Резултатите от последните, по-обективни генетични изследвания, публикувани в „Еупедия“ през март 2013г., донякъде противоречат на официалната теория за произхода на българите. Изследването представя процентите на хаплогрупите.
Според него българите сме най-близки със съвременните албанци, с македонците (което е разбираемо) и с гърците (включително с тези на остров Кипър, но не и с тези на остров Крит).
От изследването става ясно, че българите сме и доста близки със сърбите, босненците, хърватите, украинците и румънците, в което едва ли някой се е съмнявал.
24% от българите идваме от Африка и от Близкия изток (хаплогрупа Е)
Най-често срещаната сред българите хаплогрупа е Е1b1b. 24% от българите притежават този ген. Е1b1b обхваща последната миграционна вълна от Северна Африка и Близки изток (териториите на Ливан, Сирия, Израел и Египет) в Европа. Вярва се, че тази хаплогрупа (Е) най-напред се е появила на територията на днешните Етиопия, Сомалия, Еритрея и Джибути. След това, към 24 000г. пр. н.е., нейни представители са се придвижили към Близкия изток. Някои допускат, че хаплогрупата Е е възникнала в южната част на Африка.
Все още не е установено точно кога хаплогрупата Е е навлязла в Европа. Много от нейните подгрупи са се слели и с други хаплогрупи, най-вече на територията на Близкия изток и Източния Анадол, около езерото Ван.
Тази хаплогрупа се среща най-често в Централна Гърция (29%), Албания (27,5%), Галисия (22%), която област се намира в Северозападна Испания, на брега на Атлантическия океан, в Сърбия (20,5%), Македония (20,5%), както и сред евреите в централната и източната част на Стария континент (20,5%).
През 2012г. става ясно, че Наполеон Бонапарт е принадлежал към подгрупата E1b1b1a1, която е навлязла в Средиземноморието от Близкия изток. Към Е1b1b са принадлежали и братя Райт - изобретателите на първия успешен самолет. Носител на този ген е и Алберт Айнщайн, за когото знаем, че е евреин. Над 20% от евреите в централна и Източна Европа принадлежат именно към E1b1b. Любопитен, дори ироничен е фактът, че Адолф Хитлер също е принадлежал именно към E1b1b – хаплогрупата, към която принадлежат и хората от семитски произход, които Фюрерът е ненавиждал толкова много.
19.5% сме дошли от Централна и Източна Европа (хаплогрупа I2a)
19.5% от българите принадлежим към хаплогрупата I2a, най-вече тези в Добруджа, Северна България и в и около Софийското поле. Смята се, че тя се е предвижила към Карпатите и Балканите от централната и източната част на Европа, към където пък предците на тази хаплогрупа са се насочили от териториите на днешна Северна Испания, а може би и от Британските острови.
Най-много са представителите на тази хаплогрупа на територията на днешна Босна и Херцеговина – цели 50 процента. Много голяма част от съвременните хървати и сърби също принадлежат към нея, съответно 37 и 34,5%. I2а се среща много често и на остров Сардиния (37%), в Македония (27%), Румъния (26%), Словения (22%), Украйна (21%), както и сред власите по целия Балкански полуостров (20,5%).
17% сме си оттук (хаплогрупа R1a)
Много смятат, че хаплогрупата R1a, третата най-често срещана у нас, се е появила на територията на Балканите. Според други това население е дошло в Европа от земите на днешен Пакистан и Северозападна Индия, като най-напред е възникнало на територията на Централна Азия и дори в Южен Сибир.
Има много неяснотии около произхода на тази хаплогрупа, но е сигурно, че тя е била доминираща сред прото-индоевропейските народи, в които се включват иранските и индийските народи, знатните траки, балтийците и така наречените славяни, за които се води спор дали изобщо могат да бъдат обобщавани като „славяни“, което наименование им е дадено сравнително скоро.
