В този текст ще се опитам да наблегна на позитивите на прехода, както и върху положителния принос на различните негови правителства. Колкото и да не искаме да го признаем, всяко едно от тях остави добри следи след себе си.
Помня събитията от 1997г. Може би на някои от вас ще им се стори наивно това, че човек, който тогава е бил дете, си позволява да преразказва събитията, че дори и да влага личното си мнение. Правя го, защото още от малък родителите ми са обсъждали всичко пред мен, в това число и политиката. Затова се чувствам уверен, когато обсъждам тази тема.
СДС (1997 - 2001)
Годините след Лукановата зима бяха доста трудни за повечето хора, макар че кабинетът на Костов, не можем да отречем това, въпреки многото му грешки, предприе мерки, за да стимулира малкия, среден и голям бизнес и стъпихме на краката си. Трябва да отбележа и това, че тогава бизнесът у нас не беше и кой знае колко развит, нямаше толкова много услуги и конкуренция, така че почти с всичко, с което се захващаше някой начинаещ бизнесмен, беше успешно, стига да не пречеше на комфорта на някоя мутра, разбира се.
Но повечето хора в този кабинет се оказаха хора с по-голямо его, отколкото с добродетели. Това е изцяло лично мнение, разбира се. Поради тази причина и СДС „силите“, които обединиха в една обща кауза както бедни, така и богати, както високообразовани, така и по-необразовани хора, просто угаснаха. Хората много им вярваха, но те сами стопиха идеята, която защитаваха.
Помня, че в онези години хората по улиците изглеждаха тъжни и отчаяни. Но все повече чужденци започваха да инвестират у нас. Сякаш се бяхме “пооправили” икономически, което започна да се усеща след настъпването на новото хилядолетие.
НДСВ (2001 – 2005)
Дойде пролетта на 2001г. – годината, в която бе открита телевизия „Планета“ и бяха разрушени кулите близнаци в Ню Йорк. В същата година разбрахме и това, че изгоненият от комунистическата власт монарх не просто се завръща окончателно в България, но и ще става политик – първият монарх в историята на човешката цивилизация, който става министър-председател. Направи ми впечатление също, че тогава хората започнаха да се усмихват по-често, да общуват по между си по-често, дори и да се обличат по-хубаво. За пореден път всички бяха изпълнени с надежди.
Царят бе като Месия за българите. Той ги увери, че могат да му вярват и те му повярваха. Но медиите бяха доста критични към него. Те направо извътяха думите му: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством която не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“ Умишлено не вникнаха в смисъла на казаното от него и го съкратиха само на „Царят обеща, че ще ни оправи за 800 дни“, каквото и да означаваше това, което беше ясно, че не е възможно да се случи. Дори един вестник започна да брои тези 800 дни, за да ни покаже как премиерът е дал обещание, което никога не е давал. Това беше нелепа и очевидна за всички манипулация, както и историите покрай възвръщането на собствеността му в България, както и непрекъснатото му осмиване в най-гледаното тогава ТВ шоу. А това, което каза за 800-те дни (а не това, което медиите излъгаха, че е обещал), всъщност се случи - стандартът на живот се повиши значително, безработицата спадна с 10% (според неофициалните източници дори и с повече), а за първи път в историята кредитният рейтинг на страна бе повишен 16 пъти. Бе иницирано въвеждането на плоския данък. По проекта „Красива България“ се облагородиха редица градове и малки населени места, престъпността значително намаля, а за успехите в международната политика да не говорим.
Симеон Сакскобургготски е единственият български министър-председател от новата ни история, който не си позволи да изрече нито една лоша дума срещу своите опоненти. Той бе единственият, който призна грешките си, който се оттегли от политическата сцена без да хвърля кал по никого – нито по предишните, нито по настоящите, нито по бъдещите. Сякаш доброто му възпитание и доверието в кадрите му, повечето от които не го оправдаха и не го заслужаваха, му изиграха лоша шега.
Поведението му бе такова, каквото трябва да има всеки един уважаващ себе си европейски политически лидер. За сметка на това към него бяха отправени най-много обиди от страна на някои политици, които откровено го обиждаха като го „изпращаха в Испания“, но обидите бяха най-вече от страна на медиите. Макар и много хора да си мислят, че той отново се е върнал в Испания, истината е, че той в момента живее заедно със съпругата си в България.
Тройната коалиция (2005 - 2009)
В годините на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) живеехме най-добре в целия преход, що се отнася до най-ценното за съвременния консуматорски човек - парите, поради причината, че тогава в целия свят имаше икономически бум в навечерието на икономическата криза. Факт, въпреки че „добро живеене“ е много силно казано, защото много бяха хората, които работеха в чужбина, за да преживяват.
