какво е свобода. Нещо повече, те имат свободен дух и пазят човешкото в себе си.
В Интернет видях много снимки от протестите в Турция, които доказват именно това, че те протестират красиво, че са позитивни, че съвършено добре знаят какво е човек за човека.
Красотата на протеста
На една от снимките се вижда как възрастна жена със забрадка стои на тротоара и налива вода, мляко и други напитки на протестиращите на площад „Таксим“, по своя инициатива. На друга се вижда залепен с тиксо голям надпис на стената на жилищен блок в близост до площада, на който пише, че протестиращите могат да получат подслон в 6-ти апартамент. А на друга снимка пък се вижда как на перваз на партер домакинът е оставил вода, хартия и купа с нарязани плодове за протестиращите.
На останалите снимки се вижда как четирима възрастни незрящи мъже, със санитарни маски на лицата, за да се предпазват от сълзотворния газ, се държат за ръце и участват в протеста, как протестиращи промиват очите на бездомно куче, пострадало от сълзотворния газ, със мокри кърпички и вода, как протестиращи помагат на ранен жандармерист, като го носят на ръце, как мъж стои изправен пред жандармеристите и държи книга в ръце, oт която най-вероятно им чете, как момиче, oблечено в лятна рокля, поема силата на водната струя с разтворени обятия, а на следващата снимка, след като вече цялата е мокра, приятелят й я прегръща...
На снимките от протеста можем да видим и свирещ на китара музикант, забрадена жена с маската на „Анонимните“, чистещи парка от боклуците възрастни и деца, сложени на стъпаловидна стена хранителни продукти, които жителите на Истанбул носят на протестиращите, оставяйки ги там – солети, бисквити, цели стекове минерална вода, чипсове, сухари и други. Виждаме как фен с тениска на „Галата сарай“ си е сложил шал на друг, противников отбор, как фенове на най-различни футболни отбори се снимат заедно на протеста, как двойка влюбени се целуват на фона на горящи отломки...
Да, турците протестират красиво. За съжаление, подобни картини не можеха да се видят на февруарските протести у нас, защото подобни жестове тук, в България, се приемат за признак на слабост, а не за великодушие. За да не кажа, че ги няма, ще спомена, че тук са малко хората, които биха дали подслон на протестиращ, за да изпие чаша вода, за да хапне нещо, за да се облекчи. Но пък са и малко протестиращите, на които би могъл да се довериш и да ги пуснеш в своя дом, които биха протестирали по толкова красив начин, колкото турците.
Лицата на турската и българската пролет
Символ на „февруарската революция“ у нас станаха преобърнатите контейнери за смет, които други, съвестни протестиращи, поставяха отново по местата им. Тук усмивките на протеста бяха малко, докато от снимките си личи, че в Турция именно те са символ на този протест.
В южната ни съседка ще бъдат запомнени и протестиращите, които застават пред силата на водната струя с лицата си, а у нас запомнихме само криещите лицата си тийнейджъри и младежи, които буйстваха, провокираха полицията и често развялаха целия протест. Запомнихме и по-възрастните госпожи и господа, въоражени с големи слънчеви очила (въпреки че беше зима), с които криеха лицата си, сякаш се срамуваха, че протестират.
У нас нямаше свирещи на китари музиканти, нито някой застана пред полицаите, за да им прочете книга. Тук протестите се озвучаваха от „Шат на патката главата“, от репертоара на Слави Трифонов и чат-пат от някоя народна песен. Въпреки струпването на камъни върху пътните платна, въпреки хвърчащите бутилки и павета, изразяващи просто изблик на индивидуално наптрупвана агресия, фотографите все пак уловиха и няколко красиви момента от протестите във Варна, като например хората, които се строиха и изписаха заедно името на своята родина, както и полицаите, които бяха свалили щитовете и държаха в ръцете си цветята, които протестиращите им ги подаряваха.
Защо те го умеят, а ние не?
Причината, поради която според мен турците умеят да протестират красиво, а ние не, на някои хора може да им се стори абсурдна, но според мен е само една - в Турция живеят много повече истински европейци, отколкото у нас. Години наред, докато тук е царял „социализЪма“, много турци са давали мило и драго, за да учат децата им в университети в Европа, получавали са добро образование, усвоявали са европейските манталитет и възпитание, а после са се връщали и са ги прилагали и налагали в родината си.
Интелектуалците в Турция са силни, за разлика от българските, които са смазани. Защото тук силата е в ръцете на свирепите, озлобените, ограничените, а там на способните, знаещите, разумните и талантливите. Протестират красиво, защото сред тях има хора, от които извличат добрия пример.
Когато през 2005г. писателят Орхан Памук заявява, че Турция трябва да признае Арменския геноцид в периода 1915-1917г., както и избиването на кюрди от турското правителство, а срещу него е заведено наказателно дело, хиляди турски интелектуалци подписват писмо, в което се извиняват на арменците по целия свят за геноцида, както и за това, че турското правителство отказва да го признае. Не съм сигурен дали и тук не се е случило нещо подобно след Възродителния процес, но поне аз не знам за такова нещо.
Междувременно, докато протестите в южната ни съседка вървяха през изминалите дни, много турци се извиниха на кюрдското малцинство чрез социалните мрежи за тормоза, който им налага неоислямисткото правителство.
Докато българите сме запазили в себе си предимно най-лошите балкански черти и сме усвоявали предимно най-лошото от западната култура по времето на Прехода и преди това, протестиращите турци са запазили най-добрите балкански черти и са усвоили най-доброто от Запада. Затова те протестират красиво. Защото извличат положителния пример. Защото искат и полагат всякакви усилия, за да живеят нормално.
Но съм оптимист и вярвам, че в бъдеще нещата у нас значително ще се променят към по-добро, а българите отново ще можем да правим красиви неща. Бъдете оптимисти и вие. Нека се учим от съседните ни народи, които го умеят.
Можете да видите красотата на протестите в Турция тук: www.facebook.com/photo.php?fbid=631232460239553
