На 5-ти април се навършват 156 години от раждането на Княз Александър I Батенберг. Той е първият монарх и държавен глава на Княжество България след Освобождението.
Семейство и ранни години
Роден е на 5-ти април 1857г. в италианския град Верона, с името принц Александър Йозеф фон Батенберг, в семейството на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад и полската графиня и руска придворна дама Юлия фон Хауке, която няма благородническо потекло. Фамилията на бъдещия български княз не е Хесен-Дармщад именно поради причината, че майка му не е със “синя кръв”. Но фактически династията Батенберг е австрийски род, младши клон на династията Хасен-Дармщад. Александър Батенберг е пръв и единствен представител сред владетелите на България от тази династия, а нейни наследници днес живеят във Великобритания, където са известни под англицизираното име Маунтбатън.
Една от лелите на Батенберг е женена за руския монарх Александър II (император на Русия, цар на Полша и княз на Финландия, от династията Романови), у нас познат и тачен като Цар Освободител, чийто паметник гледа към Народното събрание. Затова като дете Батенберг често посещава Санкт Петербург и се превръща в любимец на руския цар. Завършва университет в Дрезден, получава също и военно образование. Служи като младши лейтанант в Лейбдрагунски Хесенски полк, а по-късно получава разрешение от Александър II да постъпи в армията на Руската империя. Тогава Батенберг е едва 20-годишен, а Руско-турската освободителна война се разгаря. Бъдещият княз участва в нея, a негов командир е генерал Йосиф Гурко. Участва при превземането на Търново, сражава се и при Казанлък, Стара Загора и Шипка.
Обявяването му за княз
След Освобождението руският цар препоръчва своя племенник за княз на новоосвободеното Княжество. Заседаващите в Първото Велико народното събрание (в Търново), респектирани и благодарни на Царя Освободител, единодушно издигат принц Александър, който тогава е едва 21-годишен, за княз на България, на 17-ти април 1879г. Той моли няколко пъти чичо си да не му възлага тази тежка и отговорна задача, но неговата кандидатура най-точно отговаря на руските интереси в България, още повече че Великите сили не допускат на българския княжески трон да седне руски аристократ. А Батенберг не е такъв, което го прави твърде удобен. Той полага клетва пред Търновската конституция (първата българска конституция) на 26-ти юни същата година и потегля към София, по пътя към където хората го приветстват с радост и ентусиазъм. Не липсват и други претенденти за престола, които Батенберг „надделява“. Сред тях са Божо Петрович – братовчед на черногорския княз, датският принц Валдемар (който след абдикирането на Батенберг е избран от Третото Велико народно събрание за български княз, но под натиска на руския император Александър III Валдемар се отказва от престола две седмици по-късно), румънският крал Карол I, руският княз, офицер и генерал от кавалерията Александър Дондуков-Корсаков и др.
Първите години от управлението му
Княз Александър I е български монарх от 1879 до 1886 г. Описан е като чаровен и дружелюбен владетел, който работи за утвърждаването ни като свободна държава. Три години след възкачането си на престола, на 27-ми парил 1881г., той осъществява първия правителствен преврат в България – свалено е правителството на Петко Каравелов. Тогава България няма министър-председател и князът управлява при т. нар. режим на пълномощията (1881-1883). Търновската конституция временно е отменена, а в страната действат военновременни закони.
От самото начало на управлението си Kняз Александър I не одобрява Търновската конституция (най-демократична в Европа по онова време), тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на Либералната партия, която е основен идеолог на Конституцията. Намира удобен повод за действие срещу противниците си след убийството руския император Александър II. По-късно той заявява желание да управлява през следващите 7 години с извънредни пълномощия. На проведените през май 1884 избори каравелистите удържат пълна победа. На Княз Александър I не му остава друг избор, освен да им възложи съставянето на правителство. То е формирано на 29 юни 1884, начело застава отново Петко Каравелов. Новата власт напълно възстановява Конституцията, с което окончателно се слага край на режима на пълномощията.
Съединението и Сръбско-българската война
Най-значимото събитие, с което се свързва името на Батенберг, е Съединението на Княжество България и изкуствено отцепената на Берлинския конгрес Източна Румелия, което се случва през 1885 г, на 6-ти септември. През следващата година князът дава доказателства за значителни военни и дипломатични способности. Съединението не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните завоевателни кроежи на полуострова. Сръбският крал Милан I Обренович също е против Съединението на България с Източна Румелия и сръбската войска нахлува в България. Той уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия.
Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот-Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд (днес Димитровград), след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България - София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир, които включват (според Уикипедия): цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъдат включени към сръбската държава; сръбска окупация над останалата част от Княжеството; преместване на българската столица от София в Търново; военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан; огромна парична компенсация. Но нахлуването завършва с неуспех за Сърбия, след битката край Сливница. Князът, като главнокомандващ на армията, отлично се справя със сръбската инвазия, която днес наричаме Сръбско-българска война.
Военен преврат, контрапреврат и абдикация
Веднага след Съединението Русия започва кампания за неговото сваляне от княжеския престол. На 9-ти август 1886 г. е извършен военен преврат, като князът нелегално е изпратен в Бесарабия. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров (офицер, който по-късно ще стане военен министър) и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III (наследил чичо му), нито райхсканцлера на Германия Ото фон Бисмарк, Княз Александър I решава да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа. След абдикирането си, преди да напусна Княжеството, княз Александър I изрича знаменателните думи: „Боже, пази България“.
Животът след напускането на Княжество България
След абдикацията от княжеския престол бившият княз се отдава на личния си живот. Батенберг моли за ръката на пруската принцеса Виктория, но Бисмарк се обявява против. Оженва се за актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер, която също няма благородническо потекло, както и майка му. Затова е принуден да приеме по-ниската титла – граф Хартенау. Със съпругата си имат син и дъщеря – Крум-Асен (1890-1965) и Вера-Цветана (1893-1924).
През 1890 г. година майор Коста Паница предлага на Александър Батенберг да оглави въстание срещу османския султан Абдул Хамид II и българския княз Фердинанд I. Александър отказва и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891-ва година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Почит
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 23-ти октомври 1893 г. след неуспешна операция. Желанието му е след смъртта му да бъде погребан на българска земя. Останките му са пренесени в София на 24-ти ноември и са погребани с почит на 3-ти януари 1898 г. в мавзолей, изграден в негова памет, с площ от 80 кв.м. Той се намира на бул. „Васил Левски“ 81. В периода 1946-1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители. Националният военноисторически музей (НИМ) разполага с най-много отличия именно на Княз Александър I. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му.
Батенберг Хил, висок 166м, на остров Ливингстън в Антарктика, е кръстен на българския княз Александър I Батенберг. В София, най-централният площад също носи неговото име.
