България няма своя Ян Палах, тя вече има своите Ян Палаховци! Това е тъжната равносметка от последния месец!
Роден на 11 август 1948 г. и трагично загинал на 19 януари 1967 г., чешкият студент Ян Палах се самоубива, чрез самозапалване, в знак на протест срещу политическото биззаконие.
У нас месеците февруари и март ще бъдат запомнени с три /за сега….!/ самозапалвания във Варна, в Раднево и в София. Дано да няма повече такива мъченически подвизи, защото ако трябва всички да се палим, кой ще остане, за да ВИДИ промяната!? Наскоро беше намерен обгорен труп на момиче-вероятно също се е самозапалила. Казаха, че имала психическо заболяване! Народът гори, България гори, но до кога…?!
Дори само справка в интернет показва, че когато напишем името “Ян Палах”, сред снимките се отваря и портретът на българския “Ян Палах” от Варна-Пламен Горанов. Не по-малко достойни са и другите двама, които стигнаха до това крайно решение, но то на практика не е решение. Самоволното отнемане на живот не може да доведе до успешен завършек на едно дело, то само може да възвиси човека до степен почти на светец, но дали тази огромна саможертва, наистина си струва…!? Няма да коментирам това, според мен си струва, но…в същото време в съзнанието ми се борят две начала-животът и смъртта…!
Прави ли Ви впечатление и още нещо!? Преди няколко месеца бяхме свидетели на зловещо убийство и самоубийство на цяло семейство в столичния квартал “Гоце Делчев”, преди, или след това имаше подобен акт и в Пловдив! Загиват цели семейства, жените, бабите, децата, накрая и мъжът…той като един истински “мъж” убива всички свои близки и накрая слага край на собственото си земно съществуване, като в Батак…!
Какво се случва с нас, на къде отиваме, какво вършим, съзнаваме ли, че нацията ни полудява? Да, луди сме от гняв, глад, бяс…!
“Улицата” излезе, за да срути власта и успя. “Народът не преговаря”…, не искам да изпадам в старческо умиление, но държа да споделя, че при този лозунг се просълзих, защото усетих силата, собствената си сила, като част от този народ. Да, “народът не преговаря”, защото е върховен суверен…!
И в същото време този народ, или поне част от него сега иска на ред оставки, иска Велико народно събрание, без ясна перспектива, какво ще се случи на него и какви въпроси ще се решават, иска референдуми, иска, иска, иска…, всъщност иска ПРОМЯНА!
Разбира се, че това е едно съвършено искане, но как ще стане промяна, ако се самоубиваме!? И без това храните, които ядем са пълни с “Е-та”, ядем цялата Менделеева таблица, при това ежедневно! Самоубиваме се и на закуска, и на обяд, и на вечеря, и в работата, където ни късат нервите, и в къщи, където, или си изкарваме ядовете от деня, или просто мълчим като оскотели, беззъби и безстрастни физически съществувания! Самоубиваме се и на улицата, и в градския транспорт, и къде ли не…!
Не трябва ли да се спрем за малко, да се ослушаме в пространството, да чуем шепота на съзнанието ни от преди да полудеем, да спрем да крещим, за да чуем мълвенето на Онова, в което вярваме, кой в каквото там вярва…!? Нацията ни се топи не само, защото младите хора бягат, а те ще продължат и Дейвид Камерън няма да успее да ни спре, дори и ядрено оръжие! Младите българи ще бягат, защото “тичайки” те търсят самите себе си, а тук, в родните си простори те не могат да се намерят! Нацията ни се топи и от болести, топи се от безизходица и липса на каквото и да е бъдеще, топим се, защото полудяваме вече по инерция, като по законна спирала, все надолу и в страни!
Лудостта ни е гениална и в гениалността си сме готови, някои от нас, дори да “драснат клечката” на собственото си “съществително”, за да се отърват, но и за да “просветят” в “надпространството”. Боли ме, когато в автобус № 76 в София, където пътувам сравнително често, се качва една жена, или момиче, не мога да преценя. Тя винаги е усмихната, обикновено е боса в обувките си, сяда до вратата, повдига неприлично полата си, говори си сама…, топли ръцете си на парното под перфоратора в ляво, до прозореца.. и накрая слиза от автобуса, без да знае, на къде е тръгнала, вероятно-нито от къде идва…! Боли ме, когато чувам, че човек се самозапалва, защото има 400 лв. дължима сметка за вода! Господи, толкова ли сме бедни, толкова ли изпаднахме, толкова ли се отчаяхме, че да посегнем на живота си, дори и заради едни 400 лв…!? Вярно, това са пари, за някои-повече, за други-по-малко, но това ли е цената на един живот?!
Може би сега някои от самозапалилите се, които вече не са между нас, ни гледат отгоре! Може би имената им светят в златисто сияние! Може би делото им е записано във вечната книга на подвизите! Може би…!? Те просияха, но изгубиха единственото, което не беше само тяхно-животът!
