Вече почти 24 години “Раковска 134” е емблема на българската демокрация, на въжделенията на поколения българи за по-добър живот, истинско “светло бъдеще”, просперитет и благоденствие. След последните парламентарни избори, “Раковска 134” остава в историята като един печат, подпечатал бъдещето, което вече е минало! Клеймото е старо, то е историческа, дори археологическа старина. След 24 години надежди и най-вече вяра, “Раковска 134” разбира се остава в историята, но за съжаление се превръща в една перманентна емблема-емблема на българската десница, която просия, имаше своя звезден миг, имаше своите 50 плюс 1 процента, имаше цялата власт в държавата, имаше на практика всичко и…залезе в края на деня!
За 24 години българската десница, къде сама, къде и с чужда помощ се докара до това да бъде задължена да освободи емблематичната сграда, с която всички свързваха демокрацията у нас. Не, не е толкова важна сградата, разбира се, но символът е важен, сградата беше стана истински символ.
Някога, когато подписали Ньойския мирен договор, софиянци се събрали пред къщата на дядо Вазов, която още стои, на същата тази улица “Раковска”, паднали на колене и заплакали. Дядо Вазов излязъл на малкото балконче, което и до днес си стои там, погледал множеството пред дома си и също заплакал. Така беше и със сградата на СДС…, хората я свързваха с промяната, те ходеха там винаги, когато искаха да си поплачат, или да изразят щастието си, при големи проблеми и при голямо щгастие. Никой обаче, НИКОЙ не вярваше, че ще дойде този ден, когато “Раковска 134” ще трябва да бъде освободена, ще трябва да се превърне в обикновена сграда, където ще се настани, или друга партийна централа, или просто ще стане една от многото “служебни” сгради в столицата ни.
Със сградите си ще се разделят също и НДСВ, и ДСБ. “Раковска 134” обаче беше “люпилнята” на демокрацията у нас. Не се съсредоточавам върху сградата, не “плача на чужди гробища”, както биха ме обвинили, искам да кажа само, че всичко това се случва, защото десницата у нас се оказа безсилна в битката си с миналото.
Никой не поиска да протегне ръка, всеки дърпаше синята черга към себе си, само че чергата беше само една и тя се скъса. Сега никоя “къщичка”, на която и да е от десните партии, няма да може да си “застели” пода с парчетата от синята черга, защото те са несъразмерни, окъсани, протрити, поизбелели и вехти. Това е истината за родната ни десница днес. И Кабаиванов, и Костов, и Кунева, и Димитров, и който и да е друг от десницата днес страда, убеден съм в това, само че…., “късно е либе за китка”, казва народът ни! Да бяха мислили…!
Имам един приятел, който до последно се колебаеше, дали да не гласува за десницата. Той до последно очакваше коалиция между СДС и ДСБ, но тя не се случи. Въпреки това, този мой приятел дори прие да присъства на предизборния концерт на ДСБ, но…, накрая гласува за БСП. Опитвам се да го разбера, и мисля, че въпреки протеста на цялото ми същество, все пак намирам някакви резонни нотки в действието му. Много “десни хора” също гласуваха за ГЕРБ и Кунева, както и за редицата други малки и невзрачни партии и партийки. Така се стигна до казуса с “Раковска 134”.
Това беше процес, който сякаш наистина беше дирижиран от някакъв невидим кукловод, но дали наистина имаше такъв…? Дали пък “десните хора” днес не търсят “врага с партиен билет”, само и само, за да оправдаят краха на десницата в България…!?
Иска ми се да споделя и още нещо. Днес нито Г ЕРБ, нито БСП имат основание да се радват на това, че автентичната десница умря. Това е така, защото няма истинска демократична държава без десни партии. Политиката загуби с краха на СДС и ДСБ, защото днес в Парламента ни вече ще са представени само лява партия, етническа партия, ултранационалистическа партия и една странна партия, която се мисли за дясна, но по съществото си е крайно лява.
Тоест, бъдещото управление на страната ще се осъществява само от на практика леви партии. Това е знак към света и към Европа, но това е най-вече знак към нас самите. Лявата вълна в Европа тук се превръща в крайно лява, нещо, което старият контитент няма да ни прости. При това ще станем свидетели на подобно поведение твърде скоро, почти мигновенно!
Но, каквото сами сме си направили, никой не може да ни го направи зорлем! Да ни е честит новият Парламент! “Лека й пръст” на автентичната ни десница! И понеже отдавна копаем дъното, сега имаме реален шанс, копаейки, да открием петролен кладенец, само че, някой друг път….!
