Днес е поредният ден на протест. Или по-скоро на изблик на нервност, на напрежение, което е трупано през целия преход. Това го разбирам и бих го оправдал. Но не съм очаквал, че мога да чуя „Шат на патката главата“ на протест през 2013 година, като тази творба да се редува с „Нема такава държава“ и прекрасната ни народна музика, но ето, случи се. И май не само веднъж, но това са подробности.
Болезнени истини (или лични фантасмагории)
Най-общо казано, струва ми се, че исканията на протестиращите се свеждат до власт (с която не биха могли да се справят) и пари (дано да съм заблуден). Мисля си как бихме могли да станем щастливи граждани, когато хора, които дори не са прочели Конституцията, демонстративно я изгориха?! Как, след като един премиер (станал популярен и като Асфалт паша) се превърна в изкупителна жертва, но не само за греховете на неговия кабинет към българския народ, а и за тези на всичките му предшественици?!
Искам да вметна тук (преди да ме обвините, че с бате Бойко имаме тайна сделка – аз да пиша поръчкови статии, а той да лее асфалт, защото например обичам да шофирам), за да е ясно, че за мен няма абсолютно никакво значение коя партия е управляваща. За мен е важно премиерът, министрите и народните представители, както също и опозицията, просто да си вършат съвестно работата. Основната грешка на кабинета в оставка беше, че не осъзна, че никой не е забогатял от правене на икономии. Че се наложи да позатегнем коланите - наложи се. Но трябваше да можем и да дишаме.
Нека не забравяме и това, че макар и като цяло да живеехме малко по-добре преди кризата, що се отнася до Тяхно Величество Парите, преди световния финансов крах от 2008 година картинката не беше никак по-различна. Нима тогава един огромен процент от българи не робуваха в чужбина, за да не мизерстват, най-вече в Испания, Гърция и Италия?! Отново изпаднах в подробности. А сега по същество.
Социалните НЕискания
Защо ли сред исканията на протестиращите сега няма такива за подобраяването на здравеопазването, образованието, сигурността, борбата с корупцията и правосъдието - най-проблемните области, които са свързани с нашите права, а те, поне по моя преценка, не се спазват откакто се помня?! Защо сред исканията, които бяха представени на г-н Плевнелиев, не беше засегната нито една социална сфера, а те представляваха само някакви абсурдни претенции, на базата на комунистически и анархистки идеи?! Защото всеки е луднал за пари и власт, без значение богат или беден, дали е от 99-те процента, или е от единия процент - това е моето обяснение. Другите неща може и да не са уредени, но пари нека имаме, като „Гърцията“ да сме...
Докога ще се интересуваме от истинските и страшни проблеми само тогава, когато лично се сблъскваме с тях?! Докога частната благотворителност ще е единствената надежа за човек да се спаси, когато има сериозен здравословен проблем?! Докога ще искаме да живеем по европейски, но само що се отнася до парите, а не и до отношението на човека към човека?!
Юруш на маслините!
Съжалявам драги сънародници, но аз искам страната ми да прилича на Швейцария, Швеция, Великобритания или Франция (все страни с отлична социална политика) или поне на Чехия, вместо на Гърция - където имат пари, но нямат нищо друго... Където единственото изискване, за да си доволен от живота си, е да си прост и да не мислиш за бъдещето на децата си. Защо за пример, по който да се развиваме, българите масово сочат все тази страна, където образованието е толкова оскъдно, че в банките често работят служители, които имат само средно образование?! Или ако не Гърция, то за примери често се посочват Венецуела или Еквадор, които страни отиват натам, откъдето ние се връщаме. А да се сравняваме по интелект с латиноамериканците, все още ми се струва напълно недопустимо.
Ние, масите
Предявените пред президента искания са абсурдни. Това мнение го изразявам за кой ли вече пореден път. Не съм съгласен с никакви граждански квоти и подобни откровени изблици на нервност и простотия. Истината е, че ние, масите, можем само да кажем какво не ни харесва и да го заявим чрез протест. Така и трябва. Но когато вече ние искаме да определяме какво точно да правят хората, които би трябвало да имат за съветници най-добрите експерти в страната, когато ние искаме да командваме, тогава вече започва да ми намирисва на лява революция. А това е опасност както за масите, така и за всички над тях. Бихте ли се съгласили, ако трябва да се озовете на операционна маса, половината от екипа ви да е от гражданска квота?
Нека и аз да кажа какво искам
1. Гарантиране на стабилна здравна система, за да не се налага на нуждаещите се да разчитат на благотворителност, когато изпаднат в беда, както и на хората да умират, докато чакат на опашката пред личния си лекар.
2. Въвеждане на електронно правителство, за да унищожим корупцията и рушветчийството. Така ще се развият и малкият, и средният бизнес, следователно и доходите ще се повишат. Пиша го без да съм икономист, но не е трудно да се досети човек.
3. Ефективни реформи в съдебната система (не граждански) и гарантиране на сигурността на всеки гражданин.
4. Бих добавил и достойни пенсии за възрастните хора и за хората с увреждания, но да не ставам прекалено нахален. Знам, че много хора само чакат момента, за да се сдобият с бленувания двустаен.
Фалшивият патриотизъм
Не се поддавайте на простотиите на т.нар. представители на протестиращите, както и на „PATRIOTI, NACIONALISTI I BALGARI IONACI”, които се борят за “BALGARIA NA TRI MURETA” и ревностно претендират, че са последователи на „BOTEF I LEFSKI” и горди наследници на „HANAS PARUH” и “HANKO BRAT” (за които български владетели те все още вярват, че са били китайци с дръпнати очи).
Щастие не се постига с гняв, изблици на нервност и ретро чалгата на Слави Трифонов, а само с любов и разум. В случая ни е нужен разум спрямо ситуацията, в която се намираме, както и любов към самите нас и всички около нас. Това е. Малко ни трябва. Благодаря за вниманието.
Послепис за балканския синдром
Преди да започне хейтът по мен, защото не съм “PATRIOT”, „АSAM IZ MISLEN PROS PODKUPEN JURNALIST S O6TE JALTO PO OSTATA”, препоръчвам ви да прочетете и тази моя публикацийка, която сътворих преди протестите, но не съм очаквал, че съвсем скоро ще станe по-actualno.com, отколкото когато и да е било преди – “Модерна балканска приказка“.
Приятно четене или хейтване. Изборът е Ваш! :)
