Дълго време, може би повече от три седмици, избягвах умишлено да пиша по политически теми, избори, правителство, коалиции и т.н. Изминаха доста събития и процеси и ми се струва, че като че ли се понатрупаха форсмажори, които съставляват определена среда, в която може да се индуцира определено ниво на мисъл, от която да се извадят и съответните изводи.
Какво чухме при откриването на новото Народно събрание? На първо място-нищо ново! На второ и трето-…същото! Общи приказки, общи фрази, непълни идеи, някои от които наполовина пълни, други-наполовина празни…! На мен лично ми писна от безличното говорене на политическата ни класа! “Ние ще направим”, “ще дадем”, “ще предвидим”, “ще видим”…, питам се обаче, “ДО КОГА..?”.
И така, повечето наричат настоящата ситуация в Парламента “патова”. Всъщност, тя наистина е такава, защото това стана ясно още с първото гласуване за избор на председател на Народното събрание. Михаил Миков беше избран БЕЗ гласовете от палитическа партия “Атака”. Това не дава ясен знак, дали “Атака” ще бъде “патерицата” на правителство на Орешарски, но и все още не дава знак, дали това няма да е точно така.
Оказахме се в среда, в която няма полезен ход, каквото и да направим, все ще сбъркаме. Не е ясно дори, дали Парламентът ще заработи реално, защото партия “ГЕРБ” предлага касиране на изборите, нещо, което е без прецедент в съвременната политическа история-партията, която печели изборите, да иска те да бъдат отменени и преповторени!
Не е ясно, кой ще управлява страната, особено след последното гласуване за избор на Михаил Миков за председател на НС, не е ясно, дали въобще “нещата ще се случат” с парламентаризма имено в това 42-ро Народно събрание. На практика не е ясно нищо! Ако “Атака” просто показа характер, като НЕ гласува за Миков, можем ли да очакваме тази партия да подкрепи евентуално правителство на БСП и ДПС…?! Ами никой не знае, всъщност, аз лично се съмнявам, че към днешна дата, когато пиша това, едва ли и самият Волен Сидеров знае, как ще реагира и какво ще направи. Дали предстои политическо пазаруване, ако все пак “Атака” подкрепи едно такова правителство, как ще осребри тя това свое “доверие”, защото рискът е огромен, а това, което на практика “Атака” би дала на едно правителство от такъв вид, наистина не е малко.
В същото време депутатите от тази партия останаха седнали, докато всички останали, включително и българският патриарх Неофит стояха на крака, докато се изпълняваше химна на Европа. Какъв сигнал е това от Сидеров и партията му, как той ще бъде изтълкуван в Европа и как същата тази Европа ще приеме, или няма да приеме подкрепата на “Атака” за едно евентуално бъдещо правителство на страната…!? Това са актуални въпроси, отговорите на които предстои да видим твърде скоро.
Някак ми е странно че предстои едно управление, тоест-МОЖЕ БИ предстои, управление, което ще бъде толкова нестабилно, че едва ли не, дори и лек полъх на пролетен ветрец би могъл да го отнесе като ураган от 5-та степен. Имено това не е добре за България днес, но такива са обективните обстоятелства.
Като гледахме откриването на първата тържествена сесия на 42-то Народно събрание, някак остана един лош привкус от този ден. Може би е твърде силна емоционалност, може би се дължи на предубеденост, може би е форма на садомазохистична временност, но някак ми се стори, че народни представители са станали и хора, които са попаднали там заради заплатата, заради служебните автомобили и “топлите закуски” на парламентарната лафка! Жалко е, ако е така, но изглежда наистина има и такива депутати, които струва ми се успешно преди време нарекох “ДУПЕТАТИ”!
И така, ГЕРБ напуснаха първото заседание на 42-то НС, от “Атака” пък не се били регистрирали, но положили клетва, което автоматично я обезсмисля. След това ни представиха първия извънпарламентарен скандал между Волен Сидеров и телевизия “СКАТ”. С една дума парламентаризмът по български започна. Какво можем да очакваме не е много ясно, защото така нареченият основен балансьор “Атака” на практика се оказва непредвидим.
От тук нататък нещата никак не са ясни, но за сметка на това пък са непредвидими, както се казваше в една българска поговорка.
Едно хубаво и смело нещо все пак се случи-Цветан Цветанов се отказа от имунитета си на депутат и така по същество даде възможност на правосъдието да си свърши работата до край в разследването му! Това може би наистина беше добър знак, но какво ще последва след него, това все още не можем да знаем.
