Евровизия е едно от най-гледаните телевизионни събития в Европа. Тя е нещо като шампионска лига в музиката. Гледа се всяка година от над 100 милиона зрители. Повечето от нас имаха големи надежди за песента на Софи Маринова „Love Unlimited”, че ще стигне до финала, но за съжаление тя не се класира. Остана на 11-то място - съвсем на косъм от това да се класира за последния кръг. Екипът реши да използва хитрата тактика – в песента да се изпее „обичам те“ на 12 различни езика. Ако беше стигнала до финал, Софи щеше да се класира на едно от челните места в конкурса, защото всички страни, на чийто език тя пее „обичам те“, щяха най-вероятно да гласуват за нея.
Според мен българската песен на Евровизия тази година беше една от най-хубавите песни в тазгодишния конкурс, изобщо! Повечето изпълнения бяха скучни. Имаше много български музиканти, общественици, а и една стабилна прослойка от народа, която се възмущаваше от това, че сме избрали да ни представя на песенния конкурс попфолк певица, въпреки че песента нямаше нищо общо с този жанр. Намериха се и такива, които не харесаха и това, че е ромка. След представянето й имаше и смут относно тоалета й, с който се представи на конкурса.
Категорично не мога да се съглася с хората, които размахват пръст срещу нея, заради това, че пее в попфолк жанра, а видиш ли, ще ни представя пред Европа. Не виждам никаква съществена разлика между Бритни Спиърс, Лейди Гага и българските фолкпевици. Песните и поведението носят едно и също послание, както на едните, така и на другите. Всъщност едни от най-слушаните балади в съвременната българска музика са именно в изпълнение на Софи Маринова. Дори и да не го признае, сигурен съм, че няма човек, който да я чуе и да не не си каже, че тя има уникален глас. Има изключително позитивно излъчване и наивен характер, каквото имат и някои от най-големите световни звезди, например Майкъл Джексън.
Не мога да се сетя за неин текст на песен с цинично съдържание. Не блести с интелект, но не й и трябва. Това, което върши тя, го прави с талант и излъчване, които са й дар от Бог. То й бе напълно достатъчно, за да представи България достойно на конкурса. И го направи.
Това, че тя е от ромски произход също беше в голям плюс за представянето ни на Евровизия и изобщо за имиджа на България. Толерантността към малцинствата е приоритет в Европа, а тяхното интегриране е наша отговорност. Възраженията относно облеклото й бяха свързани с това, че беше с къса рокля. Връзваше се с атмосферата на сцената и с хаус музиката. Имаше страни, чийто представителки бяха доста по-разсъблечени на сцената, но тях никой не ги изкоментира.
Шведската представителка Loreen, с песента й Euphoria, се очакваше да победи много преди финала. Въпреки, че според мен нашата песен, както и няколко на други страни участнички, да бяха по-достойни за победители, трябва да призная, че песента е стойностна, а певицата безспорно е талантлива. Изпълнението й беше също интересно. Букмейкърите залагаха на тази песен, а те доста често познават.
За никого не е тайна това, че конкурсът Евровизия е колкото музикален, толкова и геополитически. Има страни като Турция, Русия, Украйна и Сърбия, които досега не помня да не са се класирали за полуфинал и да не са били на някое от челните места. Те са печелили конкурса и са били домакини през последните десетина години. Това е така, защото имат много голям брой емигранти в чужбина, които гласуват за своята страна, както и етнически малцинства в чужбина, какъвто е случаят със Сърбия. Сигурен съм, че ако тези страни изпратят и слон да ги представя, те пак ще се класират.
Бурановските баби от Русия грабнаха второто място. Бяха интересни и забавни. Едва ли обаче, ако ние бяхме пратили Бистришките баби да пеят „Party for Everybody”, щяха да имат техния успех. Не защото нямаше да се представят достойно, а предвид сравнително по-малкия брой емигранти в Западна Европа от България, в сравнение с Русия.
Третото място зае Сърбия. Желко Йоксимович беше моят фаворит за финала. Той е изключителен музикант и певец. Съчетава модерното звучене с народната сръбска музика.
Няма нищо общо с Лепа, Цеца и т.н. Неговите песни могат да се пеят и свирят както в кръчми, така и на големи сцени. И на двете места биха излъчвали класа и биха били на място.
Според мен българските изпълнители, които се оплакват, че чалгата им е взела публиката, парите и всичко, би било добре да вземат пример от сръбските, гръцките и турските си колеги, които нямат този проблем, защото съчетават поп с фолклорната музика, което се харесва на всички. Но и тях ги разбирам, защото съм сигурен, че ако някой от тях изпее такава песен, веднага ще бъде заклеймен от колегите си, че е чалгаджия. За съжаление това е истината и те сами са си виновни, че нямат публика именно поради тази причина. Желко Йоксимович обаче има. Него всички в Сърбия, на Балканите, а и на Запад вече, го обичат.
Четвъртото място на Азербайджан не беше заслужено, поне според мен. Песента не ме грабна с абсолютно нищо. Просто едно парче в стил Кристина Агилера и Марая Кери. Банална история. Албания получи заслуженото пето място. Изключително силният глас на певицата прониза всички пред екраните. Песента не се харесва от по-голямата част от потребителите в интернет, поне по мои наблюдения, защото виела. Но аз си направих труда да разбера за какво се пее в текста на албански и ми хареса. Много емоционално и достойно представяне.
Македонците не се бяха класирали за финала от 2007г., когато и ние успяхме да го направим. Певицата Калиопи зае 13-то място с нейната, според мен хубава песен - „Црно и бело“.
Уви, нямахме късмет и тази година! Поради чисто геополитически причини трудно бихме довели този конкурс в България, макар и да съм сигурен, че все някога ще се случи. Това обаче не означава, че не бива да продължаваме да участваме и да се представяме също толкова достойно, колкото и тази година. Браво, Софи!
