Преди повече от месец и половина си купих безжична клавиатура и мишка от една голяма търговска верига за електроуреди и принадлежности. Много ми се иска да кажа името й, но ще е реклама и заради това се въздържам. Малко бях притеснен, когато я купих, защото струваше само 35 лв., но все пак реших, че има гаранция и ако “не дай Боже!” нещо стане, ще я върна. Нямах нужда от това, имам си удобна клавиатура, вярно със жица, но пък мишката ми е безжична. Те си работят перфектно, но, цената ме поблазни и се поддадох. Тогава си мислех, че гаранцията си е гаранция, но сметката ми се оказа без кръчмаря, както обикновено се случва в татковината ни!
Няколко дни, след като поработих на новата клавиатура и мишка, започнах постепенно да се влудявам. Първо, при опит да изтрия нещо, се триеше всичко, след това половината клавиши не работеха, постепенно и двете–мишка и клавиатура, отказаха да работят напълно. Отидох в същата търговска верига, разбира се с кутията, найлоните, касовата бележка и всичките бръмбъзлъци по комплекта. Консултантът обаче ми заяви, че е възможно, ако съседът ми Петър ползва микровълнова фурна, това да оказва влияние на клавиатурата ми…! Засмях се, защото помислих, че се шегува, макар и не особено на място, но се оказа, че той е сериозен! Обясни ми, че най-вероятно пробремът е в батериите.
Купих чисто нови такива, смених ги, прибрах се и…О, изненада…., отново нито мишката, нито клавиатурата работеха. На следващия ден се върнах и обясних на същия консултант, че не е от микровълновата фурна на Петър, защото той просто няма такава, ама не е и от батериите, защото ги смених. Той направи проба и каза буквално, че за него, мишката и клавиатурата си работят нормално….в магазина! Да, само че аз ги купих, за да пиша вкъщи, а не в магазина..! Консултантът ми каза, че нищо повече не може да направи за мен. Опитах се да му обясня, че ако това е всичко, ще се наложи да се обърна към Комисията за защита на потребителите, но той просто се усмихна и ми заяви абсолютно натурално, че нямал нищо против да се обръщам, към когото си искам…! Това е авторитетът на институциите у нас днес!
За да не Ви отегчавам до смърт, както вече може би правя, само ще маркирам историята до края. Все пак дадох клавиатурата и мишката за ремонт в същия магазин и точно след 30 дни, преди да изтече крайният срок, ми се обадиха да отида да я сменя с друга, защото този вид бил изчерпан. Първо, въобще не беше изчерпан, защото, когато отидох видях, че има наличност и второ, наложи се да взема друга, доста по-скъпа клавиатура. Така системата на търговия у нас ме измами, защото в крайна сметка си купих клавиатура за 60 лв, каквато не бих купил в началото. Покупката ми беше провокирана единствено и само от цената в началото-35 лв, но в крайна сметка търговската система в България буквално ме принуди да платя 60 лв.!
Какво искам да кажа с всичко описано до тук? Искам да кажа, че институциите, които защитават правата на потребителите в България, нямат абсолютно никакво влияние като такива, тоест, те са “про форма”, може би пак заради ЕС и изискванията, които трябва да спазваме. Преди доста години, когато имаше криза с олиото, майка ми ме изпрати да купя олио на старата цена, но то беше с по-висока такава. Тогавашният административен орган за защита на потребителите беше наложил вето върху цената и имаше призиви, ако се продава на по-високта цена, да се уведовят компентентните органи. Глобата беше доста солена за магазините. Алармирах въпросния орган и…, О, изненада…отново…., никаква реакция, този магазин и до двнес си работи, без никакви притеснения.
Е, питам, за какво ни е тази Комисия за защита на потребителите, след като тя не е в реално състояние да изпълнява основното си задължение-да защитава правата на потребителите…?! Всъщност, има редица такива “институции”, които ЕС ни наложи, за да сме както при тях, …да…., ама не…!
Питам се, как един служител, може така откровено да се подиграва с цял един държавен орган и честно да си кажа, имам ясен отговор на въпроса…! Той се подиграва, защото много добре знае, че дори и да се бях оплакал в Комисията за защита на потребителите, тя щеше да се заеме със случая точно толкова, колкото и……ланският сняг!
Не ми е приятно да пиша такива коментари, не обичам да описвам неизбежната обреченост на ситуацията у нас в момента, но и напоследък. В такива моменти си спомням за един виц, който се превръща във все по-осезаема реалност за много българи: попитали един, какъв е изхоидът от кризата, а той отговорил, че всъщност изходите са два-“Терминал 1” и “Терминал 2” на летище София! Дежурният ми отговор на това е, че не можем всички да избягаме, нали някой все пак трябва да “дръпне шалтера” на АЕЦ-а и “Марици”-те, че да не стане беля…!
Истината е, че в България има институции, някои от тях работят наистина, но има и такива, които съществуват само и единствено, заради изискванията на ЕС, а това не е добре. Тези институции трябва да работят за нас, така, както сродните такива работят за останалите европейци на “стария континент”. Само че у нас всичко е на опаки. Баба ми навремето казваше, че сме провалили “Тройната ос: Рим, Берлин и Токио”, “провалихме” и СССР, сега да се готви и Европейският съюз..!