Прото-индоевропейците произлизат от Ямната култура. Това е е археологическа култура от периода 3600–2300 г. пр.н.е., в района между планината Урал и реките Днестър и Бук. Най-общо казано, тя обхваща земите около северната половина на Черно море - територията на Добруджа, почти цялата територия на днешна Украйна, руската област Ростов и се простира на териториите около река Волга. Кургани (погребални могили) от Ямната култура могат да се видят и на територията на България, в Добруджа, около границата с Румъния.
Днес хаплогрупата R1a се среща най-вече на територията на Русия (от 45 до 65%, в зависимост от коя част на Русия), Полша (55%), Беларус (49%), Украйна (43%), Словакия (42%), Латвия (40%), Литва (38%), Чехия (34%), Естония (32%), Унгария (32%), Хърватия (29%), Норвегия (27%), Австрия (26%), бившата ГДР (23%), Исландия (23%) и Швеция (19%).
Втора най-срещана хаплогрупа е в Румъния (18%). Любопитно е, че това е една от най-често срещаните хаплогрупи в Иран (16,5%), ако не и най-често срещаната.
11% от българите сме потомци на финикийците, минойците, етруските, картагенците и израилтяните (хаплогрупата J2)
Тази хаплогрупа е възникнала някъде в Близкия изток (не е ясно точно къде) между 13 000 и 20 000 година пр. Хр. Извесните са няколко древни култури, където хаплогрупата J2, четвъртата най-често срещана у нас, е била преобладаваща. Някои от тях се тези не етруските (основатели на древна цивилизация на територията на днешна Централна Италия), минойците (основатели на Критската цивилизация), древните гърци, финикийците и техния картагенски клон, израилтяните и други. Всичките цивилизации, които са били известни с мореплаването, са имали най-голям процент сред представителите на хаплогрупата J2. Срещала се е често и сред древните римляни.
Днес най-често тази хаплогрупа се среща в някои кавказки народи. Цели 88 процента от ингушетите са представители на тази хаплогрупа, както и цели 56% от чеченците. Среща се и сред азерите (30%), грузинците (27%), кумиките (25%) и арменците (22%).
Извън Кавказ, J2 се сереща най-често в Кипър (37%), на остров Крит (34%), в северната част на Ирак (28%), на остров Сицилия (26.5%), в Ливан (26%), Турция (средно 24%, като най-много, към 30%, се срещат край Мраморно море), Южна Италия (23.5%), Албания (19.5%), континентална Гърция (19%, но изключвайки района около Бяло море, където се среща при около 15% от хората), и сред евреите (от 19 до 25%). ¼ от власите също принадлежат към тази хаплогрупа.
10,5% сме дошли от Анадола и Кавказ (хаплогрупа R1b)
Най-вероятно хаплогрупата R1b е възникнала в района на Кавказ и Анадолския полуостров, а по-далечните й корени са от района на Централна Азия. У нас този ген се среща при 10,5% от хората. Това е най-често срещаната хаплогрупа на Стария континент, особено в Западна Европа.
Най-често се среща при баските, при които процентът е над 85. Следват уелсците (83%), каталунците (82,5%), ирландците (81%) и шотландците (72%). Средният процент на R1b сред испанците е 69, а 67% от англичаните са представители на тази хаплогрупа.
61% от французите и белгийците, 56% от португалците, 53% от холандците, 49% от италианците, 48% от швейцарците, 44% от датчаните, 44,5% от германците, 42% от исландците, 30% от арменците (при които това е най-често срещаната хаплогрупа), 23,5% от словенците, 23% от словаците, 22% от шведите и 21,5% от власите също притежават този ген. При южните гърци процентът е 20,5, а при тези от егейските острови – 19.
5% сме от една хаплогрупа с френските крале (хаплогрупа G)
Хаплогрупата G произлиза от Близкия изток, където се появява преди 30 000 години. По това време хората живеели в общества на ловци и събирачи, в повечето случаи в номадски племена. Представители на тази хаплогрупа са свързани с ранното развитие на земеделието, което е започнало към 9 500 г. пр. Хр.
