Предизборната кампания е в своя разгар. Агитациите започнаха да ни заливат. Шарени знаменца с инициалите на партиите, които “ще променят живота ни”, поукрасиха градските паркове, през иначе намръщената и сива първа половина на пролетта. При зареждането на почти всеки сайт в Интернет изскача някоя политическа фигура, която ни убеждава да задраскаме нейния номер. Във Фейсбук „мистериозно“ ни се появяват статуси на политически фигури и призиви да харесаме страниците на политическите им организации, които обикновено са с надпис „Sponsored” или „Suggested post”.
Тазгодишната предизборна кампания е по-забавна отвсякога. Много от политиците държат да будят ирония и сарказъм у избирателите, вместо да възложат задача на няколко умни студента по връзки с обществеността, които със сигурност биха им направили прилична кампания, при това за без пари. Но това има своето логично обяснение. Много по-сигурно е, че ще бъдеш запомнен така, с евтини сензации, когато единствената ти цел е да ти се вържат 1% от гласоподавателите и да получиш партийна субсидия, което не е чак толкова трудно.
Медията, която аз използвам най-често, е Интернет. Затова ще наблегна най-вече на това, което съм видял там.
ДСБ
„Демократи за силна България“ е името на официалната страница на ДСБ във Фейсбук. Те правят колажи, чрез които агитират да се гласува за тях. Мотото на кампанията на ДСБ е „Три стъпки за по-добра България“, като тези стъпки са определени като доходи, работа и сигурност.
Някои от колажите гласят (цитирам дословно, без никакви поправки от мен): „Едва след нашите реформи от 1997-2001 България преодоля трайно икономическите финансовите и социалните проблеми“; „Превърнахме България от руски сателит в модерна европейска държава“; „Нашето управление постави началото на 10 годишен непрекъснат растеж без външни заеми“ и т.н.
Тези, както и останалите послания на ДСБ, бихте могли да ги видите тук - www.facebook.com/dsb.bg/ .
Открих няколко неща, с които не съм съгласен и не мога да пропусна да ги коментирам, въпреки че кампанията на ДСБ ми изглежда най-прилична, в сравнение с тези на другите партии.
България, откакто се помня, никога не е преодолявала дори и за миг своите икономически, финансови и социални проблеми, а още по-малко трайно; Никоя друга страна в ЕС не е толкова зависима от Русия, колкото България. Предвид този факт, абсурдно е да твърдиш, че ти си бил този, който я е отървал от Русия; По много показатели, България е най-малкото модерната страна в ЕС. Така че нито Костов, нито който и да е било друг политик на прехода, не е превърнал страната ни в модерна европейска държава. Вярвам, че вървим напред, че всяко правителство има своя положителен принос, но не намирам подобно твърдение за достойно. Понякога скромността наистина краси човека.
БСП
„БСП – Българска Социалистическа Партия“ е заглавието на страница във Фейсбук, посветена на БСП. Но не съм сигурен, че тази страница е официална, въпреки че така ми изглежда. Нейното описание е следното (цитирам дословно): „Българска Социалистическа Партия е парламентарна партия, която работи активно за изграждането на демократично и хуманно общество - www.bsp.bg“.
Най-общо, в нея се публикуват снимки от предизборната кампания на БСП от различните населени места из цялата страна, статуси и новини от медиите, като доста от публикациите ми се струват малко на принципа „при нас беше много зле, ама при ГЕРБ беше още по-зле, затова гласувайте за нас, за да бъдете отново само много зле“. Това е личното ми мнение, разбира се, но е факт, че голяма част от публикациите в тази страница представляват отправени критики към ГЕРБ. Нещо, което е изцяло в стила и на едните, и на другите.
Човешката история е доказала, че когато хората наблягат върху своите амбиции, вместо върху грешките на другите, крайните резултати обикновено са добри. Но явно политиците предпочитат балканския принцип, който гласи, че колкото повече кал хвърляш по другите, толкова повече се издигаш... За ден-два. Явно затова и много лидери на партии използват предимно този принцип. Не се надяват на повече от ден-два. Все пак и те са балканци, не по-различни от по-голямата част от всички останали.
