Със сигурност помните онази пролет на 1999г., когато бомбардировачи на НАТО прелитаха ниско над сградите в София, на път да атакуват Западните ни покрайнини в Сърбия (тогава СР Югославия – съюз между днешните Сърбия и Черна гора), след като нашето правителство им даде въздушен коридор. Въпреки че тогава съм бил едва в първи клас, помня как прелитаха над нашия блок, сякаш нарочно толкова ниско. Предполагам, че повечето ми връстници също помнят това.
Българските политици подкрепяха въздушното нападание в Югославия, но не това беше позицията на народа ни. Не си спомням нито един обикновен българин, който да подкрепяше операцията на НАТО в западната ни съседка, която продължи 78 дни (от 24-ти март до 11-ти юни 1999г.) и отне живота на около 2 000 цивилни сърби, албанци, черногорци и други югославяни, между които и етнически българи от Западните покрайнини.
Причини и последици
Като причина да предприеме военната операция в Югославия, наречена „Милосърден ангел“, НАТО изтъква възможността да се случи хуманитарна катастрофа в Косово. Непосредственият повод за началото на военната намеса на Северния алианс е случаят от село Рачак, където на 15-ти януари 1999 г. ръководителят на наблюдателската мисия на Европейската организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Косово обявява намерените убити 45 албанци за цивилни жертви. Според сръбската полиция, обаче, убитите албанци са били членове на терористичната групировка, наричаща себе си „Армия за освобождение на Косово“.
Военната интервенция е извършена без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че НАТО обявява, че ще се цели само върху военни обекти, най-много са цивилните жертви, като Северният алианс определя всяко едно нападение върху цивилни като техническа или друга грешка, за която съжалява. Дори няколко ракети, по погрешка или не, паднаха на българска територия, една от които улучи къща в софийския квартал Горна Баня, на повече от 50-60км от своята цел. Самолетът е навлязъл на българска територия и е бил забелязан близо до Вършец към 21:40ч. на 28-ми април. Пилотът е изстрелял ракетата при самозащита, но тя се е отклонила от целта си и се е приземила в България, според НАТО.
В резултат от бомбардировките са засегнати инфраструктурата на СР Югославия, училища, здравни центрове и болници, паметници на културата, църкви и манастири, жилищни сгради и др. Преценката за щетите вълиза от 30 до 100 милиарда долара. Окончателният брой на жертвите не е официално съобщен, а по сръбска преценка цивилните жертви са между 1200 и 2500, а ранените около 5000.
Цивилни мишени или просто военни грешки?
Първата голяма грешка, при която загиват цивилни, се случва на 13-тата нощ от бомбардировките, на 5-ти април. Поне 5-ма загиват и 30 са ранени, когато 3 ракети падат на 600м разстояние от своята цел. Уцелват апартаменти, център за спешна помощ и медицински диспансер в град Алексинац (в торлашкия край, на 30км северно от Ниш).
С времето грешките стават все по-чести и по-гибелни. На 12-ти април, ден след настъпването на православния Великден, към 11:40ч. НАТО атакува железопътен мост над река Южна Морава в Гърделишката клисура, Югозападна Сърбия (на около 30 км от границата с България). С две последователни ракети е улучен пътнически влак по линията Белград-Солун, който преминавал по моста в този момент. Броят на жертвите не установен с точност поради голямото опустошение, което е нанесла атаката. Варира между 14 и 55 души, според различните източници. Според „B92 TV“ потвърдените жертви са 15, а ранените 44.
През деня на 14-ти април бомби от самолети на НАТО падат върху придвижващи се албански бежанци. Броят на жертвите на тази атака също варира в зависимост от различните източници - от 5 до 73 цивилни. Причината за цивилните жертви е, че техните превозни средства са се слели с военните такива, според НАТО.
През нощта на 23-ти април се случва най-тежката за Белград атака. 16 служители на „Радио и телевизия Сърбия“ (РТС) загиват, след като е бомбардирана сградата на телевизията. Нейният директор, бивш член на социалистическата партия на Милошевич, е осъден на 10 години затвор по обвинение, че е скрил от служителите информацията, че сградата е евентуална потенциална мишена. Смята се, че това е оказало влияние върху високия брой на цивилните жертви, че служителите не са били евакуирани на време, както и че е имало много повече от необходимия минимум дежурни служители. Телевизията продължава да излъчва от тайно място и след атаката. Според РТС това е първият случай, при който медия е атакувана по време на бомбардировки.
Най-много са потвърдените цивилни жертви в югоизточния град Сурдулица, в Западните покрайнини, на 25 км от границата с България. Там загиват и етнически българи. На 27 април, между 12:15 и 12:30ч., НАТО бомбардира Сурдулица, в резултат на което са убити поне 16 цивилни, между които има и деца. Говорителят на Северния алианс определя случилото се като грешка, допусната по време на атака срещу армейски обекти. Нанесени са много големи материални щети. Десетки къщи са напълно разрушени. Трагедията за сурдуличани се повтаря на 30-ти май, когато са засегнати болница за лечение на болни от туберкулоза, старчески дом (където жертвите са се криели в мазето) и два павилиона в център за бежанци. Най-малко 17 деца и възрастни губят живота си при тази бомбардировка.
