Как се става държавен служител у нас…? Въпросът на пръв поглед е елементарен, но дали наистина е така!? Нека първо да обясним, че както навсякъде по света, така и у нас, държавните служители имат редица привилегии, което разбира се е нормално от гледна точка на статута им. На първо място те не плащат осигуровки, защото държавата ги осигурява напълно. Освен това имат ДМС-допълнително материално стимулиране, имат законна отпуска, за която не се налага да водят битки, за да си я ползват, както е в много случаи в частния сектор у нас, осигуряват се на пълния размер на работната си заплата, което пак у нас е абсолютна рядкост, получават допълнително средства за извънреден труд и редица други неща, както е в много държави по света.
Само че има един проблем и това е схемата, по която един обикновен човек може да стане държавен служител. За да не бъда голословен, ще ползвам личния опит на г-н П. в “борбите” му с държавната машина.
Преди известен брой години г-н П. започва работа в една от изпълнителните агенции на едно силово министерство. Малко по-късно, когато е създаден Законът за държавния служител, започват и промените. Един ден ги събират и им дават да попълнят тестове по същия закон. След това събират и личните им дани, и ….в един прекрасен момент се оказва, че заплатата на г-н П. вече е доста по-висока и той е станал “старши експерт” към същото министерство! Не само това, но вече има и определен достъп до така наречената “класифицирана информация”, при това чисто формално. Така се става държавен служител при “заварено положение” в онези години. През следващите години следват няколко “атестации”, посредством които г-н П. стига до “старши експерт-ранг ІІІ”. Това е таванът на длъжността, която заема.
След това разбира се, както се случва у нас, се оказва, че г-н П. вече не е необходим и го съкращават, зедно с всички останали държавни служители в структурата му. Работи тук и там и след това отново става държавен служител, като му дават същия клас и ранг-“старши експерт-ранг ІІІ”. До тогава обаче преминава през поне 30 конкурса за държавни служители и все не става, и не става, и не става!
Г-н П. започва да се съмнява, че конкурсите са “чисти” до момента, когато кандидатства за началник на отдел в една държавна агенция. Кандидатите са около 7. Един от тях споделя, че още в деня преди конкурса, във форумите на въпросната институция било писано, че “спечелилият” кандидат е ясен!
Г-н П. кандидатства и в друга държавна агенция, за инспектор. Когато излиза от конкурса, вижда един от така наречените “кандидати”, който си отваря служебна врата, със служебнатна си карта! Оказва се, че този човек работи в същата агенция и кандидатства наравно с останалите за по-висок пост. Никак не е чудно, когато по-късно отново от форумите на същата тази институция става ясно, че имено този човек е “спечелил” конкурса.
Така г-н П. разбира схемата едва, когато и той влиза в подобна. Кандидатства в друго министерство и най-накрая и той намира така нужните и лелеяни, сякаш от векове “ВРЪЗКИ”. Хората, които се явяват заедно с него на този конкурс са учили за него близо месец, както и г-н П. Това са закони, подзаконови нормативни актове, наредби, програми, мерки, заповеди и доклади, анализи и т.н. Той също учи и е “бетон” както се казва. И понеже е “с връзки”, естествено той “печели” конкурса! Останалите са учили законите, надявали са се и накрая… нищо! Този път за г-н П. най-сетне има смисъл да е учил и да се терзае, дали,….ДАЛИ…ще бъде избран?
Г-н П. вече не работи във въпросното министерство. Напуска по собствено желание, само шест месеца след като е “спечелил” конкурса! Днес той отново има право да е даржавен служител, професионалната му кариера го позволява, но едва ли би имал шансове на какъвто и да е конкурс, защото вече знае, как се “печели”. Просто трябва да си “на някого”, независимо от това, какво можеш и колко го можеш!
Когато възниква въпросът, как се става държавен служител у нас, отговорът е пределно ясен-“с връзки”! Това е нивото на една голяма част от държавната ни администрация днес. Разбира се има известни изключения, нека не се засягат останалите! Питам се обаче, какъв е смисълът да станеш почти юрист от толкова четене на толкова много закони?
Изводът ли…., ами…сбъркана е схемата за кандидатстване в държавната администрация! Целият процес е комично стурктуриран и именно това е причината гражданското ни общество да негодува от някои служители по места. Нормално е, защото не от всяко дърво става свирка!
Изборите няма да променят нещата, поне в тази насока няма да ги променят, защото след всички избори, тези които дойдат на власт, се “облягат” на същия този Закон за държавния служител, правят едни безсмислени и безконечни конкурси за нови държавни служители, които се провеждат бутафорно, единствено и само за новите “наши хора”, както е било винаги, както ще бъде и сега. А кога и как ще се променят нещата….това си мисля, че зная, но нека всеки сам да потърси и да открие отговора за себе си!