Тук е уместно да вметна, че когато чета агитационните постинги на ДСБ и БСП, които имат за цел да ни убедят да гласуваме за тях, излиза, че по време на техните управления аз не съм живял в България, а в някоя латиноамериканска страна, която само съм си въобразявал, че се казва България. Какъв як живот съм пропуснал...
Мотото на кампанията на Коалиция за България е „Да върнем България на хората“. На мен това ми звучи леко „заплашително“, като се има предвид, че КБ е лява коалиция, но не бих искал да ангажирам никого със своето мнение.
„България на гражданите“
Сякаш Кунева най-често изскача от различните сайтове, при тяхното зареждане. Мотото на нейната партия е „Да на нормалността“. Ако се чудите дали в българския език има такава дума като „нормалност“, да, има. Проверих.
Кампанията на „България на гражданите“ също е на принципа да критикуват другите, вместо да наблегнат на своите цели, като те критикуват най-често предишните две правителства. Още по-нелепо звучат тези критики, като се вземе предвид, че немалка част от известните лица на „България на гражданите“, в това число и самата г-жа Кунева, вече са били в голямата политика. А аз не помня да са направили нещо, което да е променило живота ни към по-добро и да сме го усетили, ако не веднага, то поне скоро след това.
„Атака“
„ПП АТАКА“ се казва официалната страница на партиятата на Волен Сидеров. Нейното описание е (цитирам дословно) „Единствената партия милееща за България и Българите!“
Наскоро в Интернет се появи песен за възхвала на Волен Сидеров (http://vbox7.com/play:0f067053b9), която малко ми напомни на одата за Аркан (http://www.youtube.com/watch?v=FekNEWp6AN4). (Аркан е мъжът на Цеца Величкович, ръководител на паравоенната организация „Тигри“).
Появи се и клип, на който той, с черен потник с надпис „Атака“, демонстрира способността си да раздава юмруци, на фона на рок музика (http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Pi5jvxs22Fk).
Въпреки тези забавни моменти, някои социолози твърдят, че на изборите „Атака“ ще бъде третата политическа сила.
„Национално патриотично обединение“
Лидерът на това обединение е Жорж Ганчев. В кампанията на своята партия, той набляга на патриотизма. За предизборния си плакат е избрал снимка, на която изглежда с поне 10 години по-млад. Това ми се струва странно, още повече, че всички видяхме, че е в отлична форма, когато неотдавна беше Дядо Коледа в една телевизионна реклама.
ВМРО-БНД
Някои политици са способни на всичко, само и само да минат заветния един процент, за да получат партийна субсидийка и да уредят живота си през следващите четири години. Предизборния клип на ВМРО-БНД можете да видите на този линк: http://vbox7.com/play:40e4d59c21
СДС
Oт тях видях само един предизборен клип (http://vbox7.com/play:178a42249c), в който омаскариха всички, в това число и Иван Костов. Тук отново наблюдаваме балканския принцип. Но докато другите партии отделят много повече време за злепоставяне на другите, то СДС успяха да го направят само за 25 секунди, което заслужава аплодисменти. Явно и тяхната надежда е в партийната субсидия.
ГЕРБ
Не съм забелязал от ГЕРБ да използват активно Интернет, за да агитират да гласуваме за тях. Това, което видях от тяхната кампания, е самото й откриване в „Арена Армеец“, което просто от скука гледах по телевизията.
Откриването на предизборната кампания на ГЕРБ го водеше самият Цветан Цветанов, който сякаш имитираше Румен Луканов (водещ на „Сделка или не“), а самото събитие доста ми напомни на „Супершоу Невада“. Публиката на „Невада“ беше предимно от провинцията. Публиката на събитието на ГЕРБ – също. Разликата беше в това, че тази в „Арена Армеец“ си тръгна с бонбонки, кибрит и запалка, а от „Невада“ си тръгваха с кроасан и тениска с щамповано лого на марка мляно кафе. А ако някой имаше късмет, той си тръгваше с чисто нов лек автомобил.
Много ми се искаше накрая на сцената да излезе да пее Ивана, но, уви, трябваше да се примиря само с Веселин Маринов.