Най-малко 23-ма души загиват (според BBC), когато ракета на НАТО, насочена към мост, удря пътнически автобус на нишки превозвач, движещ се по редовната линия Прищина-Ниш, в село Лужане, Косово, на 1-ви май. Броят на жертвите варира между 23 и 70 души, според различните източници. Отговорът на НАТО е: “За съжаление, след като ракетата е изпусната, автобус е пресякъл моста, но не е бил забелязан от пилота, чието внимание е било фокусирано върху неговата целева точка“.
На 7-ми май, между 11:30 и 11:40ч., два контейнера с касетни бомби (по-малки, но повече на брой бомби) биват изстреляни към летището, разположено западно от Ниш, но загубват своята мишена и падат на няколко различни места в центъра на града (най-вече около района на старата крепост), сред които са оживен открит пазар, вероятно най-оживеното място в града през деня, болница и здравен център. Според цитиран от английския вестник Guardian свидетел, самолетите са разпръсквали бомби в района на пазара на случаен принцип. Според доклад на Наблюдателя на човешките права (Human Rights Watch) цивилните жертви на тази атака са 14, а ранените са 28. Засегнати са около 120 жилищни обекта, разрушените са 47, повредени са и 15 автомобила (според sr.wikipedia.org). Във вечерта на същия ден бомба удря сградата на китайското посолство в Белград, разположено в жилищен район. Загиват 3-ма китайски дипломати, а 20 души са ранени. Китайската народна република никога не приема американското обяснение за инцидента.
На 13-ти май самолети бомбардират албански цивилни, използвани от югославските сили като щит, близо до косовския гр. Кориша, на пътя Призрен-Суха река. Загиват 87 души. На 20-ти май поне 3-ма пациенти загиват, когато бомба пада върху болница в Белград. НАТО потвърждава, че ракетата, насочена към намиращ се в близост до болницата военен обект, се е отклонила.
На 30-ти май, освен втората атака, при която загиват цивилни в Сурдулица, 11 души загиват и 40 биват ранени, когато бомбардировачи атакуват моста над река Велика Морава в село Варварин, Централна Сърбия. Местните хора отивали на седмичния пазар в града, когато атаката се случва в 13 часа, според югославски източници. 4 коли са паднали в реката, според очевидци. Хора, отишли да окажат помощ на пострадалите, били ударени във втората атака. Репортер на „Irish Times“ описва от първа ръка случилото се, отзовавайки се на мястото веднага след нападението. На следващия ден поне 10 души загиват и 20 са ранени, след като ракета пада върху жилищен блок в югоизточния град Нови Пазар.
* * *
Напълно разбирам това, че понякога се налага външна намеса, за да бъдат решени някои вътрешни конфликти. Но не разбирам защо, за да бъде спрян един диктатор, трябва да загиват хиляди цивилни и да страдат милиони. Когато в един жилищен блок живее престъпник, често се случва полицията да дойде и да го арестува. Понякога това се случва и по няколко пъти. Но тя арестува само него, а не цялата кооперация, нали така?!
Нееднократно тогавашният говорител на НАТО заявява, че Северният алианс е направил всичко, за да предотврати нещастните случаи сред цивилното население по време на бомбардировките. В едно изявление той казва, че технологиите не са перфектни и никога няма да бъдат.
Днес България също е член на НАТО, което със сигурност е добре за нас. Но това не означава, че не трябва да си спомняме за жертвите на въздушните атаки, ръководени от алианса в Югославия, поради които всяка пролет се правят редица помени из цяла Сърбия.
Броят на страдащите и жертвите на тази военна интервенция продължава да расте, поради заразяването на почвите с радиация, вследствие от бомбите с обеднен уран. Сръбските медии отново загатнаха този проблем през декемри миналата година. Сръбското правителство не отрича проблема с радиацията, но и не влага достатъчно усилия, за да го ликвидира, поради ограничените ресурси. На някои места почвата е толкова замърсена, че се налага да бъдат отстранени цели слоеве от нея. Може би тази радиация влияе и на пограничното население у нас, а със сигурност тя влияе и на българите от Западните покрайнини.
Тук искам да вметна, че според мен е крайно време техните проблеми да станат и наши, да бъдат защитавани от българската държава, когато е необходимо. Обидно е пренебрежителното отношението на българските власти към сънародниците ни в Сърбия.
Отпорът
Въпреки всичко, което ги сполетя след разпадането на бивша Югославия, те продължават да държат на своите национални принципи. Дали причината не е в това, че техният ужасяващ преход ги е научил, че животът им до голяма степен зависи от самите тях, или че по времето на Тито са имали хем привилегиите на западните общества, хем тези на източния блок? А може би просто са успели да съхранят своите религиозни ценности, които неимуверно крепят и националния им дух. Факт е, че те имат самочувствие, като тук изобщо не визирам футболните хулиганства и прословутия сръбски шовинизъм.
По време на бомбардировките, под от осеяното с бомбардирачи небе, хиляди сърби символично се събират на мостовете в Белград, държейки надписи „Отпор“ или „I’m not a target” (Аз не съм военна цел). Така те се противопоставят на врага заедно. Малко са народите, които биха сторили това в такъв момент и не биха свели глави след такъв жесток удар. Неслучайно американска класация наскоро ги определи като най-храбрия народ в света.
