Днес, минавайки покрай православния храм „Св. Неделя“ в София, виждаме красотата на катедралата, радваме се на музикантите на площада, а през уикендите виждаме и младоженци, които се венчават, обещават си вярност до живот и се снимат с гостите на сватбите си. Определено това е едно от най-красивите и пъстри места в нашата столица, град с няколкохилядолетна история.
Но на 16 април 1925г., тогава Велики четвъртък, на това място се случва най-мащабният до онзи момент терористичен атентат в съвременната световна история, като и до днес е един от най-големите в историята на Европа. Изследователите го определят като „атентата на века“. Основната мишена на терористите е Цар Борис III, който не присъства на опелото, тъй като отива на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак, който се случва два дни по-рано, както и целия политически и военен елит на страната.
Какво се случва?
В 15:20ч., когато в църквата се извърша церемония по погребението на ген. Константин Георгиев, избухва 25-килограмова бомба, заложена предварително в таванското помещение на църквата. Загиват 213 души, ранени са 500, а извършителят е комунистическа партия (БКП). Освен 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев), загиват и много жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди. Голяма част от жертвите са ветерани, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всичките войни в новата история на България.
Някои предходни събития
Преди да опиша как е извършен атентата, ще спомена предходните събития. След потушаването на Септемврийското въстание през 1923г., на 2-ри април 1924г. Върховният касационен съд забранява дейността на БКП. Но въпреки това партията продължава да функционира нелегално. Биват арестувани или убити без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите й. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена група, със задача да извършват убийства на хора на възлови длъжности в армията и полицията, както и на висши държавни служители.
Първоначалният план е да бъде убит директорът на полицията – Владимир Начев, за да може елитът да бъде събран на едно място, а по време на опелото му да се извърши атентатът. Но понеже той е имал засилена охрана, избира се друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. На 14-ти април, към 20ч. вечерта, пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си, е убит ген. Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор.
По-рано в същия ден (отново на 14-ти април), в прохода Арабаконак (Ботевградския проход) е извършен и атентат срещу Цар Борис III от група анархисти и комунисти от копривщенска чета. Те обикаляли пътищата и нападали минаващи по тях пътници и ги обирали, подобно на хайдутите от времето на османското иго. Историците не подлагат под съмнение факта, че целта е била Царят да бъде заловен жив, а не убит. Отвличането му е планирано предварително, с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от онова време. Той успява да се спаси, но загиват пътуващият с него проф. Делчо Илчев и шофьорът на колата - Петър Котев. Според друга версия, четниците (както се наричат самите те) не са планирали да сторят това, а само поискали да спрат автомобила, за да извършат обир, но късно разбрали кой се вози в него.
Организацията на атентата
Още в началото на зимата, през декември 1924г., Петър Абаджиев, ръководител на „шесторката“ (така комунистите наричали малките терористичнки групи, защото се състоели от по 6 души), която извърша атентата, влиза в контакт с клисаря на църквата „Св. Неделя“ (тогава „Св. Крал“) - Петър Задгорски – бивш член на БКП, и го вербува. С негова помощ, в продължение на няколко седмици, Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят в църквата общо 25kg експлозив, който го слагат в пакет над една от колоните, които държат основния купол, откъм южния вход. Избран да запали фитила е Никола Петров. Представят го на Задгорски в бирария „Радост“ под името Васко. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16-ти април. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери.
Ясно е, че терористите не извършват атентата само поради идейни причини, а и са много добре платени. Само клисарят взима общо 11 000 лева. Освен това му е обещано, че с кола ще го измъкнат зад граница и ще го пратят в Съветския съюз, където го чака висок пост. Твърди се също, че Абаджиев заплашва Задгорски, че ако не сътрудничи или ги предаде, го чака смърт. Парите за Военната организация на БКП (както я наричат самите те) идват от Съветския съюз през Виена, където е Задграничното представителство на БКП.
Клисарят Петър Задгорски свидетелства, че на 14-ти април се срещнал с Никола Петров в бирария “Тигър”. Той води със себе си и мъж, който му е представен като Атанас - шофьорът, който да ги откара с кола до границата. Той по план трябвало да ги чака на ул. ”Лавеле”. На другия ден Никола Петров отива при клисаря и му казва, че трябва да бъде готов да му отключи тавана на църквата на следващото утро.
На 16-ти, Велики четвъртък, в 7 часа сутринта клисарят пуска Никола Петров на тавана на сградата, който трябва по негов знак, като почука три пъти на таванската врата, да запали фитила на експлозията. Терористът се скрива там. По обяд в църквата пристига полицейската охрана. Агентът Илия Ангелов се опитва да се качи на тавана, но Задгорски го спира с думите, че вече е проверил там.
Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи и членовете на правителството са отдалечени от мястото на взрива. Опелото започва към 15 и четвърт. Съгласно плана на атентаторите, когато хората са вече събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата и по бул. „Клементина“ (днес „Ал. Стамболийски) се запътват към ул. „Лавеле“, където се оказва, че не ги чака никаква кола, а Петров изоставя Задгорски по улиците. Взривът става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна е толкова силна, че изтласква дори и войниците, които стоят отвън на площада.
Какво се случва след атентата?
Вечерта на 16-ти април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24-ти октомври. Въведен е вечерен час. Правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлските събития. Част от организаторите на атентата избягват в Съветския съюз през Кралството на сърби, хървати и словенци, но и доста от тях са заловени. Заговорниците се опитват да ликвидират клисаря съучастник - Петър Задгорски, но той се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Той, Георги Коев и Марко Фридман са екзекутирани публично на 27-ми май – нещо, което не се е било случвало отдавна.
Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Извършителите му са определяни като „леви сектанти“, действали срещу волята на партията, в по-късната комунистическа литература.
Какво представлява тероризмът?
Въпреки че „тероризъм“ е дума, с която се сблъскваме ежедневно, информирайки се от медиите за случващото се по света, тя няма точно определено значение. Той най-общо може да бъде определен като заплаха или използване на насилие с политическа цел от страна на индивиди или групи, които иначе нямат формална политическа власт. Затова извършителите на този атентат с право биват наричани терористи от историците.
През 20-ти век тероризмът е тясно свързан с партизанските движения. Според британския социолог Антъни Гидънс единствената реална разлика между тях е, че партизаните действат, или поне така се вярва, върху военни цели, а терористите – срещу цивилни. Тази разлика на практика е доста размита, според социолога.
Поглед от днес, 88 години по-късно
За съжаление, днес на мястото на атентата не е поставен списък с имената на загиналите в него. Според мен е много неуважително от наша страна това, че тези жертви се водят само като статистика. Това са човеци, личности, всеки от тях има своята собствена история. (Тук можете да видите частичен списък с имената на жертвите от атентата - http://edinzavet.wordpress.com/2009/04/14/svnedelia-victim) . Редно е да се постави паметна плоча с имената им. Можете да пишете до Столична община на този адрес, с молба да бъде сложен такъв списък: http://www.sofia.bg/virtdelovodstvo.asp. Вярвам, че колкото повече граждани го направим, толкова по-голям ще е шансът това да се случи. Нека пазим светла паметта за тях.
Терористите извършват това ужасяващо масово убийство, атентатът с най-много жертви в новата историята на света, в православен храм, в деня, в който Юда е предал спасителя Исус. След предателството на Юда и тържеството на злото винаги настъпва Възкресение, според християнската вяра. За да дойде то при нас и днес, трябва да имаме памет за историята си. За да посрещнем бъдещето, преди това трябва да сме се срещнали и с миналото си, да го разбираме и да имаме памет за него.
