След кратък преглед на коментарите във Фейсбук и форумите, ясно е, че българите сме единствените, които се радваме, че нашата песен не се е класирала за финала на конкурса Евровизия в Малмьо, Швеция, защото имало много тупа-лупа и тумба-лумба, а нашенци сме свикнали на къде, къде по-издържана музика. А на всичкото отгоре нейн композитор е рапъра Криско, което също е повод за много завистливи тийнейджъри и младежи да не харесат песента и да го обявят истерично пред целия свят.
Много българи не харесаха песента „Само шампиони“, в изпълнение на Елица и Стунджи, въпреки че хората в публиката на европейската сцена избухна в осезаемо по-бурни аплодисменти след тяхното изпълнение, докато й се налагаше да изтърпи поне 10 скучни балади.
Факт е, че песните, които се класират за финал и печелят през последните години, са все по-скучни. А тази година конкурсът определено не беше за най-хубава, а за най-досадна песен. В качеството си на зрител мисля, че нивото беше потресаващо ниско, в сравнение с това, което е било в предишните години.
На полуфинала, в който участваха Елица и Стунджи, имаше едва няколко изпълнения, които се отличиха от другите – на Азербайджан, Македония, Румъния и България. Това бяха песните, които са останали в главата ми. Останалите дори не мога да си ги спомня, защото бяха изключително скучни и банални.
Първоначално и мен българската песен не ме грабна с нищо, когато я чух преди месеци, но изпълнението на полуфинала на Евровивия в Малмьо беше изключително впечатляващо. Хореографията успя да създаде адреналин у публиката, а изпълнението беше енергично и наистина впечатляващо. Елица не само пееше и удряше барабаните, но и танцуваше. Моето мнение е, че страната ни беше представена повече от достойно и музикантите заслужават да се гордеем с тях.
Причината, поради която не се класираме за финал, а почти всяка година изпращаме хубави песни, е в това, че регламентът на конкурса е такъв и често се изменя. От всеки полуфинал се избират 10 песни, които да продължат участието си на финала. 1 се избира от жури, а 9 от тях се избират от гласуването на зрителите. Но никоя страна не може да гласува за собствената си песен. Неслучайно държави като Гърция, Турция (която тази година не участва в конкурса за първи път), Русия, Украйна, Беларус и Румъния, които имат голям брой емигранти в Европа, всяка година успяват да се представят и на финалния концерт.
Класирането на финала пък се случва по друг начин – половината от точките се разпределят от международно жури, а другата половина от гласуване чрез есемеси и телефонни обаждания.
Не е тайна, че Евровизия е до голяма степен и политически конкурс, както и други известни международни конкурси като „Мис свят“. Победителят почти винаги се знае предварително, а и се правят залози за това коя песен ще победи. Миналата година, например, конкурсът беше спечелен от шведската изпълнителка Лорийн, което се говореше много преди това. Тази година същото се говори и за песента на Дания. Пък в крайна сметка ще видим.
Важното е, че за пореден път бяхме представени напълно достойно.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Cb46Mhy_mCI#!
