На 22 април предаването за телевизионни гафове – „Господари на ефира”, за пореден път скандализира обществото. Този път комедийното шоу не излъчи поредната "крилата” фраза на някой водещ, нито показа телевизионни небивалици от култови предавания. Предаването направи нещо далеч по-смело - постави под сериозен въпрос свободата на словото в една от най-големите частни телевизии на родния пазар – „Би Ти Ви”. Случката, която беше излъчена и предизвика вълна от противоречиви реакции в медийното пространство, е следната: в обзорното предаване „Лице в лице” на 3 април гостува заместник- главният прокурор Борислав Сарафов. Първоначално разговорът започва съвсем нормално, водещите задават своите въпроси, а прокурорът се опитва да даде точни отговори. В даден момент обаче водещият Димитър Цонев решава да попита прокурора как върви разследването по отправени обвинения към бившия министър на земеделието – Мирослав Найденов. Засега всичко е спокойно. Сарафов дава дежурния отговор в такива моменти, че се прави всичко необходимо. И най-вероятно ситуацията щеше да си остане спокойна и всичко да продължи по план, ако в слушалката на Митко Цонев не се беше чул истеричен женски глас. Паниката на неизвестната дама се дължеше на факта, че водещият си е позволил своеволието да зададе въпрос, който по предварителни уговорки не е трябвало да задава. Яростта на жената се съдържаше в следните думи: „Лично те помолих това да не го питаш”. След като обаче Цонев не реагира по абсолютно никакъв начин и продължи да се държи така сякаш изобщо не е чул писъците в слушалката, напористата дама стана още по-нападателна и му извика: „Миткооо?!? Ти нормален ли си???”.
След като „Господари на ефира” обърнаха специално внимание на тази случка в предаването, в медийното пространство за пореден път „избухна” дебатът за свободата на словото и така наречената поръчкова журналистика. Още на следващия ден след излъчването на материала имаше натиск върху „Би Ти Ви” да разкрият самоличността на жената, чийто глас се чува в слушалката. В последствие се оказа, че това е известната медийна личност Уляна Пръмова. Прочутата дама дълго време беше генерален директор на Българската национална телевизия, а в момента е продуцент на обзорното предаване „Лице в лице”. В нейната биография обаче присъства един, на пръв поглед маловажен факт, но в същото време доста значим – тя е етърва на бившия еврокомисар Меглена Кунева. Причина за бурната реакция на Пръмова обаче не е близката й роднинска връзка с политически активната Кунева, а по скоро фактът, че по времето на Мирослав Найденов от Министерството на земеделието течаха потоци с милиони към медиите. Дали пък истеричните писъци в слушалката на Митко Цонев не са доказателство, че „Би Ти Ви” е една от тези медии? След разигралата се случка от медията побързаха да излязат с абсурдното обяснение, че всъщност в момента разследването срещу Мирослав Найденов не е във фокуса на общественото внимание и не си заслужава да се губи екранно време с тази тема.
От „Би Ти Ви” обаче пропускат малката подробност, че една от основните задачи на медиите е да информират гражданите по теми, които не са задължително в тяхното полезрение. Затова не трябва и не може да се налага цензура с обяснението, че в момента гражданите не се интересуват от даден въпрос. Странно е как, въпреки че през последните няколко месеца „Би Ти Ви” се опитва да си изгради имидж на честна и почтена медия, която представя всички гледни точки, частната телевизия продължава да се възприема по-скоро като услужлива прислужница на властта. Частната медия никога не се е възприемала с доверие сред обществото, но подобни „гафове” само засилват отрицателните нагласи към нея. Дали обаче „Би Ти Ви” ще успее да спечели обратно част от доверието на зрителите си, тепърва ще разберем. В момента в разгара е предизборната кампания, а съвсем скоро наближават и самите избори. Това от една страна е добър тест дали дадена медия се ръководи от обществените интереси или пък послушно следва гласа на конспирацията. Така че като цяло основната проверка за частната телевизия тепърва предстои. Може би вече е време „Би Ти Ви” да докаже, че не обслужва само висши интереси, но е в състояние да задоволи и обществените потребности.
