Не мога да ги разбера всички ония, които живеят ден за ден и не защото обстоятелствата и животът ги принуждават, а защото мислят в краткосрочен план, та понякога живеят и без план. Тяхната житейска философия се корени в това, че всички идваме от едно място и пак натам сме се запътили и това е причината да не се претоварваме особенно. Макар че на мен ми звучи повече като извинение, отколкото като нещо друго.
Липсата на стимул, липсата на цели, които да преследваме и задоволяването с дребни радости като храна и алкохол, превръщат човек в посредствен и нищо повече. Инертното живеене е живот по наклонената плоскост на живота, по която някой друг в навигатор и определя накъде ще ни отвее вятъра. А колко тъжно е, че не сами определяме посоката. Както се казва „ако не започнеш да сбъдваш мечтите си, някой друг ще те наеме да сбъднеш неговите”.
Оцеляват и се развиват по-адаптивните, хората с амбиции, с идеи, образованите, които мислят бързо и логически. Тези, които умеят да се възползват от една или друга ситуация. Всяка стоене на място всъщност е стъпка назад, в един живот, който се движи непрестанно и все напред.
От друга страна не оправдавам и ония, които поставят, винаги и единствено, само себе си, на първо място. За тях всяко първо изречение започва с „аз” и често към него се прибавя „искам”. Те не са устроени да се съобразяват с нуждата и необходимостите на хората около себе си. Живеят, за да са добре и никога, ама абсолютно никога, не поставят някой друг пред себе си, защото се считат за център на вселената. Този тип хора не се интересуват от това дали ще ощетят нечии интереси или ще пренебрегнат правото на друг, възползвайки се от него. Те дори не разбират, че останалите живеят и имат същите права. Далеч са и от идеята, че „собствената ни свобода се простира дотам, докъдето започва чуждата.”
И ако всичко казано дотук ви звучи недостатъчно актуално, то самите вие може да се опровергаете. Достатъчно е само да се огледате около себе си, да хвърлите бегъл поглед на обкръжението ви, на колегите, приятелите, познатите или пък, което не е изключено, и в огледалото.
Нито инерцията, нито егоизма могат да бъдат част от живот, който има смисъл, защото не случайно е казал поетът „Един живот ти дава този свят и ти си длъжен да го изживееш.”
Ние сме тук, за да изпълним дните си с цели и смисъл, да помагаме на другите и на себе си и да живеем пълноценно.
