Има нещо сбъркано в българския шоубизнес. Има нещо, което не просто дразни, то е проява на доста лош вкус, проява е на ниска култура на самите представители на този бизнес, но и на нас-публиката. Някои изпълнители, но напоследък все повече, когато излизат на сцената, провокират почитателите си с реплики от сорта: “Къде стеееее…? Не ви виждаааам…!?”. Ами къде могат да са, нали е концерт, явно е, че са пред сцената, къде другаде може да са…?! Но този тип общуване има и друга страна. Самите изпълнители наричат своите почитатели “фенове”. Тази дума е характерна за запалянковците по футболните стадиони, но не мисля, че е подходяща за концертната зала, независимо от това, дали концертът е в зала, на стадион, площад, подвижна автотракторна платформа, или каквото и да е там. Стилистиките на общуването на стадиона и на концерта, бил той и на стадион, трябва да се различават една от друга.
Тоест, какво излиза, публиката неглижира изпълнителите, като се изживява като “фенове”, а изпълнителите неглижират публиката, като я питат къде е и като й обясняват, че не я виждат…!
Вариантите са два, или тези изпълнители са късогледи, а прожекторите са твърде силни, или публиката междувременно някъде е избягала, което впрочем никак не е невъзможно понякога!
Напоследък по една национална телевизия се излъчва едно риалити-шоу за млади изпълнители. Разбира се, както в повечето предавания, тук публиката също е платена. От нея се отделя една групичка, която се разпределя от двете страни на сцената, за да вика, да скача, иначе казано-да създава “настроение”! В същото време обаче това е направено толкова изкуствено, толкова “пластмасово”, че по-скоро изиграва лоша шега на самите изпълнители, отколкото да създава натурален “съспенс” по време на концертите, каквато впрочем е и първоначалната, и крайната цел.
Водещият на това риалити поне стотина пъти “обясни” на клакьорите до сцената, че трябва да създадат “шум”, тоест, да викат, скачат и крещят в екстаз, за което и им се плаща. Те от своя страна ръкомахаха енергично, “квичаха” и като че ли не особено естествено акламираха излизащите на сцената.
Според мен, създаването на такъв “шум” би трябвало да е “договорка”, която се случва зад кадър. Тя пак ще стои изкуствено, но поне договарянето ще ни бъде спестено в ефир. Иначе, това, на което се наслушахме: “Хайде да създадем малко шум за…това…онова..другото..третото…”, малко ми прилича на свалени гащи в трамвая! Извинявам се за сравнението! Но на платената публика ще се върнем малко по-късно.
Забелязал съм още, че много изпълнители имат и други паразитни реплики от сорта: “Хайде ръчички горе!”, “Не ви чуваааам!”, “А сега заедно…..!”, “Къде сте Софияяяяя, Стара Загораааа, Пловдиииив, Горна Оряховицааааа…/и т.н./”…! Примерите са наистина много и наистина са дразнещи.
Търсенето на близък контакт с публиката е хубаво нещо. Така се скъсява дистанцията, артистът “слиза” при почитателите си, не при “феновете”, той се доближава до тях и позволява да бъде докоснат не само физически, но и сякаш астрално. Трябва ли обаче това да става посредством елементарни фрази като тези по-горе…?
Публиката се екзалтира достатъчно от самото появяване на своите идоли, не е нужно те да ги питат, къде са, да им обясняват от кой град са, защото те си го знаят, или пък-да искат от тях да си развяват ръцете и краката като дегенерирали и автономни анатомични дадености! Ако публиката иска…, ако се почувства достатъчно в кондиция…., тя сама ще ръкомаха, ще пее, ще танцува, няма нужда артистът да ИСКА това от тях, защото то би било изпросено идолопоклонство, което не се основава на реалното харесване на даден изпълнител.
Да не говорим и за това, че екзалтацията се постига в много случаи, особено в един определен музикален жанр, когато изпълнителите излизат почти по бельо на сцените. Често сме коментирали с мои приятели, че силиконът по тялото не е достатъчен една певица да пее добре, дори и същият този силикон да е почти изцяло извън понякога стряскащо дълбоките деколтета. С това една певица може да прави добре, вероятно други неща, но за пеенето се изисква преди силикона, филъра и хиалуроновата киселина,…първо-глас!
Та да се върнем на платените публики. Вярно е, че така се осигурява масовка, която създава впечатление за висока посещаемост, освен това тази масовка има за цел режисирано да ръкопляска, да реагира звуково на определени действия и да създава някакъв вид фалшиво, но необходимо “настроение”. Вероятно така е и в други формати, но някак с тази платена публика ми се струва, че трябва да се действа по-елегантно. Не бива да се набива на очи това, че едни хора получават по пет, или десет лева за това само да ръкопляскат, защото иначе изглежда твърде остро и някак цялата идея “стърже”. Признавам си, аз също съм ходил като платена публика един-два пъти. Първият път ми беше забавно, вторият път едва не избягах, но бях в някакъв хангар в полето край Ихтиман и нямаше как да вървя пеш до София!
Според мен изпълнителите и публиката трябва повече да се уважават едни други. Речитативите на певците, които са насочени към “феновете” пред тях трябва да са по-малко на брой, а когато ги има, трябва да са по-дискретни, премерени и не толкова “разкрачени”! Отново се извинявам за израза! Все пак един концерт не е футболен мач, нито пък пасторален етюд от пазара “Георги Кирков”!
