Почти всеки човек има желание да живее съвършено. За повечето хора съвършенството е да нямат проблеми, да живеят спокоен и охолен живот, да имат достатъчно власт, да превъзхождат околните, да бъдат лидери. Това е копнеж, който е заложен от Създателя дълбоко във всеки един от нас. То е нещо, до което някои хора успяват да се докоснат след много положени усилия и дори рискове. Повечето не успяват.
Но има хора, при които съвършенството и лидерството са не просто мечта, а сякаш тези качества са им заложени. Но за тях то има други, висши, съвсем различни измерения от спокойствието, охолството и властта. Техният копнеж е да оставят следа след себе си, да допринесат за това, светът да върви напред. Именно такива са достойните политически фигури, които човешката история познава. Те са добронамерени, но освен това притежават и съвкупност от други качества като смелост, отговорност, решителност, дипломатичност, хитрост, гъвкавост и др.
Потенциалът на втория тип хора, за които съвършенството означава повече от лични облаги, е заложен и в голяма част от тези от първия тип, за които то е свързано изключително или почти изцяло с личните облаги.
За да се развие при първите умението да станат лидери, те трябва да се насочат към знанието и развитието на уменията и чертите на характера, свързани с лидерството - дисциплина, страст и съвест. За съжаление, тях не може да ги развие всеки.
Разумът, смелостта, умението да се общува с всякакъв тип хора и съвкупността от други човешки качества са нещата, които правят хората истински лидери.
Съвременните български политически лидери
БОРИСОВ
Тези дни имаше много пресконференции и интервюта с лидери на партии, което ни даде възможност да сравним техните начини на поведение. Вероятно някои от тях са от първия тип хора, а другите от втория; Може би някои от тях са истински лидери, а други са кукли на конци. Но е факт, че това са хора, които вдъхват доверие в голяма част от обществото. Някои сред повече, други сред по-малко хора, но всички те го правят.
Най-интересният за наблюдение на поведението му безспорно е Бойко Борисов. Без значение дали то е роля, имидж, който поддържа, или наистина си е такъв, със своя образ на алфа-мъж той успя да накара много хора да му се доверят – първо да стане главен секретар на МВР по времето на правителството на Сакскобургготски, след това да стане кмет на най-големия град в страната, да бъде избран за министър председател през 2009г. и да бъде преизбран на предсрочните избори през май 2013г., при това след като подаде оставката си след масови граждански протести срещу монополите и високите цени на тока. Скоро след появата му на обществената сцена, много преди да стане кмет, а след това и премиер, той започна да бъде коментиран не като случайно явление, а като важен и неповторим фактор в българския политически живот. Той най-вероятно е последният Месия на прехода, след Костов и Сакскобургготски . И дано да е така.
Борисов има харизма, изключително подходяща, за да вдъхне доверие на съвременния балкански човек. Гледа лошо, смее се така, че да му видим всички пломби, ходи застрашително и дори бабаитски. Но когато започне да говори, страшният му и могъщ образ се смекчава – хората хем продължават да изпитват страхопочитание към него, хем се чувстват облекчени след неговата реч. Говори с думи прости, бавно, ясно и с дълбок глас. Говоренето му е специфично и с това, че той повтаря цели думи, а понякога и цели изречения по няколко пъти. Повишава и понижава интонацията на точното място, като професионален актьор. Набляга на определени думи. Докато отговаря на журналистически въпроси дава вид на искрен и спокоен. Крайният ефект от говоренето му е, че след всяка негова реч електоратът му чувства някакво облекчение.
Въпреки многото обвинения, че е простак, невъзпитан и неподходящ за премиер, защото е бивш пожарникар и е свързван с бизнесмени с тъмно минало и мутри, факт е, че той е сред политиците на прехода, които никога не са били затапвани от журналисти, въпреки че неговите изяви безспорно бяха най-много. Той винаги свектавично намира правилния отговор на всеки един зададен му неудобен въпрос, без да му е нужно време да мисли. Това безспорно означава, че той може да е всичко друго, но никак не е тъп.
Дори е нелепо да се твърди такова нещо за човек, който е постигнал толкова много неща за сравнително кратката си политическа кариера. Много хора осъзнават това. Убеден съм, че голяма част от българите гласуват за него защото е „пич и човек от народа“. Но е факт, че на последните избори гласувалите за ГЕРБ с висше и средно образование са повече в сравнение с гласувалите със същото образование за БСП, а гласувалите за БСП с основно и начално образование са много повече от тези, които са гласували за ГЕРБ. Което изобщо не означава, че са гласували за ГЕРБ, защото имат доверие в тази партия, а не за да не бъде някоя друга партия на власт, която те намират за по-голямото зло.
