Всички, и журналисти, и политически наблюдатели, и социолози, и политолози, и граждани наблюдавахме с нескрито любопитство, дали Парламентът ще получи кворум от 121 регистрирани депутати, за да може да се гласува новото българско правителство на премиера Пламен Орешарски. Е, кворумът стана факт, при това само за около 8 минути. Именно осем минути бяха нужни на един депутат от “Атака” /оказа се, че това е самият Волен Сидеров/, да се регистрира и по този начин реално да даде възможност за парламентарна легитимация на новия кабинет на България. Това по същество формулира нова, втора “тройна коалиция” между БСП, ДПС и “Атака”.
Изслушахме словото на новия премиер и съответно си направихме изводите. Програмата на новото правителство е амбициозна, тя предвижда управление в рамките на един цял мандат-4 години. Как обаче ще се гласуват промените в закони и новите такива, как ще се търси консенсус по възлови въпроси, как ще се гласува на първо време бюджетът на държавата за следващата година…? Как ще се намери мнозинство, когато то е толкова нужно, след като едва се намери кворум, за да бъде избрано новото правителство? Ето това е по-важното и именно това дава много ясно изразен знак, че новото управление няма да има абсолютно никакъв комфорт.
Може би наистина едни нови избори, въпреки, че ще струват много пари, щяха да бъдат по-добрия вариант за ново управление на страната ни. Казвам може би, защото няма как да видя в бъдещето!
Не зная, как Орешарски ще “реиндустриализира” България, както му пожела Янаки Стоилов от БСП, защото не зная, от къде ще намери ресурс за това, а и честно казано съм силно предубеден към подобна тенденция. България винаги е била аграрна страна и в това няма нищо лошо, дори напротив.
Индустриализацията на страната ни след 9 септември 1944 г. ни доведе до това, че издигнахме енергийни мастодонти като “Кремиковци” на място, където на практика няма почти никакви полезни изкопаеми! Така България се индустриализира по почина на СССР, и загърби своята аграрна политика, което я доведе до крах, който изкристализира в политическа криза, която от своя страна доведе до падането на комунизма. Разбира се има и много други причини за това събитие, но не то е акцентът на настоящия ми наратив.
Новото българско правителство ще трябва не да “реиндустриализира” държавата, а да се опита поне да върне доверието в институциите и това ще покаже, дали Орешарски е успял, или се е провалил. Към момента той има пълно основание да вярва в своите цели, но, дали ще ги постигне, предстои да видим, при това много скоро. Аз лично се опитвам да му вярвам, макар, че имам значително количество опасения, които струва ми се, няма да се окажат лъжливи, за съжаление!
Има наистина много въпроси, които трябва да бъдат решени спешно. ДА, НЕ СЪМ ЗАБРАВИЛ, КАКВО КАЗВАШЕ ВОЛЕН СИДЕРОВ ЗА ЗЛАТОТО НА БЪЛГАРИЯ, НЕ, НЕ СЪМ..! Понеже много коментатори на моите статии ме обвиняват имено в това, трябва да кажа, че зная, че българското злато излиза извън страната ни при изключително неизгодни условия за българите, ДА, ЗНАЯ ГО..! Само че има други теми, които днес са много по-актуални. Не искам да изпадна във политическа, не дай Боже-във възрастова дсеменция, но все пак трябва да кажа, че такива важни теми са здравеопазването, социалната политика, правосъдието и разбира се образованието. На фона на такива важни теми, златото на България, което не се изнася от вчера и от онзи ден, някак ми се струва, че поне за сега трябва да отстъпи място. Разбира се, когато се решат основните теми, трябва, задължително трябва, да се обърне внимание и на тази концесия, защото тя наистина ограбва държавата ни.
И така, Сидеров даде глас за новото управление на България. Той официално легитимира Орешарски във властта! Това е знак за причисляване към властта, това е знак и към Европа! Човекът, който не стана на крака, по време на изпълнението на химна на Европа, сега дава “доверие” на управление, което има амбицията да е европейско и което обещава да подържа европейски ценности! Що за мимикрия, що за “политическа шизофрения” може да бъде един такъв акт…!?
Но да оставим настрани Сидеров. Все пак, решението му да подкрепи правителството на Орешарски може би ще се окаже един все пак не чак толкова недалновиден акт. България се нуждае от стабилно управление и имаме поне малък шанс да имаме такова днес.
Сега очакваме Орешарски да започне борбата си за по-добър живот на всички нас! Ако успее, ще остане в историята, ако се провали, пак ще остане в историята, но името му ще бъде синоним на политическа жерва!
