Почти около всеки празник се случва нещо неприятно, което много хора определят като Божие знамение към българския народ. Случват се трагедии, при които загиват хора, или пък си отива някой много обичан талант. За съжаление, в нощта на Възкресение Христово си отиде актьорът Чочо Попйорданов.
Чочо Попйорданов е обичан от много хора театрален и филмов актьор. Него винаги го свързвам с хумористичното ТВ предаване „Клуб НЛО“ и с много силната му роля в сериала „Дунав мост“, където е в ролята на бизнесмена Джими, който става жертва на прехода. Не се чувствам компетентен да преразкажа биографията му, а да преписвам от интернет сега не би имало смисъл, защото всеки го познава и може да напише в Google името му и да научи повече за него. Вечна му памет!
Мисля, че съм земен човек, но колкото и земен да си, няма как да не се замислиш защо се случват такива неприятни неща, толкова често около християнските празници. Не мисля, че е нужно да ги описвам хронологично или да напомням в детайли за тях. Хора се раждат и умират непрекъснато, но е нормално, когато си отиде обичан талант, хората да го приемат за някакъв знак.
Масата от българи са безбожници. Без значение дали са бедни или богати. Дори и да ходят на църква, те го правят, за да се престорят на добри миряни пред своите близки, приятели, съседи и познати. Те нямат страх от Бог, а щеше да бъде хубаво за тях самите да имаха страх поне от него, след като нямат морал.
Какво може да означават всичките тези неща? Според мен, ако има Бог, той е много гневен на българския народ. Сигурно е гневен и на други народи. И има защо. Целият свят е като полудял. Ама ние малко повече.
Злобата, алчността и борбата за власт са характерни за голяма част от българите днес. А наистина ли е толкова трудно да бъдем добри? Толкова ли и е трудно да спазваме Десетте Божи заповеди? Защо не можем да живеем нормално, а все трябва да се борим за нещо, да искаме още пари, още надмощие, още, още и още?!
Повечето българи веднага биха казали, че бедността у нас е причината за това, хората да са толкова увълчени. Ама аз не мисля така. Да се оправдаваш, че си лош, защото си беден, е просто нелепо. То е лудост. Да си мислиш, че точно ти трябва да имаш пари, просто защото си се родил и целият свят ти е длъжен, също е нелепо.
Нима човек не може да бъде щастлив, ако е беден? Дали ще си добър или лош, щастлив или нещастен, е въпрос на възпитание, среда и природа, а не на материално положение. Да не би набожните възрастни баби, които са възпитани в едни други времена и са винаги любезни към всички, да имат големи пенсии и ултра модерни кухни? Не. Те просто са възпитани да бъдат добри.
А съвременните българи възпитават децата си да бъдат нагли и да не уважават никого. Защото повечето са прости и си мислят, че е много готино да си свиреп. А с това възпитание ги обричат на нещастие. И индивидуално, и като народ.
Толкова ли е трудно да бъдете добри?
