Наскоро мой приятел ми сподели, че когато баба му и дядо му са били в Германия и са си купили само една бира (просто защото са преценили, че не биха могли да изпият цели две халби, а не защото не са имали пари да си купят по една за всеки), мъж от съседната маса е отишъл до тях с две халби, сложил ги е на масата им, усмихнал се и си тръгнал. Човекът си е помислил, че пият от една бира, защото нямат пари. И решил да ги почерпи, да направи едно добро. Но немецът, за разлика от българина, не разчита на благотворителността да реши проблемите на нуждаещите се. Той не оставя „висяща“ своята отговорност. НЕ на висящата отговорност!
* * *
Да черпиш някого едно кафе е мил жест, но не и когато чупиш стойки, когато искаш цялата опашка да ръкопляска на благосъстоянието ти, щом кажеш на продавачката: „Една бира и порция висяща цаца“.
Знам, че много от вас няма да се съгласят с мен, но аз добре осъзнавам в какво общество живея. Поради тази причина смятам, че поне 2/3 от „висящите“ напитки и закуски ще са просто поредния повод, за да може някой хванат от гората да се почувства по-значим и по-властен от другиго.
В благотворителността, каквато я познаваме днес, има нещо ужасно - комерсиално и лицемерно. Тя се превърна в модна тенденция, в която рядко се влага сърце. Да не говорим, че в повечето случаи тя е просто бизнес. Обикновено води единствено до временно решаване на проблема, докато ние заблуждаваме самите себе си, че сме добри, даже и умни.
„Висящите“ продукти са поредната проява на лицемерие. Най-общо казано, предпочитаме да сме благотворителни и да обвиняваме Криско, че е отказал да пее на благотворителен концерт, защото не е искал го направи безплатно, вместо да вложим тази енергия в изграждането на добра социална система, от която всеки един човек да се възползва, когато изпадне в нужда.
Неуважението към човешкото достойнство
Замисляли ли сте се как бихте се почувствали вие самите, ако сте на мястото на нуждаещ се? Как бихте казали на продавачката, че искате един висящ хляб? Да не говорим, че „висенето“ е просто един хитър търговски трик. Много е изгодно човек да купи не едно кафе, а две, нали?
„Висящите“ хляб и кафета ми напомниха на онази безумна програма на социалното министерство преди години, когато български пенсионери бяха изпратени на почивка през октомври в най-скъпите ни курорти. Там те по цял ден нищо не правеха, защото не можеха да си позволят да си купят дори и една бира. Защото там е много по-скъпо.
Невинаги добронамереният човек е наистина добър. За да бъде наистина добър, той трябва да бъде достатъчно рационален, за да доведе добрите си намерения до резултат. Доказателство за това са и протестите от февруари тази година. Хората излязоха на улиците с добри намерения, но не постигнаха нищо по-добро, защото само с добри намерение не става. Трябва и разум.
Социална система vs. благотворителност
За да съм максимално ясен - не казвам, че не трябва да поръчваме висящ хляб за някого, след като ни е такова дереджето. Може би и аз ще проявя това лицемерие, за да се почувствам по-готин. Казвам, че не трябва да разчитаме на благотворителността да помага на хората в нужда. Още повече, че всеки един човек би могъл да изпадне в затруднено положение.
Няма да станем по-добри хора, ако платим висящ сандвич на човек в беда, а не сме осигурили условия, в които той сам да развие своето бъдеще. Така можем само да се заблудим, че сме най-великите, а всъщност да сме най-жалките.
Трябва да се стремим да осъществяваме добра социална политика, а чрез нея да изградим и добра социална система, по примера на Великобритания, скандинавските страни или Франция. Само така бихме постигнали нещо наистина смислено и добро. Такава система не се постига само с добронамереност, нито за ден-два. Да, добрите намерения са задължителни, но не и достатъчни. Не стига просто да извикаме „българи юнаци“, да тропнем по масата или пък да намерим някой много умен, който да ни я наложи.
Добрата социална система се изгражда поколения наред и може да започне да се развива, ако хората в едно общество (или поне една значителна част от тях) осъзнаят, че е достатъчно да си вършат добре работата, да не са егоисти, да спазват законите, да имат търпение, да обичат и уважават околните, да бъдат толерантни, вместо да прахосват енергията си в никому ненужни злоба и интриги. Иначе казано - да бъдат Човеци, да бъдат такива каквито искат да бъдат тук и сега, а не да се оправдават, че ще спрат да си хвърлят боклука си през балкона, когато и Иванови спрат да го правят.
Пропастта в Германия, където се е развила случката, за която ви разказах в началото на текста, е между бедни и богати, а тук на практика става въпрос за огромна бездна между мизерстващи и мислещи себе си за богати, понеже имат гъзарска кола и могат да си купуват дрехи от мола. И май само до това се свежда тяхната житейска „мъдрост“. Опасно е, когато такива хора се помислят за велики, само защото могат да плащат висящи кюфтета.
Кои са добрите хора?
Има добри хора. За мен истински добрите хора са тези, които биха изслушали някого, биха му дали съвет и биха му подали ръка, за да стъпи на краката си, така че да може сам да си купи кафе. А не тези, които просто биха му купили кафето; Добри са тези, които с риск да бъдат помислени от някой друг пътник в градския транспорт за мизерници, не се срамуват да оставят използвания си билет на някоя седалка в трамвая, за да го вземе човек, който няма възможност да си купи билет, а все пак трябва да отиде на работа; Добри и тези, които наистина са толерантни към душевно болните, към хората с физически увреждания, към възрастните, към малцинствата, а не „толерантни, ама да не ни се мяркат пред очите“; Добри са тези, които съчувстват градивно, които от сърце биха се притекли на помощ, дори и без да очакват да получат благодарност в замяна.