Любопитен факт е, че представители на тази хаплогрупа са били Луи XVI, което неимоверно означава, че всички крале на Франция преди него също са били представители на тази хаплогрупа. Йосиф Сталин, който е грузинец (а 30% от грузинците принадлежат към хаплогрупата, което е и най-често срещаната хаплогрупа на територията на Грузия), също също е принадлежал към хаплогрупата G. Леденият човек Йоци - мумията на човек, живял около 3 300пр.Хр., открит през 1991 година на италиано-австрийската граница в алпийския район Йоцтал, чието откриване дава на науката поглед върху човека от времето на Медната епоха, също е бил представител на хаплогрупата G.
Хаплогрупата G се среща при 53,5% от адигейците (жители на кавказка Русия), при грузинците (30%), лезгинците (17,5%), сардинците (15%), евреите (между 9,5 и 15%, в зависимост от региона, който обитават), арменците (11,5%), турците (11%), иранците (10%), кипърците (9%), австрийците (8%), гърците (6,5%), чехите (5%), французите (5%), немците (5%), унгарците (5%), както и в малки проценти при други народи.
4,5% носим гените на кроманьонците (хаплогрупа I)
Хаплогрупата I е най-старата хаплогрупа в Европа и вероятно единствената, която напълно произлиза оттук. С други думи, най-вероятно кроманьонците произлизат от тази хаплогрупа. Други смятат, че първите представители на хаплогрупата I са пристигнали в Европа от Близкия изток (като хаплогрупа IJ) преди около 30000-45000 години, а впоследствие тази хаплогрупа се е развила като I преди 25 000 години.
Днес хаплогрупата I се среща най-често в Швеция (37%), където е и най-често срещаната хаплогрупа, в Норвегия (34%), където също е най-често срещаната, в Исландия (33%), Дания (30%), Финландия (28%), Германия (от 18,5 на север, до 10,5 на юг), Естония (15%), Англия (14%) и Швейцария (12%). Грубо казано, това са скандинавците.
На Балканите се среща най-много при словенците (9,5%). Любопитно е това, че хаплогрупата I се среща доста често в Кюрдистан - при 17,5% от кюрдите в Ирак и при 20% от кюрдите в Турция, при които това е най-често срещаната хаплогрупа.
Към нея са принадлежали Лев Толстой и Александър Хамилтън (един от основателите на САЩ).
3% сме от езерото Ван (хаплогрупа J1)
J1 е хаплогрупа от Близкия изток, която произлиза от източния Анадол, близо до езерото Ван (в Централен Кюрдистан). Това е мястото, където за първи път е опитомен добитъкът в региона на Близкия изток.
J1 се среща най-често при даргинците (84%), южните иракчани (81%), лезгинците (43,5%), йорданците (31%), палестинците (30%) и сирийците (30%).
J1 се среща често при евреите (между 19 и 22%), азерите (10%), алжирците (22%), чеченците (21%), кумиките (21%), египтяните (21%), ливанците (20%), тунисийците (16,5%), грузинците (16%), арменците (10,5%) и при иранците (10%).
В Европа се среща в много малки проценти, най-често при българите (3%), гърците (от 1 до 3,5%), кипърците (6%), сицилианците (4%), в Ла Манча (4%), на остров Крит (5%) и в някои части на Франция.
Най-смесеният народ в Европа е турският. Турците притежават някои азиатски и африкански гени, които изобщо не се срещат при останалите европейци. При тях процентът на J1 е 9.
1,5% сме прото-келто-германци (хаплогрупа I2b)
Още 1,5% от българите принадлежим към клона на хаплогрупата I (пра-германска – I2b (пра-келто-германска). Това е много рядко срещана хаплогрупа, която се открива в едва около 10% от жителите на някои области в Швеция и Германия.
Среща се, но много по-рядко, отколкото в Швеция и Германия, и в някои части на европейската част на Русия, Франция, Британските острови (с изключение на Уелс), Дания, Холандия, Белгия, Полша, Централна Италия, в Централна Гърция, в планинската верига Пиренеи, като и в румънската част на Добруджа, в делтата на река Дунав.
