Протестираме! Искаме, викаме, ходим по улиците на страната, създадохме нов вид “гражданско неподчинение”-така нареченият “ходещ протест”. Големият въпрос обаче е: КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ? Нека да разгледаме фактите! Само след два месеца идват избори-предсрочни избори. На тях естествено ще се явят старите партии, защото просто няма физическо, технологично време за организирането на нови. И така, КОЙ ИМА ШАНС?
Според мен, следващият Парламент ще изглежда приблизително по следния начин: На първо място, с най-много шанс за мандатоносител-ГЕРБ, или БСП. На формалното, но почетно трето място-ДПС, или партията на Меглена Кунева. Следват почти нищожни шансове за преминаване на бариерата от така наречените СДС-та и от партия “Атака”.
Нека сега да предположим, че изборите вече са минали. Как ще бъде съставено новото правителство? ГЕРБ е против всички и всичко. Не искат ДПС, да не говорим за БСП, не искат и Кунева, както и “Атака”. БСП има шанс, ако направи коалиция с ДПС и ако се “пребори” за доверието на Кунева, която обаче считам, че ще страни от БСП, за да не подклажда слуховете за “червена кукувица”, особено с фамилията си “Пръмова”. Остава “Атака”, но тя едва ли ще тръгне на път с БСП и ДПС! СДС-тата, ако въобще влязат, няма да имат шанса дори да са политически балансьори в следващото Народно събрание.
Едва ли Бойко Борисов ще рискува да поеме управление отново с кабинет на малцинството, както беше до скоро. Той вече се опари от това, да няма пълна подкрепа на Парламента и няма да поеме втори път в тази посока. Останалите партии също не биха рискували с подобен кабинет-на малцинството, особено в такава тежка икономическа и политическа криза.
Всичко това от своя страна означава само едно-нови предсрочни избори. Колелото на инерцията ще се завърти за втори път през годината. Това може да доведе до политическа нестабилност, икономическа дезориентираност и социална безизходица. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ ТОВА?
Изглежда няма начин да избегнем подобен сценарий, който, за съжаление, се оказва доста реалистичен. При така стеклите се обстоятелства, към момента, гражданските движения нямат шанс за адекватна парламентарна квота, още по-малко пък за представителност в изпълнителната власт. 2013 г. се очертава да бъде годината на изборите “до дупка…!”. Само че, кой, КОЙ да изберем, за да спечелим, а не да върнем статуквото…?! Нали протестите се водят срещу застиналостта в живота ни! Нови лица и политически персонажи няма. И все пак някой трябва да ни управлява, някой трябва да получи доверие, някой трябва да може да състави правителство, защото обратното се нарича откровена анархия.
Колкото и да е парадоксално, може би все пак решението на задачата се намира в процеса на така наречената политическа нестабилност. Само така ще се осигури достатъчно технологично време за раждането на нова партия с нови хора, които да спечелят доверието на избирателите. Това обаче наистина изисква време, а времето, както знаем е пари. За да получим обаче първото, ще трябва да дадем и ние. Цената е търпението ни, за да получим сигурност в бъдещето. Това е и начинът, това е и пътят. Алтернатива, сякаш не се вижда!
Изборът е за нас. Този път наистина всичко зависи от нас самите. Нали това търсехме всички…?! Изборът обаче означава и отговорност, при това голяма отговорност!
В цялата ситуация има поне едно хубаво нещо. Това е позицията на църквата. Поне вярата ни е непоклатима! Едва що беше избран за патриарх и Неофит І вече зае ясна и категорична гражданска позиция. Той защити разумните и оправдани протести на хората в България. Това наистина е нещо ново и да се надяваме, че не само ще продължи, но и ще се задълбочи като граждански ангажирана позиция!
Когато искаме оставки, нека първо да се замислим, КОЙ ЩЕ ОСТАНЕ, ЗА ДА РЪКОВОДИ…? Една оставка отключва дълъг и отговорен процес. Дали именно сега ни е необходима цялостна дестабилизация? Да, революциите са пречистващи, но все пак вече сме ХХІ век, а не 1917 г. Оставки да, но нека всичка да е с времето си. Не е важно просто да получим исканата оставка, а е важно да има реален и положителен ефект от подаването й. В този момент лавинообразното искане на оставки би довело до дестабилизация. Конструктивното протестиране може да ни изведе до етапа на постигането на целите ни. Безцелното и хаотично искане на оставки може единствено да ни въвлече в смъртоносната спирала на сигурния икономически колапс, като резултат.
Правилното поведение сега е, първо да се гласува, а не да “ходим на риба”, второ да се протестира разумно и трето, да се въоръжим с търпение, макар то вече почти да ни е изчерпано. Това са трите основни стъпки, които трябва и ще направим до края на годината. За по-добър живот и по-високи доходи, все още можем само да си мечтаем…!
