Египетските пирамиди
Една от неразгаданите загадки, още от древността до наши дни, е това как са построени египетските пирамиди. Дори днес, 5 хилядолетия след построяването си, Хеопсовата пирамида е архитектурен шедьовър. За построяването й са използвани тежащи тонове каменни блокове. През средновековието хората вярвали, че строителите на пирамидите са умеели да летят и са използвали летящи килимчета. Други пък смятали, че за построяването им са използвани механични приспособления като макари, лебедки, лостове, шейни и др. И до ден днешен е трудно да бъде обяснено чрез какви технологии са построени пирамидите. Модерното предположение на някои теоретици, фантастично или не, е това, че египетските пирамиди са построени от извънземна цивилизация.
Историците и археолозите са единодушни за едно: тези съоражения представляват монументални гробници на древноегипетски владетели, истински или просто символични (кенотафи). Засега във Великата пирамида са открити три камери, свързани по между си с мрежа от проходи. Преди години германският инженер Рудолф Гантенбринк пуска в един от най-тесните й тунели, в който е невъзможно да проникне човек, робот с видеокамера с дистанционно управление. Оказва се, че проходът завършва с огромна врата. И до днес не се знае какво е скрито зад нея.
Също неотдавна, учени демонстрирали, че разположението на трите най-големи пирамиди е същото като на звездите от Пояса на Орион. В Древен Египет това съзвездние е било символ на върховния бог, който наричали Озирис.
В миналото се говорело, че над гробницата на Тутанкамон тегнело проклятие и този, който ще я оскверни, ще го сполети смърт. През вековете много от гробниците били ограбени или затрупани от пясъците на пустинята Сахара. През 1922г. археолозите Хауърд Картър и лорд Карнаван започнали разкопки в Долината на царете. Картър успял да открие гробницата на Тутанкамон. Тя била пълна с богатства, макар че било очевидно, че вече е била посетена от крадци. Били необходими 4 години, за да се пренесе и опише намереното в гробницата и да се достигне до погребалната камера. Цели 3000г. по-късно все още се усещала миризмата на благовонни масла.
Лорд Карнаван не присъствал на отварянето на гробницата. През 1923г. бил ухапан смъртоносно от насекомо и умира. Късо съединение прекъснало електричеството в Кайро. Много от хората, които влизали в гробницата по-късно, умирали или ставали жертва на нещастен случай.
Римският пожар
Пожарът в Рим от 64г. пр. н.е. често е сравняван от много от теоритиците на конспирациите с антентатите от 11-ти септември 2001г. и запалването на Райхстага.
Пламъците лумнали в нощта на 18-ти срещу 19-ти юли. Били изпепелени над 40 000 жилищни сгради, като и част от двореца на императора също била засегната. Смята се, че пожарът в Рим е подпален от император Нерон, защото вината той стоварил върху християните.
В Древен Рим императорите се самообявявали за богове. Затова, когато се появява християнството, на християните не било гледано с добро око. Един от първите символи на християнската вяра не е кръстът, а рибата. Затова на много от бижутата с разпятие (или просто кръстче) от другата страна имат изобразена риба. Предполагам, че и Петър Берон затова е избрал кит за илюстрация на корицата на рибния буквар (въпреки че китът не е риба, а бозайник). Когато се молели, за да не оставяли следи след молитвите, християните рисували риба на брега на морето, молели се, а морските вълни скоро след това заличвали следите от тяхната молитва.
Християните в Римската империя били малобройни и бедни. Из града се носили ужасяващи слухове и легенди за техния забранен и тайно изповядван култ. Пожарът дал на Нерон повод да предприеме системни гонения срещу християните, а така и укрепил своя авторитет. Извършени били масови арести, а мнозина били сполетени от ужасяваща смърт: някои били разкъсвани от хищници по цирковите арени, а други разпнати и изгорени живи. След пожара римските владетели започнали да отделят по-голямо внимание на противопожарната безопасност и градоустройството.
Император Нерон носел слава на самовлюбен тиранин. Той бил увлечен по театъра, а това довело до своеобразна мълва: търсел повод и вдъхновение, за да изпълни своята песен за опожаряването на Троя. Освен това, по случайност или не, пожарът разчистил място за строежа на замисления от Нерон Златен Дворец – Нерон Домус Ауреа.
Kъде е бил Йерусалим?
Без съмнение, когато днес си представим библейските събития около раждането и разпятието на Исус Христос, винаги си представяме, че това се е случило в пустинята на днешен Израел. В древността, според официалната история, на територията на днешен Израел се е намирало Юдейското царство, а неговата столица се е наричала Йерусалим. Но, според някои руски експерти, това не е съвсем така. Те смятат, че под името Йерусалим в Стария и Новия завет е описан не съвременния Йерусалим, а съвсем друг град. Тази теория се съобщава и в руската документална поредица „Забравеният Йерусалим“, която можете да намерите и да гледате в интернет.
