“Детето-чудо” на Далечния Изток-Ким Чен Ун отново е под светлината на прожекторите, впрочем, не мисля, че е излизал от там въобще! Същото това “дете” днес плаши света отново с ядрена война!
“Чернобил” може да изглежда като детска приказка, ако конфликтът в Северна Корея ескалира. Това каза неотдавна руският президент Владимир Путин, по информация от агенция ИТАР-ТАСС. Според него, САЩ са направили много важна и вярна стъпка с отлагането на опит с балистична ракета, за да не провокират.
И според мен всички трябва да благодарим за тази стъпка на правителството на САЩ. Надявам се нашите партньори в Северна Корея също да забележат това и да бъдат направени съответните изводи, каза още Путин.
Коментарът на тоталитарното “наежване” на Ким Чен Ун, направен не от кого да е, а от президентът на една от великите сили-Русия, сам по себе си показва, че опасността е реална. Тук няма да говоря за предсказанията на Ванга, че именно на това място ще има ядрена война, която ще прерастне в Трета световна война. Едва ли САЩ и Русия ще допуснат това, едва ли Китай ще допусне това! Става дума обаче за нещо друго.
Севернокорейският лидер искаше да покаже, че е силен, че от него зависи нещо и го показа. Ядрените опити с различни типове ракети, балистични-голяма част от които “критични”, бяха “показване на зъби” и на САЩ, и най вече на южната съседка, част от една обща плът-Южна Корея. Е, това беше достатъчно! От тук нататък нещата преминават в сферата “окултната” политика, която е толкова присъща за средноазиатските политически режими.
От щаба на Ким Чен Ун призоваха чуждестранните дипломатически мисии в Южна Корея да евакуират служителите си от страната, за да не пострадат…/!/... Япония пък трескаво разполага ракети около Токио, за да е в готовност да защити 30-милионното население на града от всякаква атака от страна на Пхенян. Тези действия показват, че опасността вече е твърде реална. Твърде “големи са зъбите”, които показва Ким и май е време някой да му ги поизпили, както това вече е правено на някои политически лидери от този калибър и вид, именно в същата част на Средна Азия.
Както много пъти вече е коментирано, този тип управления, каквото е това в Северна Корея, трябва да бъдат капсулирани и те са. Те обаче трябва и да се държат на санитарно разстояние от редица постижения на съвременния свят, защото иначе, когато се сдобият с ядрено оръжие, започват да си играят като деца с кибрит.
Съвременият свят сякаш поизостави деградиралите политически режими в Азия, но и на други места по света и те се позамогнаха, изтезавайки до смърт собствените си народонаселения. Така се стигна до днес, когато едно общо взето политическо джудже изведнъж извади ядрен арсенал, способен да застраши дори Япония.
Ето именно заради това тези лидери трябва да се държат “из късо” от световните лидери, за да не се случва така, че една малка държава с меко казано неадекватно политическо поведение, може да определя по един повече от абсурден начин правилата в днешния ден.
Нека обаче не забравяме, че въпросните политически недоносчета, каквато е и Серевна Корея, бяха твърде дълго протекторирани и финансирани от някои световни сили. Именно това беше една от причините режимите там да се задържат дори и след краха на режимите в Източна Европа и дори и в тогавашния СССР. Днес тези режими вече функционират, поне част от тях, в друга икономическа среда и конюнктурата позволи те да придобият известна икономическа мощ. А тоталитаризъм плюс силна икономика в много случаи е равно на война.
Тоталното господство на една класа се самовъзпроизвежда до степен на “износ на революция”. Такава е била практиката винаги в този тип управления. Ние също помагахме преди години на бедните деца от Никарагуа. Бяхме “цъфнали и вързали”, но помагахме, като по този начин “изнасяхме революция”. Тогава обаче нещата стояха по друг начин, защото историческото време беше различно, днес “износът на революция” се състои в много по-интензивна среда, наситена с много повече нюанси и дообогатена с много повече история и политика.
Това създава условия някои политически мижитурки да въздигнат снага до етапа на съвременен диктатор от античен тип деспотизъм, а тези хора, както всички наблюдаваме днес, могат да бъдат много, много опасни. Примерите са много-Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич и други.
Ким Чен Ун е един от многото, които се опитват да играят по ръба на бръснача. Настина много са тези, които са го правили, но никога не е късно един да успее. Дори и само един да е, ефектът би бил разрушителен за планетата и за съвременния свят, който всички обитаваме.
Това може да бъде предотвратено само и единствено, като се контрират качествено и на време дори и опитите за деградация на дадено управление, на дадено възприятие за политически контрол. Чистотата на политиката, до колкото това не е само по себе си оксиморон, трябва да осигурява санитарна среда, за да съществува светът, в противен случай, ако не този Ким, някой друг Ким след време ще се опита отново и тогава може и да успее да взриви и без това крехката ни надежда за оцеляване.
