Преди около седмица в едно реалити шоу зрителите са гледали опита да се омаскари и принизи личността на един от най-талантливите млади актьори на Народния театър. Ако не e и най-талантливият. Аз не гледам това предаване, но научих от Интернет за „скандала“, изгледах епизода и се отвратих. (Слагам думата „скандал“ в кавички, защото цялата ситуация очевидно беше от мухата слон). Отвращението ми не беше от постъпката на актьора от личния му живот, а от опита той да бъде омаскарен в името на рейтинга.
Да омаскариш талант
Принизяването на другиго, защото е еди какъв си или прави еди какво си, е типично за манталитетa на съвременния българин. Не отричайте – така е. Обществото ни все още не се е възстановило от „социализЪма“, когато се е водила политика на изравняване между напълно взаимно изключващи се слоеве на обществото. Тогава утайката е придобила привилегии и самочувствие, които просто не й се полагат, което съответно руши и самочувствието на хората с талант и качества. А това в един момент вече става вредно за всички, за цялото общество. Инерцията до голяма степен е запазена и до днес. Не се чудете защо значителна част от депутатите ни са като хванати от гората.
За повечето хора калното, гадното и дълбоко интимното са много по-любопитни и значими от това, в което човек е най-добър. Те просто не могат да оценят нечий талант и затова се съсредоточават върху гадните неща, в които често и те самите са най-добри. Това е жалко не чак толкова за омаскарения, а за тези, които са си пуснали телевизора, само за да гледат сеир. Защото не омаскареният, а те са тези, които имат нужда от неговия пример. Лошото е, когато не го извличат, когато дори не осъзнават, че имат нужда от пример (за духовно извисяване, излъчване, интелект, мъдрост, дори за съвършенство).
Дори и гениалните хора са човешки същества, и те имат своите слабости. И в тях, както и в обикновените хора, е заложено както доброто, така и злото. Въпросът е кое от двете ще развиеш, кои гени в себе си ще използваш, за да изживееш живота си, за да преодолееш своите слабости – добрите или лошите.
Има хора, които са гениални в това, което правят. Това е важното, което трябва да знаем за тях. То стига, за да ги уважаваме. А какви са те в личния си живот, не би трябвало да има никакво значение за нас. Да се описва подробно как някой пиел, друсал се, зашлевил приятелката си, сбил се и т.н. (не визирам само конкретния случай, където става въпрос за някакво уж домашно насилие, ако изобщо е имало такова нещо), а на базата на това да се правят заключения, че не бил читав, че не заслужавал това, което е постигнал с труда си, с лишенията (с които се постига всяко едно хубаво нещо в живота), е отвратително твърдение. Защото всеки професионален успех изисква жертви в личния живот. И защото е човешко да се греши. Който каквото иска да си говори, но проблемите, които имаме в работата, се отразяват и на личния живо, често и на семейните взаимоотношения.
Талантът се дава от Бог. И хората, които той е надарил с нещо в повече, заслужават уважение не защото трябва да са привилегировани, понеже са еди какви си, а защото плодовете на техния труд ги берем всички ние, хората от масите, 99-те процента, стига да го пожелаем.
Защо трябва да уважаваме чуждия труд?
Хората с бели якички, които голяма част от бачкаторите мразят, защото не се бъхтели истински, с пот на челото, в повечето случаи са се лишили от най-хубавия момент от живота на един човек – детството. Тук няма как да не спомена „най-великата“ житейска мъдрост, която почти всеки родител е изричал на детето си по времето на социализЪма - „Учи, сине/дъще, за да не работиш“, която, ако изобщо някога е била вярна, вече отдавна не важи. Нищо не става толкова лесно в живота, всичко има своята цена и почти винаги струва скъпо.
Докато бачкаторите са си играели по цял ден след училище (поне е така в повечето случаи), писали са домашните си отгоре-отгоре, а често и изобщо не са ги и писали, човекът с бялата якичка е подготвял урока си за утрешния ден. Когато те са ходили на дискотека като тийнейджъри, той е стоял вкъщи и е учил за кандидат-студентските изпити. Когато те са давали парите си за скъпи телефони и други ненужни прищявки, той е отделял своите за курсове, с които да повиши своята квалификация, например.
Доколко реалити форматите са наистина реалити?
Наистина, гледайте по-малко реалити формати, в които участват талантливи хора, съгласили се да станат герои в тях поради едни или друга причини. Защото реалити форматът всъщност е всичко друго, но не и реалити, особено когато става въпрос за предаване от типа на “Big Brother”. Най-малкото защото човек не е в нормалната обстановка, в която живее, не общува с хората, с които се среща по принцип всеки ден.
Лошото на капитализма е само едно, и то e, че търсенето определя предлагането. Консуматорите са предимно обикновени и не чак толкова широко скроени хора, а фактически те определят какво да се излъчва в медиите. Това поставя качеството на продукциите им под въпрос. А съобразявайки се с вкуса на консуматорите, медиите определят дневния ред на обществото. Повечето европейски общества сякаш успяват да преодолеят този косур на капитализма, а ние сякаш не. Mоже би, защото все още живеем в сравнително млад капитализъм, а може би и поради други причини. Но и защото те повече от нас умеят да мислят, преди да възприемат нещо за чиста монета, да оценяват добрите качества у човека, а не само да го съдят за лошите.