СТАНИШЕВ
Сергей Станишев е също успешен в лидерството. Освен лидер на БСП, той беше и премиер в периода 2005-2009г., след което се прояви като лидер и на европейската политическа сцена - стана и лидер на ПЕС (Партия на европейските социалисти). Син е на Димитър Станишев – бивш секретар на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки на БКП и на проф. Дина Станишева.
Днес той сякаш е основният политически опонент на бившия премиер Бойко Борисов, а резултатите от изборите през май 2013г. може би доказват това. Но тук трябва да отбележим нещо много важно – Бойко Борисов е създателят на своята политическа формация ГЕРБ, докато Сергей Станишев е създаден от партията, на която е лидер. Това безспорно означава, че Борисов е много по-силен лидер от Станишев.
В началото на своята кариера на министър-председател Станишев, който е интелигентен човек, поддържаше имидж на кротък, скромен, смирен и симпатичен отличник. Но след това той много изостри езика си и започна да критикува смело своите опоненти. Днес вече от стария образ на Станишев не е останало почти нищо. Сега той е само отличник с очила, който е поставен в много неудобно положение, защото често е критикуван както от Борисов, така и от опоненти свързани по един или друг начин с БСП. А вероятно и поради други причини.
За разлика от Борисов, Станишев говори отлично чужди езици, което е много важно предимство за премиер на страна, която е заивисима от силните европейски държави. Ако не беше министър-председател по времето на Тройната коалиция, при която всеки министър първо се е допитвал до лидера на своята партия, а чак след това до него, вероятно той щеше да има възможност много по-добре да изяви своите лидерски качества, каквито най-вероятно има.
Етикетът му на поведение е доста по-приличен от този на Борисов, но според мен само на пръв поглед. Защото в хулите към основния си политически опонент той е ненадминат.
САКСКОБУРГГОТСКИ
Симеон Сакскобургготски е единственият български министър-председател от новата ни история, който не си позволи да изрече нито една лоша дума срещу своите опоненти (или поне аз не се сещам за друг такъв). За сметка на това към него бяха отправени най-много обиди от страна на някои политици, които откровено и бесрамно го обиждаха като го „изпращаха обратно в Испания“.
Възпитанието и произходът му не биха позволили да се държи по друг начин. Обаче подобно поведение все още не може да бъде разбрано и оценено от масовия българин, който е свикнал да го управляват полуграмотни хора с просташки претенциозности (или поне даващи вид на такива). Той е човек с много важни познанства, добре образован, владеещ много чужди езици, умен и дипломатичен.
Критикуван е, че често отговаря на въпросите двусмислено, което само по себе си не е лесна техника. Но всъщност неговата тактичност не му позволява да бъде директен и дори агресивен в думите си, както говорят повечето лидери у нас. Всеки средноинтелигентен човек би могъл без проблем да разбере какво има предвид той, ако само малко се замисли върху „двусмислените“ му изречения. Дори и да е така, дори наистина да говори неясно, той не бива да бъде обвиняван за това, защото функция и задължение на медиите е да компресират информацията и да „преведат“ на масите казаното от лидерите.
Поведението му е такова, каквото трябва да има всеки един уважаващ себе си и народа си държавник. Той е единственият, който се примири с вота през 2009г. и призна грешките си, единственият който се оттегли от политическата сцена без да хвърля кал по никого – нито по предишните, нито по бъдещите.
КОСТОВ
Иван Костов безспорно е един от най-силните лидери на прехода. Въпреки че времето когато беше премиер мина отдавна, той все още има много последователи, които биват наричани, а и сами се определят като „костовисти“. Безспорно е, че благодарение на неговото правителство дължим първите действия, които предразположиха да се осъществи десетгодишният икономически подем преди световната икономическа криза.
Костов е умен, образован, енергичен, възпитан, но и видимо е горделив. Притежава редица лидерски качества. Много добър оратор е, а умът му е като бръснач. Логиката в думите му може да се проследи лесно. Той също като Борисов винаги отговаря на журналистическите въпроси, без да му трябва време да помисли. По принцип говори спокойно, но понякога отговаря и много темпераментно, особено когато трябва да се защити. По изражението на лицето му и по начина на говоренето му се разбира, че той се обожава, възбужда се от собствените си думи, обича да бъде прав.
Ако можеше той и неговите съмишленици от СДС да преглътнат собственото си его, в името на това в България да има стабилна десница, политическата ситуация в страната днес щеше да е много по-ралзична, а и със сигурност хората нямаше да бъдат толкова обезверени. Но и лидерите правят грешки. Лошото е, че техните може да са фатални. Затова трябва много да разсъждаваме преди да се доверим на някого.