В останалите части на Европа или изобщо не се среща, или варира между 1-2%.
1,5% сме месопотамци (хаплогрупа T)
1,5% сме представители на хаплогрупата Т, възникнала на територията на Месопотамия, днешна Сирия и Турция, в периода между 25 000 до 4600 години преди наши дни. Най-често днес се среща на някои места в Етиопия, където най-много достига до 6,82%. В Европа най-често се среща в Естония (3,5%), Гърция (4,5%), Босна и Херцеговина (2,5%), Румъния (2,5%), Португалия (2,5%), Испания (2,5%), Турция (2,5%) и в Италия (средно 4%, като на остров Сицилия достига до 6%).
0,5% сме индианци (хаплогрупа Q)
0,5% от българите сме представите ли хаплогрупата Q. Тя е възникнала в района на Индийския субконтинент, Централна Азия или Сибир, между 22 000 и 17 000 години преди наши дни. Хаплогрупата Q-M242 е открита при цели 94% от индианците (местните жители на Северна и Южна Америка), както и при 46% от американските ескимоси. Среща се и между 70 и 95% при някои малки народи, които живеят в Сибир, при 32% от северните алтайци и при 18% от пащтунците (народ от Афганистан).
В Европа се среща най-често в Украйна (4%), Норвегия (3%), Румъния (2,5%), северната част на Германия (2,5%), Словакия (2,5), на остров Сардиния (2%) и в Чехия (1,5%).
0,5 % сме ескимоси (хаплогрупа N)
Половин процент от българите принадлежим към хаплогрупата N. Има много тези за произхода на тази хаплогрупа, затова няма да се спра на никоя конкретна. Към нея принадлежат цели 58,5% от финландците, 42% от литвийците, 38% от латвийците, 34% от естонците, 23% от населението на Русия, където е най-съсредоточено в северните й части.
Какъв е произхода на ромите?
Генетичните данни строго поддържат лингвистичното правило, че ромите произхождат от субконтинента на Индия. Според проучвания, проведени в България, Румъния и Прибалтика, 50% от ромите принадлежат към Y-хромозомната хаплогрупа H. Подобни изследвания на митохондриалното ДНК сочи, че 50% принаделжат към женската митоходнриална хаплогрупа М. И двете хаплогрупи са широко разпсотранени в Южна Азия.
Но хаплогрупите U2i и U7 напълно липсват при ромите, а са едни от най-честите в Южна Азия и Индостан (между 11 и 35%), което може би означава, че ромите не са съвсем индийци, откъдето предполагаме, че идват. Според историческите факти ромите, преди да се заселят в Европа, са живеели на територията на днешен Египет, където са мигрирали от Индостан.
Генетично проучване сочи, че около половината от гените на ромите са подобни на останалите европейски народи. Хаплогрупата I при тях се среща при около 22% от изследваните (при българите хаплогрупaта I се среща при около 24% от населението, под формата на I1, I2, I2a, I2b), J2 се среща при 14% от ромите (и при 11% от българите), а R1b се среща при 7% от ромите (и при 10,5% от българите).
***
Страни като Испания, Италия, Гърция, Германия и Турция са изследвани по отделни исторически области, а за България, която се дели на цели 8 фолклорни области, всяка от които се отличава немалко от другите, резултатите са обобщени за цялата и територия. Аз лично не изключвам вероятността някоя хаплогрупа да се среща много по-често във Видинско, отколкото в района на Странджа, например.
Хаплогрупата G се среща по-често в планинските райони на Европа, отколкото в равнинните. В планините съхранението на гените е по-голямо, защото в миналото планинците са мигрирали по-рядко, по-рядко са засягани от от войни, поради това че планините са по-трудно достъпни. Според мен със сигурност има разлика между хаплогрупите в северна и южна България, планините, низините и на брега на Черно море.
