Наглост, алчност, злоба, горделивост, неуважение и непрофесионализъм са само част от отвратителните неща, на които станахме свидетели на предвидения за размисъл ден. Но, уви, такъв нямаше. Мислещите никой не ги зачита. Змиите искат само да ни наливат в главата, а не да мислим.
Всичко започна с това, че някой е нахлул в дома на Иван Костов, но е заловен и нито Костов, нито някой от семейството му е пострадал. Дали това е PR акция, сплашване или стъпка от някакъв друг коварен план – не зная. Не е невъзможно, но според мен е твърде малко вероятно нахлулият да е просто обикновен крадец, защото едва ли някой ще реши да обира толкова добре охранявана къща (най-малкото къща с толкова висока ограда и камери), и то посред бял ден, докато семейството си е вкъщи.
След това разбрахме, че е било поставено взривно устройство в колата на кандидат-депутат от БСП, за което му е било съобщено по телефона. Устройството е иззето, не е избухнало и никой не е пострадал.
И след това изведнъж Бареков се появи с новината, че в печатницата, където се отпечатват изборните бюлетини, имало 350 000 бройки в повече, за които той уверено, заплашително и дори агресивно повтаряше, че са поръчани от ГЕРБ, за да бъдат фалшифицирани изборите, въпреки че по закон през деня за размисъл нито една медия не трябва да публива каквато и да е информация за изборите, агитация или да коментират с имена на партии развитието на политически процеси. „Разбра се“ какво е станало, колко са били бюлетините, за коя партия са били предназначени, и то за нула време. Масите зяпнаха в HD екрана и вместо да размишляват, започнаха да се кръстят, приемайки думите на Бареков като чиста монета.
В някои обективни медии се появи информация, че прокуратурата е потвърдила за наличието на такива 350 000 бюлюетини и е образувано досъдебно производство, но и съобщиха, че според Избирателния кодекс броят на бюлетините, които се отпечатват, трябва да съответства на броя на избирателите плюс 10%, които 10% биха могли да бъдат точно тези 350 000 бюлетини. Друга информация, която се появи, беше, че е възможно въпросните чували да са бракувани бюлетини, които трябвало да останат в печатницата до края на изборния процес.
Почти всичките от големите партии изненадващо бяха готови да свикат извънредни пресконференции, на които да изплезят гущерските си езици. И го направиха. Всички те „знаеха“ всичко за случилото се - кой, какво, по какъв канал, на кого и с каква цел. Честно – отвратих се.
Каквито и да са тези бюлетини, истината е, че просто физически е невъзможно да се подменят цели 350 000 бюлетини за толкова кратко време. Как биха могли да бъдат подменени бюлетини в изборния ден, след като във всяка една комисия има хора от различни партии, които със сигурност не биха позволили това да се случи, а чувалите с бюлетини се носят до районната избирателна комисия от поне трима души от различни партии? Въпросните бюлетини, които са намерени, просто няма как да бъдат използвани. За абсолютно нищо.
Кой има интерес от този медиен шум? Аз няма да кажа директно моето мнение. Вие сами помислете. Понеже този случай беше сравнен с атомна бомба, аз се питам защо не е било определено като атомна бомба това, че една партия е спечелила изборите през 1994г. с учудващата подкрепа от 43,50%, а след това се случиха неща, които просто съсипаха страната ни?
Защо не беше определено като атомна бомба това, че специално за изборите през 2001г. опонентите на Царя създадоха „Коалиция Симеон II” и „Национално Обединение за Цар Симеон II”, с цел да объркат хората и да отнемат от гласовете на НДСВ? Така те им отнеха 5,14% от вота, което не им позволи да сформират самостоятелен кабинет (не им достигна 1 глас) и ги принуди да се коалират с ДПС, чиито корупционни скандали сринаха репутацията на 39-тото НС, като народното недоволство го отнесе партията на Царя. Да не говорим за другите пречки, които му създадоха, например инструкцията НДСВ да не се регистрира, издадена от тогавашното правителство и в частност от г-н Костов.
Защо не се определя като атомна бомба масовото купуване на гласове и принуждаването на хората да гласуват за определени партии чрез заплахи, че ще загубят работното си място, ако не гласуват за еди коя си партия, а това се е случвало на абсолютно всички избори на прехода?
Защо не се определя като атомна бомба това, че хората извън София са роби на местните мутри, които се отнасят с „простосмъртните“ като османски паши? Защо не е атомна бомба това, че ни управляват бивши комунисти, които днес са бесни капиталисти?
Ако си тръгне една мутра, а бъде заменена с друга, на която далаверите й вече ги знаем повече от добре, каква ще е файдата? Какво ще се промени? Нима ще убием змея, чиито глави са партиите и „бизнесмените“, които изгониха интелигентните българи от свещеното райско място, което им се полага всячески, откъдето дори и Османското робство не ги е изгонило?
Защо се обявява за атомна бомба нещо недоказано, една кал? Отвратих се от наглостта, на която станахме свидетели всички. Мразя и ненавиждам такова недостойно поведение.
А на хората от улицата, които ще напълнят жълтите павета след изборите, търсейки виновник за своето нещастие, искам да им кажа, че те просто са на път да извършат убийството на българската държавност и да ни превърнат в роби завинаги. Ама този път наистина завинаги.
Не улицата, а народът трябва да решава какво да се случва с бъдещото на тази хилядолетна страна. Когато човек попадне в тълпа, неговият интелект спада, без значение колко е умен. Това е доказан научен факт.
Улицата не е народът! Народът е съставен от всякакви хора, от човеци, които имат своите индивидуални характеристики. А улицата няма индивидуални характеристики. Тя се води по акъла на този, който вика най-силно. Като на събрание на етажната собственост.
Текстът е написан на 11 май 2013г.
