Съвсем случайно ми попадна един брой на едно списание. Не казвам името му, за да не правя излишна реклама тук, но списанието е доста сериозно, изследва “кръвното налягане” в българското общество и го прави по изключително професионален и елегантен начен. Гордея се, че отговорен редактор в него е мой колега от университета-Дими Стоянович.
Въпросното списание е тематично и този брой е посветен на диктаторите в световен мащаб. Някак като едно намигване, едно от интервютата в броя е с бившия премиер Бойко Борисов. Защо именно в този брой е това интервю на Любен Дилов-син, нямам представа, но както се казва, няма нищо случайно в този живот…!
Дълго време списанието се въргаляше по масата ми в хола, защото все не намирах време да се зачета, но снощи нямах нито телевизия, нито интернет и “слава Богу!”, защото най-накрая се зачетох и го изчетох на един дъх до към полунощ.
Какво ми направи впечатление там, освен интервюто на Дилов-син с бившия ни премиер..?! Андроника Мартонова описва диктаторството на един от най-зловещите хора на миналия век-Пол Пот. Неговите думи звучат толкова естествено, те се леят като елей, той е толкова убеден, смутен от промените, толкова е истински и в същото време, думите му режат съзнанието, защото ставаме свидетели на изказа на една човешка развалина, физически избила милиони в името на нещо, което може да се съчетае само и единствено с остро разстройство на психиката. Пол Пот обаче е сам, той е самотен, защото изводът, който се налага от повечето статии е, че диктаротите винаги са сами. Те нямат среда, нямат приятели, те са самотници, които така плащат цената за това, което са постигнали, или не са постигнали.
Според Катерина Шейтанова, друг автор от този борй, върховно майсторство е да сведеш теорията на хаоса до закона на привличането! Какво се случи у нас преди години? Няма да забравя никога, как висях повече от час пред МВР като редови репортер в един национален ежедневник. Тогава изведнъж от някъде долетя една журналистка, тогава начинаеща, днес вездесъщ кадър на една национална телевизия. По това време Бойко Борисов беше още главен сектерат на МВР. Същата тази журналистка създаде невероятна суматоха около себе си, като успя за минути да ни убеди, че е любовница на Бойко. Едва тогава си дадох сметка, че родната ни действителност се е сдобила с нов секс-символ. Ламбо вече беше детрониран от това всички момичета и жени да са влюбени в него.
Едва ли въпросната журналистка е била любовница на Бойко Борисов. Все пак ми се струва, че той има поне известно чувство за естетика!
Тогава именно Бойко тръгна “нагоре”, жените го издигнаха, той беше нощна мечта на поколение българки, които енергично и неприлично въздишаха по бицепсите и трицепсите му. Именно тази любов изстреля Бойко във висини, които вероятно и той не е предполагал, че ще достигне.
Бойко Борисов стана национална легенда, той се превърна в родния Аполон, събра в себе си цялата българска женска любов и си повярва. Дори и когато грешеше, той пак беше прав, просто защото той беше Бойко! И когато същият този Бойко стана свидетел на това, как улицата възстана срещу бедността и я олицетвори с неговото управление, беше съкрушен. Той се оттегли обидено и замълча. Само че разбра, че ако си мълчи като Костов преди години, това няма да работи в негова полза и започна полека-лека да се показва тук-там.
По-важното обаче е друго. Как Бойко беше толкова харесван, докато беше на власт, а веднага след това отново остана сам.
Ни можем да забравим, как една Кристалина Георгиева защитаваше финансовата политика на Симеон Дянков, а веднага, след като той беше низвергнат, тя обясняваше, колко слаба била същата тази политика. Много журналисти също бяха “ЗА” Бойко, а когато той подаде оставка, те се обърнаха почти “кръгом” и запяха същата песен, но на един доста невзрачен фалцет. Дори самият Стоичков, който беше един от “тях” и буквално каза: „В България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край!“, дори и той се отдръпна от Бойко и стана лице на студентското движение, макар самият той никога да не е бил истински студент, пък и за какво му е всъщност!
Ето това не го разбирам, вчера си с едни, утре си с други. Това е една порнографска политическа проституция от доста ниска проба, която сякаш ни е повече от присъща, тя сякаш ни е иманентна! Преди години много се възмущавах от това, как БКП си “легна” като комунистичуска партия и на другия ден се събуди като БСП-социалистическа партия! Същите хора, същите идеали, същите намерения, същата практика, но за една нощ една партия си смени политиката, разбира се “про форма”, почти на 180 градуса…! Явно имаме традиции и в това…!
Защо всички въздишаха по “Б’ат Бойко” като гладни кокошки и мяукаха като разгонени котки по пълнолуние, а когато Бойко “даде заден”, същите тези кокошки и котки, някои за съжаление и в мъжки вариант, което колкото, меко казано е неприлично, толкова е и гротескно, се отдръпнаха и запяха нова песен, с нов глас…!?
Бойко очевидно е национален феномен, който по всяка вероятност ще гледаме още един сезон. Тогава много ми се иска да видя същите котки, кокошки и други видове от фауната, как отново ще “врътнат” рунтави опашки и може би отново ще запеят “Сбогом моя любов” на поредния излъгал се сам себе си пишман-политик в татковината ни.