Безработицата беше най-ниска, а нови работни места имаше в почти всичките сектори. Тогава за момент дори много млади хора, предимно тези с добро висше образование, бяха забравили, че живеят в България. Бяха спрели да страдат от този комплекс за малоценност, защото всичко изглеждаше така, сякаш ни предстоеше да догоним по-добрия стандарт на живот поне на някои от прибалтийските държави, което най-вероятно щяхме вече да сме постигнали, ако не беше се случила световната икономическа криза. Друг е въпросът, че загубихме много европейски средства, а и корупцията по високите етажи на властта може би беше най-силно изразена именно тогава.
Премиерът Сергей Станишев беше достатъчно добре подготвен, за да бъде премиер, но може би заради това, че управляваше кабинет с министри от три различни партии, изглеждаше, че беше оставил всеки от министрите си да си прави каквото си пожелае. Много от тях мистериозно забогатяха. И това е факт. Според мен и неговото его беше прекалено голямо, а възможностите му бяха по-малки от способностите му. Но вярвам, че беше с добри намерения, въпреки многото критики, които отнесе.
ГЕРБ (2009 - 2013)
В първите години на управление на ГЕРБ хората сякаш бяха доволни от избора си, въпреки че безработицата се увеличаваше. Те се бяха отчаяли много от управлението на Тройната коалиция, бяха недоволни от нейната работа, и с право. Затова много българи гласуваха за „най-малкото зло“. Те припознаха своя спасител в лицето на Бойко Борисов, който преди това вече беше доказал своите качества и беше демонстрирал народното си поведение и като кмет, и като главен секретар на МВР, по времето на НДСВ.
За първи път имахме кабинет, чийто стъпки наблюдавахме толкова стриктно в медиите. Министрите сами много държаха да присъстват в тях. Премиерът Борисов, както и някои негови министри и председателят на НС гостуваха дори и в предаването на легендарния проф. Юлиан Вучков, което се излъчваше по една кабелна телевизия. Преди това никой действащ политик не се беше осмелил да му гостува.
Всяка срязана лента ставаше достояние на всички нас. Напомнящият за Тодор Живков премиер говореше бавно и с думи прости, за да го разбират всички, смееше се до уши, някои дори наричаха поведението му бабаитско, а чужденците деликатно определяха поведението му като забавно. Това му поведение подразни доста голяма част от българите, в това число и мен. Но това, че сме по-близки до италианците, където си имат Берлускони, а не до германците, които си имат Меркел, е само по наша вина.
Според мен Борисов умишлено се държи по този начин, защото в това се крие чарът му. Нима в PR екипа му няма хора, които да му кажат какво е редно да бъде поведението му? Разбира се, че има. Нелепо е да мислим, че в наши дни подобно поведение е просто случайно. Моето мнение е, че той не е толкова „човек от народа“, колко държи да изглежда. Но го прави, за да го обичат масите.
Борисов също има много високо его. Ако мога да се пошегувам, личи си, че много държи да остане в историята на България с биография, близка до тази на хан Омуртаг или на Тодор Живков.
Последствията от кризата се усещаха все повече, особено след 2011-2012г. Много хора останаха без работа, а стриктните икономии, които правеше това правителство, допълнително изнервиха хората. Много от тях бяха подразнени и от самочувствието, което демонстрираше финансовият министър. Но е факт, че ние имахме нужда точно от тези мерки, а те са за добро.
Оставки на министри валяха непрекъснато - нещо, което се случваше за първи път от началото на прехода (който считам, че все още не е приключил). Това беше и първото правителство, което си подаде доброволно оставката. А това беше достойна постъпка.
Много хора вярват на това, което се повтаряше още от първите месеци на управлението на ГЕРБ - че медиите не са свободни да го критикуват, а държавата ни е станала полицейска. Аз не бих искал да изпадам в подробности, защото не съм и добре запознат, но е факт, че след като има няколко журналисти и дори цели медии, които не са спрели да го критикуват, то е твърде нелепо да твърдим, че няма свобода на словото. А относно полицейщината, мисля, че едва ли са почукали на вратата на някой, на когото му е чиста работата.
Колкото и да е труден животът в момента, не можем да отречем позитивите на работата на правителството на ГЕРБ. Касовите апарати бяха свързани директно с НАП, което го намирам за голям плюс, а си е и доста смела постъпка. Пушенето на обществени места най-сетне беше забранено. Бяха построени нови училища и детски градини. Работата по изграждането на инфраструктурата продължи.
Факт е, че това правителство засегна интересите на много олигарси, бизнесмени и престъпници, забогатели по съмнителен начин по времето на прехода, както и руските интереси у нас. Вероятно заради това и последваха протестите през февруари, за които аз не вярвам, че се случиха естествено.
През всичките години на прехода политиците се сменяха, нещата динамично се променяха, но ние, хората, си останахме същите. Моето мнение е, че за да променим държавата си, първо трябва да променим себе си. Ако желаете, можете да прочетете какво е представлявал прехода през моите детски очи ТУК.
