Нямам нищо против актьора, който произнесе един атрактивен монолог в телевизионно предаване, който монолог бе споделен от много хора в социалните мрежи. Но не разбирам как може да казвате "евала" на поредния нервен изблик, който може би бих го разбрал, ако не беше толкова циничен.
Не може да се отрича целият преход. Не може и да наричаме демагози всички политици на прехода, защото всяко едно правителство остави и добри следи след себе си. Не е проблем на политиците това, че винаги сме с големи очаквания. Това, че масово ги възприемаме като „осиновители“, е личен проблем на всеки един от нас (само от уважение пиша в първо лице, а не във второ или в трето). Никъде по света правителствата не решават личните проблеми на хората. Това е реалността и трябва да я приемем.
Бедността у нас е страшна. Има я, откакто се помня. Вижда се навсякъде по улиците в България. Където и да отидеш, накъдето и да се обърнеш, тя е там.
Има много несправедливо бедни хора, особено сред пенсионерите, сред хората в по-малките населени места и сред ромите. Но за тяхната бедност политиците са само косвените виновници. Истинските виновници за бедността им сме всички останали, с нашия ориенталски манталитет. Може би и те самите имат някаква вина за собствената си несретност, но в повечето случаи не е така.
Голяма част от съвременните българи сме разглезени сребролюбци, с огромно самочувствие, но без реална представа нито за себе си, нито за света около нас. Поради тази причина сме вечно недоволни и изнервени, а не защото сме реално бедни. Бедност има, но тя преди всичко е духовна.
Попитайте по-възрастните какъв е бил животът в миналото. Само преди около стотина години предците ни са живеели буквално като в библейските времена, в къщи от глина и кал, а често дори и в обори, заедно с животните. Нямали са легла. Спали са или направо не земята, постилайки си рогозка или някакъв плат, или на нарове, в по-добрия случай. По цели зими са се въртели около печките, за да поддържат огъня. Жените са раждали по много деца, но не за да ги глезят и после да се чудят как да им купуват смартфони, таблети и плазмени телевизори за детските им стаи или пък за да им подарят дебели златни ланци за абитуриентския бал, а за да работят на нивата. Въпреки сиромашията, хората тогава са проявявали много повече добродетели, отколкото хората днес. Ако можеха да видят колко са черни душите ни нашите малко по-далечни предци... Нядявам се, че не ни виждат.
Ако не вярвате или пък вече сте забравили, отворете старите сборници с разкази на Елин Пелин, Вазов, Йовков или на друг писател, за да си припомните какъв е бил животът тогава. Има ги и в Интернет, ако не помните къде сте ги забутали.
Спомнете си за разказа „По жицата“, в който последната надежда на селяните е в слуха за съществуването на една несъществуваща бяла лястовица, който разказ завършва с „Боже, колко мъка има по този свят, Боже!“ Спомнете си за разказа „По жътва“, където хубавата Пенка получава слънчев удар на полето, защото тогава не е имало комбайни, а всичко се е вършело с две човешки ръце.
Или поне си спомнете за „Пейзаж“ от Иван Вазов. Спомнете си за бабата, вървяла цял ден пеша с внучето в ръцете си, за да го „хариже“ някому, защото е останало сираче. Вазов я среща на ломското шосе посред зима, а в разказа я описва така:
„Боже мой, какъв дълбок, съкрушителен печат бяха оставили на тая обезжизнена физиономия годините, тежките трудове, лишенията, болестите, пренесени и изтърпени безшумно! Бръчките по това костеливо, мършаво, изгоряло, със земновидна кожа лице просичаха го с дълбоки безобразни бразди по всичките посоки; животът беше си играл по него с безпощадна жестокост; нищо човешко, добро, женствено не беше останало там; то беше една грозна маска с оттласкателното изражение на някакво животинство, изнуреност, освирепяване... "Трай, душо, черней, кожо!" Тия страшни думи, изтръгнати иа душата на българина от вековното робство и страдания, и тегла безименни, искаше ти се да ги прочетеш по това жалко лице...“
Сюжетът на „Пейзаж“ се е случил на същото това шосе, на пазара в ж.к. „Надежда“, по което днес се движат автомобили. Същото това шосе, което днес е покрито с асфалт, има отлична маркировка и алея за велосипедисти, на което има две станции на метрото, пешеходни пътеки на всяка пряка, магазини за всичко и от двете му страни.
Но хората, които шофират по него, пак не са доволни. И тези, които го пресичат, пълнейки торбите с хранителни и други продукти, и те не са доволни. И тийнейджърите, отишли от „Обеля“ да пият кафе в „Надежда“, в някое от многото кафенета на булеварда, и те не са доволни.
Не са доволни, защото те не искат да живеят в панелни блокове в „Надежда“, „Обеля“ или „Люлин“, може би защото не отговарят на класата им, а в дворец в „Бояна“, с басейн и лична охрана или поне в някоя от новите розови кооперации в „Манастирски ливади“.
Не са доволни, защото не им харесва, че се движат в автомобили на 10-20 години (макар и на семейство често да се падат по два-три). Те искат да карат чисто нов автомобил, при това не какъв да е, а Ауди, Мерцедес или БМВ. Може и Порше.
Не са доволни, че имат метро, защото за тях е непрестижно да се возят в градския транспорт. Че кой от техните идоли – Куката, Муката, Щуката, Ивана, Петкана, Таркана и т.н., се вози на влак, че при това и подземен?!
Не са доволни от маркировката и пешеходните пътеки на ломското шосе. Вероятно затова, пълнейки торбите предимно със свинско, алкохол и цигари, пресичат шосето навсякъде другаде, където им падне, но не и на обособените за целта места.
Не са доволни, защото не знаят какво наистина е глад и бедност. Защото не знаят какво е да нямаш настилка на пода, а в дома си да стъпваш направо на земята, да си носиш водата до вкъщи с менци, да си зависим изцяло от волята на природата, да нямаш право да гласуваш, да плащаш кръвен данък... Защото не знаят какво е от небето да падат бомби, да си купуваш храна с купони, да не знаеш дали утре няма да се събудиш в концлагер... Слава Богу, не знаем!
Злобата, завистта и алчността са нашите истински демони, а не политиците, банките, масоните, илюминатите, рептилите и всичките останали „злодеи“ по линията на „световния заговор“ срещу нас. Толкова ли е трудно да бъдем добри?!
Знам, че в коментарите много от вас ще ми обясните как не съм компетентен, как съм още малък и от нищо не разбирам, как имам още жълто по устата и т.н. Затова предварително се извинявам на хейтърите, че не съм достоен гражданин на “KLETA MAIKA BALGARQ” - че съм млад, че не говоря на „братле“, че не размахвам средни пръсти, че не използвам цинизми, че не пуша, не пия и не използвам наркотици. Извинявайте, че все още не съм полудял.