Според нея, светите постройки, пред които се кланят днешните поклонници, са построени доста по-късно от библейските времена – между 14ти и 19-ти век, а в днешния Йерусалим няма нищо библейско, освен географските имена, които са дадени едва през 19-ти век, след идването на европейските археолози. Според „Забравеният Йерусалим“ много от находките дори са фалшиви. Освен това, природата и климата, описани в Библията, не отговарят на пустинния характер на района на днешния Йерусалим. На мнозина историци е добре известно, че в този град, който сега наричаме Йерусалим, никога не е имало потоци от вода, множество извори и езера, а освен това е далеч и от морето – на 50 км, а на много картини Йерусалим е разположен до широка река или пролив. На тях добре се виждат широки хълмове, покрити със зеленина и високи разклонени дървета. През средните векове Йерусалим не е изобразяван насред пустинята. Вероятно тогавашните художници са знаели как е изглеждал истинският Йерусалим. А може и това да е просто въпрос на тяхната фантазия.
Най-близката до Йерусалим водна артерия е на десетки километри, поради което градът винаги е имал проблеми с водата. Изобщо е странно това, че хората са избрали за строителство толкова странно място, след като всички градове в миналото са строени около сладководна вода, а реките, моретата и езерата са се използвали и като естествени пътища, както ние днес използваме магистралите.
На някои картини от средновековието хората са изобразявани със зимни дрехи – топли кожуси и кожени шапки - неща, които не са нужно на територията на днешен Израел. Това, че в Йерусалим е било студено, се споменава и в Острожката библия. В нея се споменава за снежно време. Думите „мразовита зима“ и „сняг“ са безследно изчезнали от съвременните издания на Библията.
В „Забравения Йерусалим“ се споменават бреговете на съвременния Босфор като мястото, където са се случили тези важни за християнството библейски събития. Но е важно да отбележа, че този филм е част от поредица, в която ясно се изтъква руския шовенизъм, както и факти, които поне на мен ми се виждат абсурдни, въпреки че във филма убедително изглеждат доказани. Например, че цялата история на човечеството се е случила много по-скоро, отколкото смятаме. Че пирамидите в Египет са построени към 15-ти век, че Константинопол е основан чак през 14-ти век и т.н. – все дати, които съвпадат с появата на първите руски държави. Аз това не просто, че не го вярвам, а ми звучи дори напълно абсурдно. Понеже теориите на конспирациите са вкусни за масите, често чрез тях се промъкват някакви идеи, които целят да ни пробутат и да ни накарат да повярваме в някакви нови идеи.
Да се върнем обаче на другите изложени във филма факти, които звучат по-логично. Районът около Босфора напълно съвпада с описанието на Юдея и района на Йерусалим в Библията. Посочва се, че Босфорът понякога замръзва през много студените зими, за разлика от днешната река Йордан. Дали не е възможно, когато Исус е ходил по водата, да е ходил по замръзналия Босфор? Този пролив напълно отговаря на описанието на река Йордан в Библията, която е връзка между два големи водни басейна, в случая това са Черно и Мраморно море. Днешната река Йордан не отговаря съвсем на библейските описания. Тя започва не от море, а от Голанските височини и се влива в Мъртво море, което всъщност е солено езеро. Съвременната река Йордан също не разделя плодородна земя от сушава, защото се намира в пустинен район и е заобиколена от пустиня от страните и на двата й бряга. А Босфорът разделя сушавата Мала Азия от плодородните Балкани. Ако тези събития са се случили там, дали пък райската земя не се намира на територията на нашите Балкани?
Днес една от най-интересните забележителности в Турция е последната къща на Дева Мария, която се намира южно от Измир, в околностите на Ефес. Дали пък там, в западната част на Анадолския полуостров, не е родното място на Дева Мария? Самата къща е открита горе-долу по същото време, когато са се извършвали мащабните археологически проучвания в днешен Йерусалим. Папа Бенедикт XVI е посетил къщата на Дева Мария край Ефес през 2006г. Папа Йоан Павел също го е направил през 1979г. Католическата църква обаче никога не се е произнесла за автентичността на този дом на Дева Мария. Въпреки това Папа Пи XII я обявява за свещенно място през 1951г.
