На 8-ми септември 1946 г. в България се провежда референдум за република или монархия. В разговорите между царица Йоанна и Тодор Павлов става дума най-вече за това, как царското семейство да напусне България. По повод на тяхната среща, към 20-ти юли същата година, Тодор Павлов пише писмо до Политбюро на ЦК на БКП от 24 юли 1946 г., в което предава исканията на Йоанна.
Понеже практически е невъзможно царското семейство да вземе всички вещи, принадлежали на династията, със себе си, българската царица настоява външният министър Георги Кулишев да говори с английския посланик Бозуел, тя да може да остави някои неща в английското посолство и след това те да й се препратят.
Автомобилният парк на Двореца разполагал с единадесет луксозни автомобили и каляски. В архивния фонд на монархическия институт в Централния държавен архив са запазени стотици преписки с фирми от цяла Европа, за доставки на каляски и много други предмети на лукса.
За почти всички предмети, принадлежали на царската фамилия у нас, има запазена някаква информация, но за царските каляски, като че ли никой не знае нищо. Къде се намират те, запазени ли са, в какво състояние са?
Да, царските каляски, или поне една част от тях е запазена и се намира в импровизиран музей на конния спорт /!/, в конна база край Стара Загора. Преди няколко години журналистически екип беше допуснат до този “музей” /може би за първи и последен път!/ и успя да види и да заснеме тези реликви. Усилията ни да стигнем до царските реликви бяха провокирани от спомени на очевидеца Добромир Георгиев за тяхното наличие там. Успяхме да ги видим с помощта на лични контакти и заради благоразположението на отговорен служител на МВР в Стара Загора по онова време.
Възниква въпросът, защо тези уникални исторически превозни средства се намират в покрайнините на Стара Загора, а не са в музей, където да бъдат реставрирани и достъпни за публика? Изненадата ни беше безкрайно голяма, когато видяхме царските каляски. Те се намираха във влажно и слабо осветено помещение, което вероятно е служило за склад. Бяха покрити с найлони, за да не капе вода върху тях при обилни валежи. Наоколо бяха разхвърляни навити на руло стари мокетени пътеки. От тавана се бяха срутили цели плочи хоросан, който се беше посипал навсякъде. Беше студено, а още по-студеното луминисцентно осветление ръмжеше уморено и монотонно и пораждаше лош вкус в устата и мрачно настроение. Това ли беше заслужилият “музей”, където трябваше да видим тези живи реликви!? Като за капак на всичко, вътре в помещението около каляските са поставени скелети на коне. Те толкова мелодраматично и в същото време зловещо се вписват в интериора, че прорязват пространството и карат съзнанието да кърви, смъртно ранено от безумната еклектика. Целият този вездесъщ водевил приключва с тежка метална врата, с резе с катинар, която затваря на сигурно място свенливата гузност на строителите на най-съвременна България.
Каляските са били използвани и в кинематографията, в годините след референдума от 1946 г. Те освен монархическа историческа стойност, вече носят и историческа стойност като участници в много филми. Днес тези “уморени актьори” са “пенсионирани” без право на пенсия и вместо да бъдат на почит, те са запокитени далече от очите на хората, далече от историята, далече от усложливата българска съвест.
Състоянието на каляските е относително добро, като се има предвид при какви условия се съхраняват, но текстилните елементи бяха силно увредени. Наоколо са подредени вещи, които са принадлежали на членове на царското семейство и са свързани с каляските и обслужването им. По стените са поставени силно избелели от времето платна с исторически справки за коня като ездитно животно през различните исторически епохи - нещо, което не разбираме по какъв начин кореспондира с наличието на царските каляски вътре! Да има музей на коня и конния спорт в една конна база е нещо повече от подходящо, но когато в този музей изведнъж се “телепортират” царски каляски.../!/, това вече прилича на скриване на тези исторически паметници от очите на обществото. Въпросът е, защо...?
Ако сме достойни наследници на своите предци, трябва ли да забравяме историята и да загърбваме епизоди, само за да си мислим, че те не са съществували? Монархия в България е имало и каляските, както и всичко запазено в музеите от онова време е материално доказателство за това. Едва ли старите складове в конна база са най-подходящото място да съхраняваме предмети на изящното изкуство, които в същото време носят в себе си и богата история!
Може би си струва да се замислим дали ще имаме бъдеще, ако си позволим да забравим собственото си миналото?