Тази къща я открива френски свещенник през 1881г., на базата на книга на Анна Катерина Емерих – „Животът на благословената дева“. Емерих е католическа каноничка, блажена от Папа Йоан Павел II на 3-ти октомври 2004г. Тя никога не е напускала родното си място – Германия, защото е била с физическо увреждане. На базата на нейните видения, които са описани в книгата й, са организирани 2 археологически експедиции. Мястото било открито и съвършено е отговаряло на нейните описания.
Опитах се да намеря информация за това, къде са ходили на Божи гроб заможните българи от времето на турското владичество, които са ставали хаджии, преди да бъде превърнат днешният Йерусалим в поклонническо място, в което се ходи на Божи гроб. Но не успях да открия тази информация, за съжаление.
* * *
На тебела пред къщата на Дева Мария в днешна Турция, даваща информация за мястото, пише: „Установено е, че това място е последният дом на Светата Майка, майката на Исус Христос. Свети Йоан в неговото Евангелие ни казва, че Исус, преди да умре на кръста, му е поверил грижата за Неговата Майка, когато е казал: „Тук е твоята Майка“, и от този час Свети Йоан я възприел като своя. „Действията на Апостолите“ разказва как, след смъртта на Исус, Неговите последователи са били преследвани в Йерусалим. Св. Стефан е бил убит с камъни през 37 г., Св. Джеймс е бил обезглавен през 42 г. След това апостолите си разделят света, за да проповядват Евангелието, а на Св. Йоан се е паднала Мала Азия. Дева Мария е била поверена на неговите грижи и след преследванията вероятно е била доведена от него в Мала Азия.
Исторически доказани факти
Има 2 доказателства. Първото е наличието на гробницата на Свети Йоан в Ефес и второто е наличието на първата в света Базилика, посветена на Пресветата Дева. В ранните години на християнството местата за преклонение са били посветени само на хора, които са живели или умрели на това място.
Освен това, Вселенския Съвет от 431 г. се е състоял в Ефес в тази Базилика поради дефиницията за божественото майчинство на Мария. Отците в Съвета са написали за Нестор: „... след неговото пристигане в Ефес, където Йоан Теологът и Светата Дева Мария, Майката на Господ...“.
Има и друго потвърждение в народните поверия на жителите на Киркиндже. Тези хора са потомци на християните от Ефес. Предавали са от поколение на поколение вярването, че Дева Мария е изживяла последните си дни именно тук, на мястото, което наричат Panaghia Kapulu. Хората са запазили традицията жива чрез ежегодните поклонения на 15-ти август.
Откриването на това място
През XIX век в Германия е издадена книгата „Животът на Благословената Дева“. Материалите за тази книга са от виденията на медицинската сестра Анна Катерина Емерих. Тя е била инвалид и никога не е напускала Германия. Във виденията си е описала с удивителна точност възвишенията на Ефес и къщата, в която Дева Мария е прекарала последните си години. Съгласно нейните видения са организирани 2 научни експедиции и мястото е открито, перфектно отговарящо на нейното описание.
Параклисът
Параклисът е бил възстановен върху оригиналните основи, които са датирани от I и IV век. Част от постройката е от VII век и последната реставрация е от 1951 г.“
* * *
Разглеждайки един български литературен вестник от началото на 20-ти век, попаднах на статия със заглавие „Где е билъ Ерусалимъ“, която описва как Йерусалим току-що е бил открит. Статията е преведена от западноевропейски вестник и е написана от учен. Ето част от текста (запазен е оригиналният изказ и отчасти правописът):
„Макалистер почна своята работа в Октомарий изтеклата година. Един след друг се разравяха и изхвърляха земните пластове. Разкопките удариха на камък. И тогава на това място се намери една къща от римско време... Недалече от голямата стая работницте се натъкнаха на една стълба. Макалистер установи, че тая стълба е от много по-стара епоха. Откриха се три стъпала и се установи, че тая стълба е била използвана при строежа в римския период. Учените приемат, че Макалистер е направил една голяма находка и мнозина мислят, че се е открила стълбата, която е водила някога от стария град нагоре към храма. По тоя начин, значи, са открити останки от две епохи – еврейска и римска. Но Макалистер разкопва още по-дълбоко, и все със същия успех. И се натъкна на големите околни стени, за които той твърди, че са именно северните стени на града... Недалече от това място в посока към долината Хином, се правиха и се правят също тъй разкопки със средствата на барон Ротшийлд.Тези разкопки се ръководят от френски учен. Той откри големи зали с големи пещери гробници и е убеден, че тука трябва да се дирят гробовете на царете от рода на Давид... Разкопките още продължават и в стените е открита една кула още от преди еврейската епоха. А от Разкопките на Макалистер до тука има само десет минути. Наистина ли толкова малък е бил Ерусалим, когато го е завладял Давид?“
